Тенерифе - островът на любовта и сбъднатите мечти

Спонтанното ми решение да замина сама на 4000км от дома беше най-доброто, което съм взимала някога в живота си. До последно не знаех дали да замина, беше денонощно лутане и борба с хилядите ми страхове. Най-сетне се реших. На 11 юли 2016 се качих сама на самолета с много багаж и без никаква идея къде отивам.

По време на полета успях да сменя хиляди настроения, затаявах дъх при всяко потрепване на самолета, не защото ме беше страх, а защото се хвърлях сама в неизвестното. Кацнахме сякаш на магия, но и това не успя да ме стресне повече от неизвестното.

Странното е, че страхът ми беше най-сладкото нещо, което съм изпитвала някога в живота си. И така започна всичко. Едно кошмарно кацане и жажда за приключения.

Тенерифе има нестандартна красота. Не е типичният остров с красиви плажове и кристална вода. Изумително място с безброй спиращи дъха диви места, на които не можеш да се наситиш. Качвайки се на високо, виждаш голяма част от острова. Мирисът, гледката, необятният океан, насълзяваха очите ми и ме караха да се чувствам свободна.

За една седмица живях с мой приятел българин, който работи на острова. Бяхме отседнали в къщата на една испанка. Тя е бохем човек, доста сприхава и колоритна, палеше се от всичко, но беше страшно дружелюбна. За жалост моят приятел работеше всеки ден и нямахме много време заедно.

Първата вечер се любувахме на луната с часове и си легнахме малко преди изгрева. След не повече от четири часа сън, решихме да посетим вулкана Тейде. Имахме кола под наем и започнахме изкачването.

Качихме се на 2500 метра и за мое щастие нямаше облаци, това е страхотна рядкост на острова. Успяхме да видим всички обкръжаващи острови. Не знам дали заради височината, заради умората, или заради спиращата дъха гледка, беше ми много трудно да си поема въздух.

Тейде е извънземно място, неслучайно там са снимани безброй филми свързани с Марс. Всяка част на вулкана има различни по вид и големина каменни образувания. Ако някой ден посетите това място, задължително си вземете поне един вулканичен камък, местните вярват, че вулканът притежава необикновена сила.

1 от 13 >

Снимка: Виктория Гьонева

Бях отседнала в град на име Costa Adeje. Типично крайбрежно градче с няколко плажа и търговска улица. Страшно наподобява на родния Слънчев бряг. В града имаше изключително много туристи, а местните са толкова дружелюбни, че непрекъснато те заговарят.

Ресторантите бяха един до друг и изборът е толкова голям, че става объркващо. Основно заложих на морската кухня. Храната е толкова вкусна и прясна, че всичко се топи в устата.

Обожавам сангрия и нямах търпение да опитам истинската испанска сангрия. Интересното е, че на всяко място я правеха уж по един и същи начин, но всъщност нямаше нищо общо на вкус – на едно място беше много силно алкохолна и с много плодове, на друго почти безалкохолна.

Посетих и Santa Cruz de Tenerife, но не бях особено впечатлена, през цялото време ме теглеше към дивото. Големите градове в Тенерифе са добре уредени, почти всички жители говорят английски, тъй като островът се изхранва основно от туризъм. Освен туризма, силно развито е и отглеждането на банани. Почти навсякъде можеш да видиш огромни плантации, които са оградени и предпазени с мрежи. Климатът на острова ме впечатли особено много.

Кацнах на Tenerife-North, времето там беше хладно, валеше и имаше силен вятър, след това отидохме до Santa Cruz de Tenerife и времето рязко се промени. Никакъв дъжд, слънчево и с умерени температури, накрая пристигнахме в Costa Adeje – горещо и с лек полъх.

От местните научих, че причината за тотално различният климат на острова е височината на вулкана. От едната страна често вали и има много растителност, а от другата почти не вали и има основно палми. Като човек на 25 години, нямаше как да не видя и нощния живот на острова.

Посетих място, което наричат Veronicas Tenerife. Не особено голяма улица пълна с барове, имаше хора дори на самата улица. Добре шумоизолирани, заведенията не си пречеха едно на друго. Имаше основно туристи.

Направи ми впечатление, че там работят много българи. Тази страна на острова не успя да ме грабне особено, тук се забавляваме в пъти по-добре.

В един от дните решихме да посетим Loro Parque. Това е една от най-интересните забележителности на Канарските острови и си заслужаваше да отделим цял ден, за да се наситим на всичко.

Намира се в северната част на Тенерифе. Паркът предлага разнообразие от животински видове от косатки до пингвини. Най-интересни бяха шоу програмите с косатки, делфини, морски лъвове и папагали. Като почти всички посетители и аз бях запленена от шоуто с косатки. В него участваха шест, които изпълняваха сложни команди.

1 от 9 >

Снимка: Виктория Гьонева

Впечатляващи с огромните си размери, в моментите, в които скачаха и падаха в басейна, се чуваше оглушителен шум. Лоро парк е впечатляващо място, което предлага едно диво изживяване.

Горещо препоръчвам обиколка на парка и задължително присъствие на всички представления с животни.

За мое огромно щастие, имах възможност да посетя и Ел Медано. Това е малък, но модерен курортен град. В него основно ходят сърфисти. Плажът е осеян с тях, а небето е като цветен килим, заради уиндсърфистите, които ходят там целогодишно. Температурите не се усещат, защото вятърът е доста силен и времето е поносимо. Не е много подходящ за плаж, защото има много вълни и заради вятъра за секунди целия ставаш в пясък.

Следващите дни минаваха стандартно – самотни разходки по плажа, четене на книги, разговори с непознати, вкусна храна и красиви изгреви и залези. Всичко вървеше по план до момента, в който не го срещнах. Всичко започна по време на плажа ми в един слънчев и прохладен ден.

Излежавах се на плажа и се наслаждавах на аромата на океана, лъчите галеха всяка частица от тялото ми и почти бях задрямала и изведнъж чух мъжки глас, не успях да го видя, защото слънцето светеше в очите ми. Помоли ме да пазя телефона му за малко, за да поплува, аз се съгласих.

Часове по-късно вечерях с него. Последваха дни изпълнени с незабравими мигове, срамежливи усмивки, закачки. Бях си казала, че никога не бих излязла с чужденец, но проклинам деня, в който се бях зарекла.

За пет дни успях да изпитам толкова силни чувства, да преживея свои страхове. Бях изумена как е възможно мъж, който не ме познава да се грижи за мен така, както никой не се беше грижил до този момент.

Висок, красив, възпитан, романтичен – просто изумителен. Няма да забравя как ме гледаше, все едно има очи само за мен, все едно за първи път виждаше жена. Няма да забравя как ме догони, за да ми подари цвете, няма да забравя хилядите комплименти, масажите на плажа, как ме хранеше, шампанското изпито на терасата по време на залеза.

Никога няма да забравя как се надбягвахме на плажа в полунощ, внимателното отношение. Как ми повтаряше всичко, за да успея да го разбера. Няма да забравя момента, в който ми каза, че съм най-красивото момиче на острова.

Запознанството ми с мистериозния мъж на плажа беше просто „черешката на тортата“. Като на филм. Може би не всеки би ми повярвал. Най-интересното е, че имах странно предчувствие за това пътуване. Не знаех какво ще се случи, но останах очарована и се прибрах в България влюбена до уши, отпочинала, свежа и вдъхновена.

Най-красивото място, което посетих беше Playa Las Teresitas Sta Cruz de Tenerife. Качихме се високо над плажа и пред нас се откри невероятна гледка. Не вярвах на очите си. Имаше само няколко местни, които се наслаждаваха на мястото. Случвало ли ви се е някога, очите ви да се пълнят със сълзи без причина просто, защото виждате колко незначителна част от света сте. За жалост няма толкова силни думи, за да опиша какво видях.

За секунди всичките ми сетива се изостриха, успявах да видя всичко и да запаметя всяко корабче и заливче. Свежият въздух ми подейства като силен наркотик. Оставих тази гледка за края на своето пътуване. Излетях усещайки мириса на океана, пред очите ми излизаха хилядите спиращи дъха гледки, а кецовете ми бяха пълни с пясък.

Оставих част от себе си на острова, оставих там всичките си страхове. Най-вълнуващата седмица в живота ми. Усетих острова не като турист, а като местен. Опитах от почти всичко. Не видях вековното дърво и културните паметници, но усетих атмосферата в най-натуралния ѝ вид.

Поемах дълбоко въздух, докосвах пясъка, палмите, цветята и се опитвах да усетя всичко. Едно различно звучене на острова се откри пред мен и ме промени завинаги!

Автор: Виктория Гьонева

Снимки: Виктория Гьонева