Как да направим театър с фигурки за пръсти у дома или в клас

Обожавам богатата палитра от емоции, които притежава всяко дете. Смехът им е толкова заразен, че чак гъделичка, а сълзите им могат да ме разплачат без проблем. Но най-много обичам начина, по който децата се учудват. Искам да мога да запечатам всяко „Ах!“, „Защо?“ и „О, не!“ в бурканче от конфитюр и да подарявам късче детска искреност на всеки намръщен възрастен.

Тази удивителна съвкупност от реакции и настроения, които бълбукат в малките човечета, е чудесна предпоставка да се стимулира вроденият талант на децата за актьорска игра. Разиграването на театър с фигурки за пръсти развива фината моторика, провокира детето да споделя, подобрява комуникационните умения и стимулира въображението. А е и страхотно забавление, както в класната стая, така и у дома.

Децата лесно могат да влязат в образ, а това е полезно за тях поради ред показатели, на които ще се спра поотделно. Основното при този тип „направи-си-сам“ театър е, че той работи в изключително полезната посока за развитие на фината моторика, а е доказано, че съществува тясна връзка между степента на развитие на движенията на пръстите с речта на детето и неговото мислене. Така се градят не просто комуникативни умения, но е силно застъпен и елементът на социализиране с другите. Детето се научава да слуша, да отговаря, да задава въпроси, да търси решение. Поради тази причина такива активности са особено приложими за работа в клас. Като следствие на това може да се добави, че с този тип игри децата обогатяват и речниковия си запас от думи.

Използвайте играта, за да предадете на децата важни уроци за различни ситуации в живота. Поставяйте героите им в неочаквани обрати и провокирайте да търсят решение сами. Така детето ще сформира набор от реакции, които да може да съпоставя към реални епизоди от живота си. Освен това ще развие редица ценни качества като доброта, спокойствие, способност на преценка, смелост, емпатия и други.

Всички алтернативни реалности, които се преплитат в играта, работят в посока стимулиране на въображението. А богатото въображение, формирано в детска възраст, носи ред позитиви в дългосрочен план за възрастните. То участва в изграждането на широк светоглед, лежи в основата на креативността и е преимущество в отношенията с хората и връзките в семейството.

Адаптиран в позната среда, театърът (и въобще играта с кукли) предлага на децата да бъдат себе си, но комфортно защитени зад образа на даден герой. Благодарение на това те се отпускат и говорят по-свободно и спокойно за емоциите си. Предложете на детето само да избере героя, който ще му помогне да се чувства най-уверено. Вие също влезте в роля с друга фигурка и така по-лесно ще може да го провокирате да се отпусне, ако се опасявате, че има нещо, което то съзнателно отказва да ви сподели. Понякога е по-лесно да се довериш на измислен приятел, отколкото на мама или на госпожата в клас.

Намирам театъра с фигурки за пръсти за особено лесен за изпълнение. Реално погледнато ви е нужен единствено принтер, ножички и въображение.

Откъде да започнете?

Героите

Продават се най-различни малки куклички за пръсти, но аз лично предпочитам да избера такива герои, които децата обичат и да ги изработим заедно сами. Най-лесният вариант е да ги нарисувате/ прерисувате и да насърчите детето да ги изреже. По този начин то може да създаде героя така, както ще му хареса, а и развива много по-голяма привързаност към него.

Как да ги поставите на пръстите?

Преди да изрежете фигурките, пуснете от долния край на рисунката хоризонтална линия около 1 см дебела и 3 см дълга, която да се увие впоследствие около пръста. Изрежете фигурката, заедно с лентата и залепете двата ѝ края с тиксо.

По този начин ще се образува нещо като пръстенче, което да се постави върху горната част на пръста, а самата фигурка ще стърчи отгоре. (виж снимка на фигурките за театър за пръсти към книгата „Моите красиви рига“).

Сюжетът

Свързани статии

Как миенето на зъбки да се превърне в приятна игра?

Житейски уроци, които децата няма да забравят

Може да използвате готов сюжет по приказка (например Спящата красавица), като дори си направите декори, или провокирате детето да предложи алтернативен край, като му давате насочващи въпроси („Какво би се случило, ако лошата орисница не беше омагьосала принцесата?“, „Какво би се случило, ако принцесата не беше успяла да се събуди или пък се беше събудила стара?“, „Как би могъл царят да омилостиви злата орисница, за да свали проклятието?“)

За детето ще е лесно да разиграе вече позната история и предизвикателно да постави любимия си герой в различни ситуации.

Децата имат вроден апетит към магията и необяснимото. Те могат да влязат в образ толкова достоверно, че буквално да преживяват света на героите. Това е преимущество, което те имат пред нас – възрастните. Помогнете им да го развият и да го съхранят, защото освен всички гореизброени позитиви, този интимен момент на игра ви сближава и ви доближава до техния свят.

А той е вълшебен.

Автор на статията: Радостина Николова, автор на книгите „Моите красиви рога“, поредицата „Приключенията на мотовете“