655 булки на самолетоносач, придружават ги над 1000 морски офицери

Новият роман на Джоджо Мойс „Корабът с булките“ ни запознава със съдбите на четири млади жени от Австралия, които след войната се отправят на шестседмично пътуване до бреговете на Англия, за да се срещнат със съпрузите си. Пътуване, което променя живота им...

Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс – Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години.

За авторката

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година. Завършва английска литература в Лондонския университет и спечелва стипендия за магистърска степен на вестник „Индипендънт“, където работи като редактор и кореспондент в продължение на десет години. Именно там среща и бъдещия си съпруг. Въпреки успешната журналистическа кариера, Джоджо мечтае да стане професионална писателка.

До този момент Джоджо Мойс е написала единадесет романа, а големият й успех идва с деветия „Аз преди теб“, преведен на 38 езика и продаден в над 5 милиона екземпляра.

Джоджо Мойс е сред малцината британски авторки, печелили наградата на Асоциацията на романтичните писателки за роман на годината два пъти – през 2004-а и 2011-а.

Филмовата версия на „Аз преди теб“ се очаква по големите екрани през март 2016 г., а сценарист е Мойс. В главните роли ще се превъплътят познатата от „Игра на тронове“ Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин от „Игрите на глада: Възпламеняване“ (Уил).

За книгата

Австралия, 1946 г.

Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.

Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.

Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.

Из „Корабът с булките“

През хиляда деветстотин четиридесет и шеста година Кралският флот навлиза във финалния етап на следвоенното транспортиране на военни булки – онези жени и момичета, които се били омъжили за британски военнослужещи в чужбина. Повечето са превозени на транспортни кораби или специално наети лайнери. Но на втори юли хиляда деветстотин четиридесет и шеста година, шестстотин петдесет и пет австралийски военни булки поемат на едно уникално пътуване: те отплават за среща с британските си съпрузи на кораба „Виктория“ от Кралския флот на Негово Величество – военен самолетоносач.

Над хиляда и сто мъже и деветнадесет самолета ги придружават в плаване, което трае близо шест седмици. Най-младата булка е на петнадесет. Поне една от тях овдовява, преди да стигне крайната си цел. Моята баба, Бети Маккий, е една от онези късметлийки, които биват възнаградени за вярата си.

Този художествен разказ, вдъхновен от онова пътуване, е посветен на нея и на всички онези съпруги, които са толкова смели, че да повярват в неизвестното бъдеще от другата страна на земното кълбо.
Джоджо Мойс

Юли, 2004 г.

NB: Всички откъси са документални и се отнасят до преживяванията на военните булки или онези, които са служили на „Виктория“.

* * *

Пролог

Първия път, в който отново го зърнах, се почувствах така, сякаш някой ме бе ударил.

Чувала съм да казват това хиляди пъти, но никога дотогава не бях разбирала истинското значение на думите; имаше известна пауза, в която спомените ми се свързаха с онова, което очите ми виждаха, а после тялото ми се разтърси от шока, сякаш бях получила силен удар. Не съм романтична душа. Не използвам възвишени думи. Но мога откровено да кажа, че останах без дъх.

Не бях очаква ла да го видя отново. Не и на подо бно място. Отдавна го бях заровила дълбоко в спомените си. Не просто физическата представа за него, но и всичко, което бе означавал за мен. Всичко, през което ме бе накарал да мина. Защото не бях осъзнала какво е сторил с мен, докато не мина много време – цяла вечност. Не бях осъзнала, че по милион причини той е едновременно и най-хубавото, и най-ужасното нещо, което някога ми се е случвало.

И не беше просто шокът от физическото му присъствие. Имаше и тъга. Предполагам, че в мислите ми той е съществувал какъвто беше някога, преди толкова много години. Когато го видях сега, заобиколен от всички тези хора, изглеждащ някак остарял, смален... мислех си само, че това място не е подходящо за него. Тъгувах за онова, което някога бе толкова красиво, великолепно дори, принизено до...

Не знам. Може би не е напълно честно. Никой от нас не живее вечно, нали? Ако трябва да съм откровена, когато го видях в сегашния му вид, това неволно ми напомни за собствения ми край. За онова, което е било. И какво ще стане с всички.

Независимо от размишленията ми, точно тук, на място, на което никога не бях стъпвала преди и на което нямаше причина да бъда сега, го бях намери ла отново. Или той бе намерил мен.

Май до този момент не вярвах в съдбата. Но е трудно да не повярваш, след като помислиш докъде бяхме стигнали и двамата.

Как да не повярваш, след като няма друг начин да се срещнем, въпреки хилядите мили, отвъд континенти и обширни океани, освен ако не ни е било писано така.

На книжния пазар от 10 декември 2015 г.
Обем: 480 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1492-0
Корична цена: 17,95 лв.

Прочетете още

• „Момичето, което бях“
• „Последното писмо от любимия“
• „Един + един“