Лев Пучков - отначало офицер, после писател

Лев Пучков е роден през 1965 г. Завършва Новосибирското висше военно училище при МВР на СССР. От 1987 до 2001 г. е офицер от Вътрешни войски, служи на територията на Северен Кавказ и Закавказието. От личен опит е изучил подробно особеностите на така наречените “малки войни” и локални военни конфликти.
След разформироването на военната му част Пучков е на кръстопът.
“Това е дълга история – споделя писателят -, но накратко: нямахме с какво да живеем, трябваше да избирам – да стана бандит или телохранител. Тогава жена ми ми каза: Ти толкова много си преживял, толкова много си видял, опитай да напишеш книга. Послушах я – шегува се Лев, – и се получи. После ми хареса, и дори когато всичко се нормализира, продължих да пиша.”
Лев Пучков е автор на четири серии приключенски романи, на българските читатели са познати “Смъртта идва само веднъж”, “Извънредна ситуация” и “Шест секунди до взрива” – издания на “Хермес”. Произведенията му са наситени с много сюжетни перипетии, имат динамичен стил и като отличителна черта – самобитна ирония. Общият тираж на романите му надвишава 3 милиона екземпляра.

Лев Пучков ще гостува в България за представянето на новия си роман “Негоден за цивилен живот” и за срещи със своите читатели от 1 до 4 март:

За Бухала войната е начин на живот!
Той има гроб и дори паметник над него. Но Бухала е жив. В това се убеждават Марат и неговите хора – в кратка и жестока схватка Бухала ги унищожава до един. Тогава осъзнава, че е негоден за цивилен живот, и решава да се върне към онова, което знае да прави най-добре – да воюва за своята правда. Но как да го стори? От отряда на полковник Шведов, превърнал се в негово семейство, няма и следа. А най-злият му враг – Зелимхан, дава за главата му награда от два милиона долара. За такава сума може да продадеш не само кръвен брат, но и родната си майка. И Бухала е предаден. Ще успее ли и този път да избегне смъртта?

С всеки следващ роман Пучков става все по-добър. Нещата, за които пише, са му познати до болка, затова на “този фронт” няма равен... Слово