Илияна Илиева за ролята на родителите в Американския колеж

Доброто взаимодействие между родители, учители и ученици в системата на средното образование е изключително важно. Когато тези свързани общности работят добре заедно и в синхрон, резултатите на децата в училище се повишават и това е доказано.

В Американския колеж в София функционира Родителско-учителска асоциация, чиято цел е да допринесе за повишаване качеството на обучението, като подпомага и разнообразява формите на обучение и извънкласна дейност. Затова се обърнахме към председателя на асоциацията, Илияна Илиева, за да ни разкаже повече за добрите практики и как влияят те на децата и родителите.

Какви практики прилагате, за да се адаптират по-леко новоприетите ученици и как включвате родителите в тях?

Преди три години, когато моята дъщеря прекрачи прага на колежа, бях възхитена от начина на приобщаване на новите ученици. Уникална за всеки първа седмица! Интересни и провокативни дни.

Заслушах се и осъзнах, че аз също съм поканена да стана част от обществото на колежа още на първата родителска среща! Въпрос на избор беше дали ще направя крачката.

Случи се на третия месец, когато отново дойде покана за чаша вино заедно с всички останали родители. Беше ми приятно да видя, че в колежа има място за мен, без да натрапвам присъствието си на децата. Днес, след три години, познавам много от тях. Някои просто ми кимват, с други разменям по няколко думи, трети ме прегръщат, а аз съм щастлива, че мога да им отвърна със същото! Мисля, че от нас зависи колко точно приобщени ще бъдем, защото по-голямата част от нужното е в нас. Отсреща има протегната ръка! Случайно беше, че на следващата година аз бях тази, която се изправи пред родителите на новоприетите осмокласници и ги поканих да станат част от асоциацията ни. За всеки има място тук!

Какъв съвет бихте дали на родителите – по какъв начин да участват в живота на децата, без това да се превръща в прекалено контролиращ процес, а да е приятно и за двете страни?

За мен опитът за контрол над детето е напълно погрешен подход. До тази възраст у него отдавна би трябвало да са се изградили уважение, възпитание, всички нагласи за правилно и неправилно, които обезсмислят контрола. Искам родителите да идват в нашата асоциация и изобщо да са активни в живота на децата си не за да ги контролират, а именно за да участват – дори и да е „в сянка.“ Да помагаме, да съветваме децата си дори и да е зад кулисите. Или дори да не са нашите конкретни деца, а техните приятели или децата на наши приятели.

Какво показва вашата практика – повишават ли се резултатите на децата в следствие на по-честата комуникация с родителите?

Разбира се, че се повишават. И от личен опит виждам как тръгват от „Не искам да ми се месиш“ при влизането си в колежа, а вече в 10. и 11. клас са ни приятели. Социалната ангажираност на децата, в която се възпитават в колежа, ги провокира за реалния живот. Тази ангажираност проявяват и като нейни автори – когато организират събития, правят проучвания и ги превръщат в практика, – и като нейна публика, ставайки свидетел на дейностите на своите съученици. Ролята на родителя в това израстване е изключително важна – като възрастен с опит, който знае как се правят нещата, но който едва ли ще бъде попитан директно за помощ. През тези ученически дейности родителят намира съвсем естествен, дискретен начин да им помогне, да ги напътства. Родителят също научава много, дори и да не е непременно за неговото собствено дете. Като общуваш с техните съученици, с тяхното училище, ти се отваряш към нови перспективи, нови гледни точки към света. А чрез общуването си със завършилите колежа, които остават много активно включени в живота му, виждаме какво (може би) очаква нашите деца, накъде са тръгнали. Тези деца са бъдещото общество, в което ще живеем.

Разкажете ни за общи инициативи, които провеждате заедно с родителите и учениците?

Предстои ни спортен празник с мачове, в които отбор от родители ще играе срещу отбор от ученици. Сега се роди идеята да отбележим 25-ата годишнина от възстановяването на колежа със засаждане на дървета. Почти пролет е, така че времето за такова събитие бързо настъпва.

На 21 и 23 февруари две дванайсетокласнички организират благотворителен рок фестивал в клуб Адамс, за да съберат средства за висшето образование на деца в неравностойно положение. Обърнаха се към мен за помощ и родители от асоциацията и приятели помагат с набирането на наградите за благотворителната томбола. Други две момичета организират Фестивал на професиите и поискаха съдействие с намирането на участници. А сред традиционните ни събития е годишният панаир на книгата, който асоциацията организира, като приходите отиват за подпомагане на ученически проекти. За същата цел имаме и щанд на коледния концерт на колежа и на фестивала на изкуствата през юни.

Как се случва комуникацията с родителите освен регулярните родителски срещи, правите ли неформални срещи с тях, разкажете ни.

Събираме се и извън рамките на събитията в колежа. Имаме неформални срещи, сприятеляваме се. Това е начин да говориш не само за своето дете, а да обсъждаш и цялостната обстановка, по-големите теми на колежа, да помогнеш с външна гледна точка и на други родители. Да правиш и обсъждаш неща, които не са конкретно за „нашето дете“ или нашето училище. В крайна сметка тези срещи са още един, много силен начин да завържеш тези взаимовръзки, които изграждат нашата общност извън границите на учебния комплекс, на класните стаи.