Честит Свети Валентин, мили!

Богатството ни е голямо,
богатство-внук, пораснали деца!
И нека да си пожелаем само
да имаме и място в техните сърца!

Във добро и лошо врели и кипели
аз на теб и ти на мен разчиташ.
Нали не мислиш, че сме остарели?
Обичам те и знам, че ме обичаш!

Сега съм баба, а пък ти си дядо,
но днес да бъдеме поне –
красивото момиче и момчето младо
със тръпнещите колене и рамене!

Благодарна съм на Бога,
че съм жива, на крака
и надявам се, че и занапред ще мога
да разчитам на подадена от теб ръка!

Очите слаби, а косите побелели
старост чакаме полека-лека.
С годините дано сме помъдрели!
И Господ здраве да ни дава – нека!

Години и болежки минавайки през мене
оставиха върху ни отпечатък.
Какво са всъщност – сбор от време
с неизвестен никому остатък.

Родих се, пораснах, вече остарявам.
Да пиша в рими си избрах.
На любими хора стиховете посвещавам.
Дано да ги четат!
Дано не се покрият с прах !

Коментар: Поздравления, мила госпожо, за хубавите стихове.
Поне за мен те са извор на наслада, на вяра, че има любов и тя може да бъде вечна, извор на върховно душевно изживяване.
Продължавайте да пишете и да обичате и "дано не се покрият с прах" тези хубави стихове.
Желая Ви да бъдете много, много здрави с любимия човек.
Честит Свети Валентин!
Весела Манчева, 38 г., София