Как един действащ прокурор вижда подземния свят и корупцията в полицията

С книгата на Марк Прайър“ „Убийства край Сена“ у нас започва издаването на нашумялата криминална поредица с главен герой Хюго Марстън – бивш агент на ФБР и настоящ шеф на охраната на американското посолство в Париж. Приключенията на Марстън следват в още 4 романа, всеки от които е бестселър, хвален от критиците и четен с наслаждение от феновете на нестандартните кримки.

Парижките букинисти, французите, които са помагали на нацистите по време на Втората световна война, търговията с наркотици, подземният свят на Париж и корупцията на полицията в наши дни са теми, с които не всеки автор може да се справи наведнъж. Но Марк Прайър успява. Без да протака разказа си, той тласка читателя към неочакваната развръзка на сюжета.

Още от първия ред се потапяме в чара и загадките на френската столица. „Колкото и да обичам Париж, си позволих известни волности относно неговата история и география, създадох някои събития и си измислих имена на улици“, признава авторът. Градът обаче в романа му е впечатляващ, а този декор напълно подхожда на драматичната история, която предстои.

„... Антикварна сергия край Сена, която представлява четири зелени метални сандъка, прихванати с болтове към ниската стена и натъпкани с книги. Техните разноцветни като пера на птица гърбове, наподобяват разперено ветрило върху рафтовете и привличат минувачите.“ Хюго Марстън е редовен клиент на Макс, собственикът на сергията. Макс обаче е отвлечен пред очите на американеца. Полицията отказва да се намеси, защото уж имало свидетели, че старецът доброволно е тръгнал с похитителя си. Хюго и без това има подозрения, че нещо става със сергиите на книжарите край Сена и търси помощта на свой приятел – пенсионирания агент на ЦРУ Том Грийн. В един бар среща случайно криминалната репортерка на в. Льо Монд Клаудия Ру и също успява да я убеди да му помогне в издирването на Макс.

Някогашни сътрудници на нацистите ли е преследвал Макс, или е вдигнал кръвното на колекционер на ценни книги? Защо още двама букинисти изчезват безследно? Кой се опитва да убие Хюго и Клавдия? Дали бащата на Клавдия няма пръст в престъплението? Какво искат румънските търговци на дрога? Ще успеят ли Хюго и Том да подредят пъзела, или самите те ще се превърнат в парченца от него?

Отговорите предизвикват читателя да изчете книгата на един дъх – до последния ред. И както се случва в добрите кримки, първопричината за драматичните събития в романа не е онази, за която си мислим, че е.

Марк Прайър е роден в Англия. Завършил е журналистика и право в САЩ. В момента работи като прокурор в столицата на Тексас – Остин. Пише и криминални романи, чийто главен герой е Хюго Марстън, шеф на охраната на американското посолство в Париж и бивш агент на ФБР. Книгите му са преведени на 7 езика, включително и на японски.

Откъс

На жена ми Сара

Бележка от автора

Колкото и да обичам Париж, си позволих известни волности относно неговата история и география, създадох някои събития и си измислих имена на улици. Всички допуснати грешки и недостоверни факти са мои и само мои.
Марк Прайър

Първа глава

Най-голямата камбана на катедралата „Нотър Дам“ отмери дванайсет на обяд, точно когато Хюго стигна края на моста. Резливият въздух задържа последния звън и той остана да звучи по-дълго от обикновено. Хюго спря и погледна през оживената парижка улица към кафене „Пани“. Жълтите фенери от някогашни карети над прозорците му примамваха, вътре се мяркаха смътни фигури – клиентите избираха маси, сервитьорите се плъзгаха край тях като танцьори.
Копнееше за горещо кафе, но днес беше първият ден от отпуска му, от който Хюго не се нуждаеше – нямаше какво да прави или къде да отиде. Затова не изпитваше особено желание да седи сам на маса и да мисли по въпроса.
Той присви рамене, за да се предпази от вятъра, и пое надясно, загърбвайки кафенето. Тръгна на запад, по протежение на реката. Хвърли бегъл поглед над парапета, докато вървеше. Отдолу се издигна ръмженето на моторна лодка, чието витло разсичаше ледените води на Сена. В студени дни като този Хюго се питаше колко дълго би оцелял човек в мазните речни талази, докато се бори с из-мамно ленивото й, но силно течение, преди да се остави в ледената й хватка. Отърси се от мрачната мисъл. В края на краищата това е Париж – трафикът от лодки по реката бе оживен, мнозина се любуваха на Сена от многобройните й мостове, също като него, така че ако в реката случайно попаднеше човек, нямаше да остане незабелязан.
Няколко минути по-късно зърна антикварната сергия – четири зелени метални сандъка, прихванати с болтове към ниската стена и натъпкани с книги. Техните разноцветни като пера на птица гърбове, наподобяващи разперено ветрило върху рафтовете, привличаха минувачите. Собственикът на сергията се бе привел над единия сандък, а подгъвът на износеното му сиво палто метеше паважа. Връзката на едната му обувка се бе развързала, но човекът не й обърна внимание, дори когато пръстите му затършуваха из пощенските картички, намиращи се на сантиметри от нея.
Крясъци, приличащи на масирана стрелба, накараха продавача да се изправи. Хюго също насочи вниманието си към гласовете, кънтящи от друга антикварна сергия, на около петдесетина метра от тях, до Пон Ньоф. Един набит и широкоплещест мъж крещеше и размахваше заплашително ръце пред собственичката на сергията -жена с пурпурно лице, навлечена с жилетки и шалове, за да се предпази от студа – явно твърдо решена да не му остане длъжна.
Старецът поклати глава и се върна към сандъка си. Хюго се прокашля.
– Oui, monsieur?* – Тонът на продавача беше рязък, но когато позна Хюго, широко се усмихна: – А, това си ти. Къде беше, mon ami**?
– Salut***, Макс. (
* Да, господине? (фр.). – Бел. прев.
** Приятелю мой. (фр.). – Бел. прев.
*** Здравей. (фр.). – Бел. прев.)
Хюго смъкна едната си ръкавица и пое ръката на Макс, топла, въпреки студа. Говореха на френски, макар че старецът знаеше английски достатъчно добре, особено когато от него пазаруваха хубавички американски момичета.
– За какво е тази шумотевица? – попита Хюго.
Макс не отговори и двамата отново се загледаха натам. Жената размахваше ръце, сякаш казваше на едрия тип да я остави на мира. Реакцията на мъжа шокира Хюго: онзи сграбчи китката й, изви я достатъчно силно, че да я усуче, и ритна жената в крака. Тя падна на колене, жалостиво изплака и отметна глава от болка. Хюго се устреми натам, но Макс го задържа със силната си ръка.
– Non – каза той, – не е твоя работа. Une affaire domestique*. (
* Не. ... [Това е] вътрешна (семейна) работа (фр.). – Бел. прев.)
Хюго се отскубна от него.
– Но Макс, трябва й помощ. Чакай ме тук.
– Non – повтори Макс, сграбчвайки ръката на Хюго в желязна хватка, която американецът усети през зимното си палто. – Остави я, Хюго. Тя не иска помощта ти, повярвай ми!
– Защо да не я иска? Кой е той, по дяволите? – Хюго усети как тялото му се напряга и едва потисна желанието си да си го изкара на грубиянина от другата страна на улицата. Нещо у него обаче откликна на молбата на Макс. Помисли си, че ако се намеси, вероятно ще влоши още повече положението. – Макс, за какво всъщност става дума?
Макс продължително го изгледа, после пусна ръката му и отмести поглед. Старецът се обърна към сергията си, взе в ръка една книга и си сложи очилата, за да прочете заглавието. Хюго забеляза, че лявото стъкло на очилата му липсва.
– Боже, Макс! Моля те, кажи, че онзи тип не е идвал и при теб.
– При мен ли? Не – книжарят избърса с ръкав своя си-паничав, напомнящ луковица нос, без да поглежда Хюго в очите. – Защо да идва?
– Ти кажи.
Кеят бе привлекателно място за всякакви откачалки, Хюго знаеше – водата ги привличаше като комари, както привличаше и туристите, прииждащи на талази през сърцето на града. Парижките букинисти бяха лесна и честа мишена.
– Няма причина. Ако се тревожиш за очилата ми, просто ги изтървах, това е. – Макс най-после погледна Хюго в очите и усмивката му се върна. – Е, остарявам и ставам все по-непохватен, но още мога да се грижа за себе си. Както и да е, твоята работа е да пазиш вашия посланик и да охраняваш посолството, вместо да се тревожиш за старци като мен.
– В отпуск съм и мога да се тревожа за когото си искам.
Макс отново хвана ръката на Хюго и каза с успокояващ тон:
– Добре съм. Всичко е наред.
– D'accord*, щом казваш – Хюго отново погледна към другата страна на улицата и видя, че жената се е изправила, а мъжът продължаваше да ръкомаха, но вече без да я докосва. Неохотно реши да остави нещата каквито са. Обърна се към изложените книги: – Ето как се грижиш за себе си. Като скубеш наивните туристи, а? Всъщност имаш ли нещо, което си заслужава? Търся книга за подарък.
– Имам ключодържатели, пощенски картички и petit** Айфелови кули.
– Подаръкът е за Кристин. (
* Съгласен съм (фр.). – Бел. прев.
** Малки, миниатюрни (фр.). – Бел. прев.)

На книжния пазар от 25 февруари 2016 г.
Преводач Мария Михайлова
Обем: 384 стр.
Издателство: „Слънце“
ISBN: 978-954-742-221-6
Корична цена: 14,95 лв.

Прочетете още:

• „Аз обичам Париж“ – Линдзи Келк
• Забавно за Париж, омагьосващо за любовта и вкусно като шоколад
• „Париж винаги си заслужава“ – Никола Баро