Ара Маликян – ексцентричният цигулар (видео)

А сега ще ви разкажем за невероятната история на една цигулка, изминала дългия път от Ливан до Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. В специално интервю за Bulgaria ON AIR световноизвестният цигулар Ара Маликян ще разкаже за покоряването на голямата сцена и за дългогодишното приятелство с Васко Василев. Вижте повече в интервюто на Михаела Карабельова.

Наричат го ексцентричният цигулар. Във вените му тече арменска и ливанска кръв, а по документи е испанец. Музиката е в кръвта му още от ранна детска възраст, а години по-късно цигулката на Ара Маликян покорява света.

Споделя: „Цигулката винаги съм я имал вкъщи от много ранна детска възраст. Баща ми беше цигулар и на практика съм чувал звуците на цигулката още преди да се родя. Не е имало момент, в който съм се влюбил в цигулката, просто тя винаги е била част от живота ми. Като юноша започвах да се отчайвам, защото свирех с часове и нищо не се получава. И да, имало е моменти, в които съм искал да се откажа, но сериозно да си мисля да оставя цигулката – никога не ми се е случвало. Това е единственото, което мога да правя.

На 15-години от Ливан заминах за Германия, после пътят ми премина през Англия, Франция и стигнах до Испания. Там и останах, защото много ми хареса“.

И точно тогава късметът каца на рамото на Маликян.

„Истината е, че когато отидох в Испания имах шанса, че попаднах в момент, в който на Кралския симфоничен оркестър им трябваше концертмайстор. Дотогава никога не бях мислил, нито ми се е случвало да свиря в оркестър. И си помислих, че това е един нов опит, така започнах и бях там 7 години. Научих много неща, докоснах се до много различна музика, но в един момент трябваше да изляза от оркестъра“.

Пътя до голямата сцена Ара Маликян дели с българския цигулар Васко Василев. И не след дълго ученическото познанство се превръща в истинско приятелство.

„Васко го познавам от 16-годишна възраст. Мисля, че той е една година по-млад от мен и още от първия път се харесахме много. Станахме големи приятели. Учехме заедно и бяхме много бедни по онова време. Живеехме в една много малка стая и се редувахме кой ще учи – нямаше място.

Но бяха много хубави времена, много сме свързани с него и до ден днешен имаме едно страхотно приятелство, повече от 30 години. Много е трудно да опишеш Васко Василев с една дума. Той има много качества, но ако трябва да избера само един израз – това е един много щедър човек“.

А освен на сцената, цигулката на Ара Маликян е присъствала и в бежанските лагери в Ливан.

„Като артист се чувствам длъжен да запозная хората с проблемите на бежанците. Чувствам се длъжен и да дам гласност на този проблем, защото когато бях на 15 години и заминах за Германия, аз също бях мигрант. Напуснах родния си дом. Днес мисля, че ние не знаем достатъчно за проблемите на бежанците и за това трябва да се говори. Винаги е много тежко да видиш бежански лагер – първото, което виждаш е начинът, по който живеят. Разбира се, когато извадиш цигулката ситуацията се променя – успяваш да отпуснеш тези хора. Моето желание беше чрез музиката да помогна макар и малко на тези хора и да накарам обществото да обърне поглед към този проблем“.

Има две паралелни истории, които моята цигулка разказва. Цигулката, която имам не е маркова или скъпа. Това всъщност е цигулката на моя дядо – той ми я подари. Това е и причината тя да е толкова важна за мен. Дядо ми не е бил цигулар, но благодарение на цигулката той е преживял геноцида над арменците. Цялото негово семейство е било избито, а той се е спасил, защото е излъгал, че е цигулар. Когато получих тази цигулка изпитвах срам да разкажа това и тогава аз си измислих една история, че тази цигулка е много важна и известна, а всъщност това е една голяма моя лъжа“.

Но е истина, че цигулката на Ара Маликян участва в саундтраковете на филмови шедьоври на Педро Алмодовар и Карлос Саура. А утре вечер легендарната струна на ливанския музикант ще покори и България.