На 2 декември 2016 г. България беше домакин на Третия глобален форум за подобряване на грижата за недоносените деца. В него взеха участие близо 140 водещи здравни специалисти, неонатолози, родители, представители на пациентски организации от 26 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка, за да обсъдят най-наболелите проблеми и основните предизвикателства, пред които се изправят преждевременно родените бебета и техните семейства.
Форумът беше открит от проф. Мая Кръстева, председател на Българската асоциация по неонатология, и Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца“. Участниците имаха възможността да се запознаят с опита на Германия, Полша, Колумбия, България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия, Ливан, Холандия, балтийските държави и Бразилия, представен от общо 19 лектори.
В рамките на седемте панела бяха представени програми за проследяване след напускане на интензивното отделение, офталмологичните, неврологичните и респираторните проблеми при недоносените и стратегиите за справяне с тях, т. нар. „кенгуру майчина грижа“, стъпките за обединяване на усилията на здравни специалисти и родители.
Бяха споделени въздействащи лични истории на семейства, преживели изпитанието на преждевременната поява на бебето и всички последствия от нея.
По време на форума бяха отправени силни послания за интегрирането на родителите в грижата за недоносените бебета още по време на престоя им в интензивните неонатологични отделения и съвместяването на усилията на лекари, акушерки, психолози, физиотерапевти и останалите експерти, които участват в процеса на запазване на живота и здравето на недоносеното.
Всички участници се обединиха около тезата, че най-добрите резултати биха дошли от колективната работа на един мултифункционален екип от специалисти, който да се бори за оцеляването и на най-малките преждевременно родени бебета заедно с техните семейства.
Много от лекторите представиха неоспорими факти за това, че майките трябва да имат достъп до бебето си от момента на неговото раждане не само за да се възстановят и укрепнат по-бързо техните бебета, но и за да бъдат самите родители максимално информирани и подготвени за голямата отговорност да се грижат и отглеждат своето дете.
В този аспект, ситуацията в нашата страна следва посоката към положителна промяна в осигуряването на достъп на майките и бащите до недоносените бебета в интензивните неонатологични отделения.
„Мисля, че стъпката е направена. Тази тенденция ще се развива в България. Трябва малко революционизиране на нашето мислене като специалисти, за да се приеме този маниер на поведение към родителите и децата повсеместно. Но в сравнение с това, което беше в миналото, ние сме на много, много, много по-високо ниво по отношение на достъпа на родителите“, коментира темата проф. Мая Кръстева от страна на Българската асоциация на неонатолозите.
Нина Николова от Фондация „Нашите недоносени деца“ допълни: „Въпреки че според наше проучване в България все още липсва достатъчно внимание към методите и добрите практики за изграждане на връзка между майката и бебето, това, което проф. Кръстева казва, е истина. Ние имаме все повече достъп до интензивните отделения и до нашите деца.
Аз вярвам в промяната, защото имаме много добри специалисти и вървим ръка за ръка с тях. Ние създадохме фондацията, защото вярваме в доброто, вярваме, че можем да догоним страни като Германия, Полша, Колумбия, и дори да ги надминем.“
Силно застъпена беше и темата за необходимите грижи за недоносените бебета след напускане на неонатологичното отделение както от страна на медицинските специалисти, така и от страна на родителите.
Добрите практики в тази посока представиха Силке Мадер, председател на Европейската фондация за грижа за новородените и майка на недоносено дете, д-р Аманда Смилдзере, председател на Латвийската асоциация по неонатология, д-р Лийс Тооме от Педиатрична клиника към Детска болница в Талин, д-р Мари-Клод Фадус от ливанската болница „Notre Dame De Secours“ в Библос, д-р Раса Гарункстиене от Детската болница във Вилнюс, д-р Клаудия Демова, ръководител на Перинаталния център в Нове Замки и д-р Пепа Ралчева, Директор на Дом за медико-социални грижи за деца в Бургас.
Сред лекторите на форума бяха имена като проф. Мария Катаржина Боржевска-Корначка, президент на Полската асоциация на неонатолозите, проф. Боряна Слънчева, Завеждащ неонатологичното отделение в „Майчин дом“ и национален консултант по неонатология, д-р Хосе Мария Солано, президент на Колумбийската асоциация по неонатология, и проф. Тибор Ертл, съосновател на Унгарската коалиция за подобряване на грижите за недоносените.
Друг акцент беше представеният от д-р Милица Ранкович Яневски, Директор на Института по неонатология в Сърбия, опит в прилагането на т. нар. „кенгуру майчина грижа“ – изключителен метод за укрепване състоянието на недоносените след раждането им, препоръчван от Световната здравна организация като оптимална грижа за тези деца.
Този начин на общуване с бебето все още не се прилага достатъчно, включително и в България. Според данни от проучване на фондация „Нашите недоносени деца“, 92,9% от родителите у нас не са имали възможност да се възползват от метода „кенгуру грижа“, известен още като „кожа до кожа“.
Страната ни бе представена и от доц. Ралица Георгиева, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛ по детски болести, чиято тема бе за перинаталните проблеми на централната нервна система при недоносените бебета.
С голям интерес премина панелът, посветен на ролята на родителите, връзката и сътрудничеството им с лекарите. Участниците в конференцията чуха изказванията на Нина Николова, Моник ван Бюкеринг, здравен специалист от Холандия, доц. Збинек Страняк, председател на Катедрата по неонатология към Института за майчина и детска грижа в Чехия и Луцие Жачкова, председател на чешка родителска организация.
След Полша и Колумбия, България е третата държава домакин на глобалния форум по проблемите на недоносените деца. В нашата страна събитието се организира от Фондация „Нашите недоносени деца“ в партньорство с Българската асоциация на неонатолозите и с подкрепата на АбВи България.
Форумът получи много силна подкрепа от българските медии, сред които бяха и Bulgaria on Air, Az-jenata.bg, Puls.bg, Dnes.bg, част от Инвестор Медия Груп.
Ключови факти за недоносените бебета:
Всяка година в целия свят се раждат над 15 милиона недоносени бебета по данни на Световната здравна организация;
1 на 10 от всички раждания е преждевременно;
За недоносено дете се смята бебе, родено преди завършване на 37 седмица от бременността на майката;
Съществуват различни видове недоносеност, в зависимост от гестационната седмица, в която е родено детето. Световната здравна организация различава: екстремна недоносеност – по-рано от 28 седмица; висока степен на недоносеност – от 28 до 32 седмица;
умерена до късна недоносеност – от 32 до 37 седмица;
Бебе, родено преди термин, може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама;
Височината на недоносените бебета обикновено е от 35 до 45 см;
Причините за преждевременно раждане невинаги са ясни – при приблизително 50% от случаите причината е неизвестна, но са установени редица рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от преждевременно раждане;
През последните 20 години честотата на ражданията преди термин се увеличава процентно в повечето страни;
Всяка година 1 милион деца умират поради усложнения, причинени от преждевременното им раждане, според доклад на Световната здравна организация от 2012 г.