Вяра Панталеева: Намерих се в музиката след години лутане

Вяра Панталеева е един от различните таланти на българската певческа сцена. Наскоро тя зарадва своите почитатели с новото си парче „Маскарад“. Преди броени дни Вяра официално представи видеото към песента. Парчето е пореден сингъл след голямото завръщане на певицата на музикалната сцена у нас и следва двете версии на „Копнеж“, с които Вяра зарадва феновете си по-рано тази година.

Вяра е позната на широката аудитория още от участието си в телевизионния формат „Стар академи“. Още тогава тя направи силно впечатление на публиката със своите сценични заложби. В кариерата ѝ следват пътешествия и работа в чужбина, предложения за участие в чуждестранни проекти, както и участия на родна земя.

Днес Вяра вече е и горда майка, а през последните години се занимава и със своята детска вокална група. Ето какво разказа тя специално пред Az-jenata.bg за музиката, живота и вдъхновенията в сърцето си.

Какво те върна отново на музикалното поприще след 4-годишна творческа пауза?

Само през тази година това е третата песен, която пускам – двата варианта на песента ми „Копнеж“, а сега и „Маскарад“. През последните няколко години вложих цялата си енергия и време в грижи за моето прекрасно момиченце. Тя е на 2 години и половина и се казва Рая. Имам и още едно друго дете, за което отдавам също толкова сили, време и енергия. Това е моята детска вокална група Мики Маус, която след няколко месеца ще стане на 5 години. В един момент обаче почувствах липса и нужда да направя нещо и за себе си. Това ме накара да потърся начин, въпреки забързаното и затрупано ежедневие, в което живея и на собствените си емоционални нужди. През тези години научих доста уроци, както всеки един човек учи в живота си. И вече мога да кажа, че „се намерих“ в музиката след доста години на лутане и търсене.

Защо избра името „Маскарад“ за новото си парче? Какво е посланието на песента?

Една вечер, разговаряйки с моя съпруг Чавдар Цолов му разказах как бих искала да изпея песен, с която да разкажа и насоча вниманието на по-дълбоко мислещите. Песен за това, че сме се загубили и скрили зад своите маски, за да бъдем част от едно объркано общество, в което всеки иска и обвинява в неискреност, но не е готов да свали своята маска. Името „Маскарад“ дойде от моя съпруг. Той написа текста, както и музиката. Аранжиментът е на Петър Рангелов.

Ти самата слагаш ли маска пред другите?

Няма човек, който да не слага маска в обществото. Разбира се, и аз не съм изключение. С годините ми се наложи да се науча да слагам своята маска... Само хората, които са ми най-близки, ме виждат без маска. Такава, каквато съм, с всичките ми положителни и отрицателни черти. Пред тях мога да си позволя да съм на 100% себе си.

Снимка: Любо Цанков

Какво те задържа в България? Защо не избра да направиш кариера в чужбина, въпреки че си имала възможност?

Защото съм реалист, здраво стъпил на земята. Коя щях да съм и къде?! Пътувала съм в чужбина с банди, но това не означава, че работейки навън, човек непременно има възможности за някаква шеметна кариера. Хората имат много погрешна представа за чужбина и нейните възможности (усмихва се). Аз лично никога не съм търсила кариерата навън, защото не съм готова да платя тази цена. Тук се чувствам много добре и успявам да постигам това, което искам. Всяко нещо си има цена и човек решава доколко тя му е висока. За мен преди всичко е семейството и след това реализацията ми като певица.

Какво ти дава музиката? А има ли нещо, което ти отнема?

Ще започна от втория Ви въпрос. През годините се срещахме с музиката по много различни начини. Влюбвахме се и се разлюбвахме, опознавахме се и се отдалечавахме. Запознах се с много нейни варианти, с които можем да съществуваме заедно и не във всичките възможности се чувствах добре. Когато бях дете, беше вълшебно да се докосвам до нея, мечтаех за големи сцени и прожектори. Най-хубавото в детските години е, че всичко в съзнанието ти е възможно и мечтите ти нямат ограничения. С времето, късмета и по стечение на обстоятелствата нещата се променят за някой от нас. В един момент музиката стана начин на препитание и то за доста години. В онзи момент започнах да не се чувствам добре, защото усещах как музиката се превръщаше в нещо, което не харесвам по начина, по който ми се искаше. Това бяха онези години, в които пеех по пиано барове всяка вечер до рано сутринта. Усещах застой и един омагьосан лъжовен кръг, който ме караше да се чувствам не на място и недоволна. Спрях. Дадох си сметка, че искам да преобърна и променя живота си и сега, когато вече музиката е предимно радост и удоволствие, от което не зависи моето житие и битие, се чувствам щастлива и заредена. Сега музиката запълва емоционалния ми свят и ми дава възможност да бъда себе си в нея без ограничения и компромиси.

Снимка: Любо Цанков

Има ли нещо, с което би се занимавала, ако не бе избрала музиката?

Моята вокална група Мики Маус, която е почти на 5 години, е моят личен избор, с който съм близо до музиката, но по различен начин. Доста по-отговорен и емоционално обвързващ. Този етап от живота ми ме научи на изключително много неща и ми помогна да променя себе си, характера си, разбиранията си. И днес всичко това е в моя полза. Промяната настъпи, след като започнах да градя от нулата моята вокална група. Докато вървях стъпка по стъпка, за да постигна това, което исках, се промених и се научих на страшно много неща. Едно от тях е постоянството.

Какво те вдъхновява?

Животът и неговите безкрайни възможности. Красивите и истински неща, хора, случки, действия. Но и тъгата, носталгията, болката... и те също ме вдъхновяват. Даже бих казала много повече.

Какво никога не би простила?

Лъжата и предателството на човек, когото съм допуснала близо до себе си и съм му подарила моето доверие.

Снимка: личен архив

Как би се описала с 3 позитивни и 3 негативни думи? Все пак, всеки човек има светла и тъмна страна.

Усмихната, борбена, последователна и мрънкаща, крайна, мнителна (усмихва се).

Как виждаш себе си след 10 години? Какво ти предстои в творчески и личен план и какво си пожелаваш да ти се случи?

Не се замислям за след 10 години. Струва ми се безкрайно далече. Опитвам се да живея тук и сега, защото, докато мисля за след 10 години, не знам дали утре няма да е последният ми ден. Нямам представа какво ми предстои, но се надявам, че каквото и да ме очаква там в бъдещето ще ме има, ще съм жива и здрава и моето семейство също. Животът ни поднася своите радостни и трудни моменти и аз си пожелавам да имам сили и мъдрост да се справям с всичко, което има да ми се случва.

Би ли отправила и пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Пожелавам на вашите читатели да бъдат повече себе си, да имат цели и мечти които да следват, да не чакат промяната в живота си от някъде или от някого, да стъпят здраво на земята, да запретнат ръкави и да го изживеят този живот по най-добрия начин, на който са способни. Защото след това остават само делата ни.