Евгения Станева. Снимка: Линда Александрийска
Евгения Станева е българската звезда във впечатляващия състав на Виртуозите на Миланската скала. Евгения свири редом до елитните музиканти на Миланската скала от 2003 г. Тя завършва с отличие музикалното училище „Добрин Петков“ в гр. Пловдив в класа по цигулка на Дарина Данкова. Станева продължава образованието си във Виенския музикален университет под ръководството на професор Михаел Фришеншлагер, където завършва – отново с отличие – през 1998 г.
Българската гордост в състава на Миланската скала специализира в музикалната консерватория Тибор Варга в Сион, Швейцария с професор Варга и професор Франческо Де Анджелис, който също идва в София със състава на Виртуозите на Миланската скала като техен водач и соло цигулка.
През 2003 г. Евгения Станева получава отлична диплома и почетна грамота и от Консерваторията „Бруно Мадерна“ в Чезена, Италия. След това завършва магистратура в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано в класа по цигулка на професор Джиджино Маестри и стартира кариерата си в прочутия оперен и филхармоничен оркестър на Миланската скала, където през 2007 на конкурс с международно участие, печели и постоянна позиция.
Талантливата цигуларка очаква гостуването в София през март с нетърпение и определя свиренето пред родна публика като „по-вълнуващо и по-отговорно“ от всеки друг път.
Българските почитатели на класическата музика посрещат прочутите музиканти от един от най-елитните оперни театри в света – Виртуозите на Миланската скала на 27 март 2017 в 20:00 в зала 1 на НДК.
Евгения Станева се съгласи да отговори на няколко въпроса в интервю, специално за читателите на Az-jenata.bg.
Вие сте трето поколение цигулар. Имаше ли изискване или очакване към вас като бяхте дете, че трябва да последвате този музикален път на семейството ви?
Аз не съм усетила изискване или задължение, просто ми беше интересно и родителите ми ми дадоха възможност да започна занимания по цигулка, солфеж и пиано (с което не продължих). Желанието беше изцяло мое.
Имахте ли други мечти в детските си години, за друга професия? Или никога не е имало колебания с какво ще се занимавате?
Мисля, че в детските ми години не гледах на цигулката още като на професия, а по-скоро като на призвание. Виждах се на сцената. На около дванадесетгодишна възраст много обичах да свиря и на пиано (бях започнала уроци по задължително пиано в музикалното училище). Понякога се питах дали всъщност не бих искала да стана пианистка, но този момент отмина.
Как стига една българка до Миланската скала? Как се случи вашият път до един от най-престижните оперни театри в света?
След като завърших Музикалното училище в Пловдив и Виенския музикален университет, животът ми се разви в Милано. Продължих обучението си в консерваторията „Джузепе Верди“ и в консерваторията „Тибор Варга“ в Сион, Швейцария.
През 1998 бях избрана за концертмайстор на Академичния оркестър на Миланската скала.
След конкурса през 2003 година, на който стигнах до семифинал, започнах да свиря в оркестъра на Ла Скала като гост музикант. Разбира се, не беше лесно да работя и да се готвя за предстоящите конкурси за постоянна работа. Дъщеря ми тогава беше на шест години. Имах щастието да бъда заобиколена от близки хора, които ми помагаха.
Специално благодаря на майка ми и баща ми, Венета и Андон Станеви, които винаги са ме подкрепяли, за което съм безкрайно благодарна. Спечелих щатно място в оркестъра на Миланската скала през 2007 година.
Вие сте в състава на Миланската скала от 2003-та година. Опишете ни какво е усещането да се работи там, с едни от най-добрите музиканти в света?
Да работиш в най-известния оперен театър в света в началото изглежда почти невероятно. В Милано оперната публика е с много стара традиция и поради това е много взискателна и внимателна към интерпретацията, особено на италианските опери. Има хора, които помнят изпълненията на Мария Калас и диригентската палка на АртуроТосканини. Това е сцената, на която Джузепе Верди поставя голяма част от оперите си за първи път.
Тук, през 1813 година, прозвучава и цигулката на великия Николо Паганини.
Ярка следа са оставили великите български гласове Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова Синтова, Бойко Цветанов и др.
Радваме се често и на прекрасното сопрано Красимира Стоянова. За мен е наистина чест да бъда малка част от тази история.
Работим с най-добрите диригенти, които предлага световната сцена в момента: Зубин Мета, Рикардо Шайли, Даниел Баренбойм, Мюнг Вун Чунг, Густаво Дудамел, Даниел Хардинг, Даниеле Гати и мн. др.
Концертмайсторите и първите партии са също и концертиращи солисти на световно ниво. От тях има винаги много да се научи. Нивото на колегите ми е много високо. Отговорността да свириш в състава е голяма и води до непрекъснато желание за развитие и усъвършенстване като инструменталист и музикант.
Вие сте българската гордост в Миланската скала и предстои да зарадвате с музиката си родната публика съвсем скоро. Това ли ще е първата ви среща с български слушатели?
Не свиря за първи път пред българска публика. Освен някои мои самостоятелни изяви през годините, с Филхармонията на Миланската скала вече сме гостували в София през 2004 г. с по това време главния диригент Рикардо Мути, а по-късно и в Пловдив . Със състава на Виртуози на Миланската скала идваме за първи път.
Какво да очаква българската публика от концерта на 27 март?
На 27 март в зала 1 на НДК с камерния оркестър Виртуози на Миланската скала гостуваме по покана на Germi Art & Entertainment. Програмата е изцяло италианска и много разнообразна. Произведения от Томазо Витали, Джоакино Росини, Гаетано Доницети, Николо Паганини и Нино Рота, репертоарът обхваща период от бароковата музика до двадесети век.
Като солисти концертмайсторът на Ла Скала Франческо Де Анджелис и нашето първо виолончело Сандро Лафранкини. Характерно за изпълнението на солисти и оркестър са италианската мелодика и тембър на звука, наситени със завладяващ темперамент и емоция.
Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?
Пожелавам на всички читатели да реализират плановете и мечтите си, да открият и следват призванието си, да се радват на живота. Мисля, че ние, българските жени, които живеем в определения исторически момент на глобализация и модни тенденции от най-различно естество, независимо от това дали се намираме в България или извън граница, имаме една много важна мисия: да запазим традициите, обичаите и езика на рода и народа си, да ги предадем на децата си, които все по-често гледат към чужбина или растат извън България. Сигурна съм, че те наистина имат нужда от това и ще ни бъдат признателни и благодарни.
Снимки: Линда Александрийска