Българката гледа към Европа с ...

Следвани са обаче от недоверчивите, които са 27.24%. Това са типичните представители на характерния за българина здрав разум – око да види, ръка да пипне. Все пак България е имала дълга, къде славна, но повечето време безславна история на икономическо, политическо и финансово робство. Хората все още помнят песента 45 години стигат... и асоциацията е неизбежна за по-възрастното поколение.

С малко страх приемат ЕС цели 17.32% – това може би трябва да се преведе като – с много страх. Ние сме нация свикнала да се страхува – страхува се от това дали ще преживее зимата, дали ще запази работата си, дали ще има пари да отиде на море, да изучи децата си... страхува се за реномето си, за къщата, за колата, за здравето, за децата, за живота си, с една дума за всичко. Страхът е предвестник от една страна на равнодушието 7.98%, защото това е защитата на безсилния, който не може да се противопостави на окръжаващата го реалност.

Другата страна на скритото неодобрение е скептицизма и песимизма, поддръжници са 16.54%. Българите знаят, че срещу ръжен не се рита и не може да се спрат неизбежните промени в обществото, затова по-добре да се подготвят за тях. По стар български обичай отхвърлянето и не приемането на чуждото е добър ход за опипване на новата почва, доколко плодотворна и ползотворна ще се окаже тя за нас. Обикновено сме свикнали да бъдем дребна пионка в ръката на властни играчи и това ни прави по байганьовски комбинативни – да приемем субсидиите, но без да променяме табиетите си. Де да можеше и вълкът да е сит и агнето цяло. Фактът, че толкова години нищо не се променя – цените растат – проблемите остават, но ние сме издръжливи и оцеляваме, води до много страни на една и съща реалност: безразличие, безотговорност и безхаберие. И как може един човек да се впечатли от отварянето на границите, като никога не е имал финансова възможност да излезе извън България, а и няма реални перспективи за това в бъдеще. Как да се радва на свободните граници, ако киселото мляко и хлябът поскъпват, а има реален шанс да се затворят много от малките български предприятия, които няма как да се впишат в евро стандартите и има реален шанс да се превърнем в страната на щастливите прасета и нещастните хора.

Като цяло излиза, че ентусиазираните от членуването ни в ЕС са приблизително 31 %, а онези, които все още са резервирани, песимистични и недоверчиви към това са цели 69%. Това може би се дължи от една страна на липсата на широка комуникационна кампания от страна на държавните институции към населението, както и от това, че все още не сме оценили позитивите от влизането ни в ЕС.

Искрено да се надяваме, че това ще се промени и при следващата анкета на Аз жената вота на читателките ще бъде в обратна пропорция и ще отразява не очакванията и представите, а една по-добра, по-богата и по-уредена реалност.