Има разлика между това да бъдеш шеф и да бъдеш лидер

Вдъхновяващият и емблематичен Ричард Брансън никога не се е боял от необичайните предизвикателства, които други хора (включително и негови колеги) са смятали за чиста лудост. С присъщата си откровеност и чувство за хумор той споделя принципите, които вдъхват живот на империята Virgin Group вече повече от 40 години.

Бизнес инстинктите на Ричард Брансън се допълват от способността му да мотивира служителите си. А кой не би искал да работи така – той държи да се увери, че всички, абсолютно всички се забавляват колкото него.
Time

Интересните истории от богатия личен опит на Брансън ни позволяват да надникнем в същността на един забележително различен и авантюристичен лидерски модел. Разберете защо забавлението, страстта и изкуството на слушането са ключовите елементи на това, което голямото му семейство от служители нарича „Методът Virgin“.

Тази уникална гледна точка за бизнеса всъщност принадлежи на човек, който напуска училище на 16 години, страда от дислексия и никога не е работил за никого, освен за самия себе си.

Малко лица в съвременния бизнес са толкова цветни, проницателни и нестандартни, а и вероятно няма друг човек, около когото да е толкова забавно... Брансън се е превърнал в бизнес икона и е известен с любовта си към силните усещания, ексцентричните си хобита и провокативни решения в бизнеса.
GQ

Ричард Брансън е известен със своето мислене „out of the box“ – израз, който той ненавижда – но твърди, че „никога няма да ти се наложи да мислиш извън кутията, ако не позволиш на никого да построи такава около теб“.

За автора

Сър Ричард Брансън е международен предприемач, авантюрист и основател на Virgin Group. Автобиографията му Как изгубих наивността си и бизнес книгите му Майната му! Да го направим!, Бизнес отвъд ограниченията, Бизнесът на бъдещето и Like A Virgin са международни бестселъри. Много журналисти, писатели и икономически анализатори определят Ричард Брансън като „икона на съвременния бизнес“, постигнал уникално действаща система от над 300 компании и лично състояние, равняващо се на повече от 4 млрд. долара. Те не престават да се чудят какво е разковничето за неспирните му победи на безброй фронтове.

На 19 май 2017 г. в Зала 1 на НДК ще се проведе публична лекция на сър Ричард Брансън.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор – Животът е твърде кратък

ЧАСТ ПЪРВА – СЛУШАЙ
1.1 Вековни дървета и млади фиданки
1.2 Умиращото изкуство на слушането
1.3 Огледалце, огледалце
1.4 K-I-S-S и говори
1.5 Унищожи мисията

ВТОРА ЧАСТ – УЧИ

2.1 Да дефинираме лидерството105
2.2 Как се случва късметът
2.3 Типично нетипичен
2.4 Голямото боричкане
2.5 Иновацията не е нищо ново
2.6 Да ги наемеш и да ги задържиш

ТРЕТА ЧАСТ – Смей се

3.1 Култивиране на културата
3.2 Плодовете на страстта
3.3 Парти линия

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – Лидерство

4.1 Лидери на бъдещето
4.2 Да бъдеш там
4.3 Сътрудничеството е ключът
4.4 Решения, решения
4.5 Добрият бизнес
ЕПИЛОГ – Започни
ПОСЛЕСЛОВ

Предговор

Животът е твърде кратък

Не ти е забавно? Не го прави!

Още от времето, когато бях на шестнайсет и се заех с първото си бизнес начинание, списание Student, до днес, когато се занимавам с много по-мащабни проекти като Virgin Galactic и космически туризъм, винаги съм се придържал към следната основна философия: ако един нов проект или бизнес възможност не ме развълнува и не събуди предприемаческите и иновативните ми енергии, разбирам, че това не е нещо, с което мога да променя света. В такива случаи предпочитам да подмина и да се захвана с нещо друго, което ме въодушевява.
По същия начин се отнасям и към писането на книги: ако не ми е приятно да го правя, вероятността написаното да не се хареса на никого е доста голяма. Просто е: ако не се забавляваш с нещо, никога няма да го правиш толкова добре, колкото ако се забавляваш. Както е казал един мъдър човек: „Животът не е генерална репетиция“. Това е! Тъй че – освен ако не възнамерявате да се справите по-добре в следващия си живот – приемете, че сте късметлия и получавате втори шанс. Защо да рискувате да пропилеете ограниченото си време на тази земя с неща, които не разпалват у вас огън?
Непрестанно се удивлявам колко много хора прекарват живота си с поглед, забит в огледалото за обратно виждане, или в приказки как ще се променят нещата в бъдеще. Не е никак лошо да пазим спомените си и да им се радваме, а когато планираме бъдещето, да използваме наученото от миналия опит – това е нещо, което всички трябва да правим. Но какво се случва с днешния ден? Твърде често „сега“ се губи в трескавата бъркотия на стремежа към „утре“. Приемете го: днес изживявате „добрите стари времена“, за които ще си спомняте след двайсет години. Защо не направите всичко необходимо да им се наслаждавате, докато е възможно?
Махатма Ганди е един от моите герои за всички времена. Докато съм жив, ще помня тези негови думи, които прочетох за пръв път в час по история като ученик: „Живей така, сякаш ще умреш утре. Учи така, сякаш ще живееш вечно“. Този безценен съвет е съкратен до популярното: „Живей всеки ден, сякаш ти е последен“, което е твърде повърхностно и често се превръща в кредо на безбожници, които не се интересуват от последствията на постъпките си. Добре си спомням как веднъж (като начинаещ скандалджия) след някаква пакост използвах като последен коз да се оправдая пред майка си следното: „Но, мамо, правех само онова, което Ганди казва, че е редно“. Напълно безразлично, но и безапелационно, тя отговори: „Ако още веднъж използваш днешния номер, Рики, може и да ти е за последно“.
Всъщност най-добрият цитат на тема „живей днешния ден, сякаш ти е последен“ принадлежи на Стив Джобс. В речта си при откриването на академичната година в Станфорд през 2005 г. той казва: „Ако живееш всеки ден, сякаш ти е последен, някой ден със сигурност ще се окажеш прав“. Щеше да е забавно, ако не беше фактът, че това смело изказване е направено само дванадесет месеца, след като му е поставена диагноза рак, убил го шест години по-късно.
Всички ние сме обикновени хора, правим редица грешки и като резултат от неправилните избори изпадаме в затруднения. В повечето случаи обаче можем да спрем, да преценим ситуацията и да си кажем: „Съжалявам, но това наистина не ме устройва, оттеглям се“. Признавам, че често пъти – особено когато са замесени семейството и приятелите – е по-лесно да се каже, отколкото да се направи и предприемането на всяко драстично действие изисква много смелост. Но както казва старата поговорка: Когато правиш грешки, поне се опитай да ги правиш бързо.
Хората често ми казват: „Е, Ричард, лесно ти е на теб, защото вече си изградил бизнеса си и добре си подредил живота си“. На всички отговарям приблизително по един и същи начин: „До известна степен е така. Защо обаче, мислите, притежавам всички тези компании? Тях със сигурност нямаше да ги има, ако си бях губил времето да се занимавам с неща, които просто не са за мен“. Един от първите примери за ситуация, в която съм се чувствал не на място, беше времето, прекарано в училище. Бях на шестнайсет, когато шокирах семейството и приятелите си, напускайки престижното Stowe School. Направих го с дързостта на младостта и ясното съзнание, че ще осъществя мечтата си за собствен бизнес, а именно – да издавам списание. Дълбоко в сърцето си знаех, че с издаването на Student повече няма да пилея ценното си време, седейки в задушните класни стаи. Идеята да прекарам още няколко години в наизустяване на безполезни за ума факти от учебниците, битки с висшата математика и спрягане на никому неизвестни латински глаголи ми изглеждаше напълно несъвместима с бъдещия ми живот. Затова трябваше да се спася или да рискувам да изгубя разсъдъка си.
Моля, не възприемайте това като тирада против образованието от типа „изгорете книгите“ – точно обратното. В днешния крайно амбициозен и комерсиализиран свят е задължително да се възползвате от най-доброто образование, което можете да си позволите. Когато аз бях ученик, ученето в много по-голяма степен представляваше запаметяване и възпроизвеждане на прочетеното, за разлика от сега. Старият начин на учене беше голямо предизвикателство за хора като мен – с дислексия и синдром на дефицит на вниманието. Имах няколко страхотни преподаватели, които успяваха да вдъхнат живот на предметите си, но моите преждевременно пробудили се предприемачески идеи вече преливаха, а умът ми ги улавяше и обработваше. Парадоксално е, че откакто напуснах училище, животът ми е белязан от жаждата за изучаване на нови бизнеси, хора и култури. Разбира се, голямата разлика е, че моето обучение включва опита от първа ръка – личните преживявания, в противовес на четенето за тях или научаването от трети лица, които в повечето случаи никога не са напускали кабинетите си.
Въпреки че имах сериозни проблеми с приспособяването към преподавателите в училище, когато напуснах, се наложи бързо да подобря съмнителното си умение да слушам. Сред първите от многото задължения, които поех в Student, беше това на млад неопитен репортер. Когато интервюирах някого, нямах друг избор, освен да слушам внимателно, докато си водя записки, които понякога бяха абсолютно невъзможни за дешифриране. Независимо дали ставаше дума за Джон Ленън или Джон льо Каре, трябваше спешно да се науча едновременно да слушам, да пиша и да мисля за следващия си въпрос. Приличаше на цирковия номер с чинии – трябва да въртиш всички елементи едновременно, за да не се провалиш безславно. Но умението да се изолирам и да слушам винаги ми е помагало много през целия ми живот. Макар по всичко да личи, че това вече е едно умиращо изкуство, вярвам, че слушането е едно от най-важните умения за всеки учител, родител, лидер, предприемач, изобщо – за всеки, чието сърце бие.
Онова, което в различните ни компании стана известно като метода Virgin, работи още от първия ден. Когато някой, когото току-що сме наели, приключи първото важно работно заседание за обсъждане на стратегия или продукт, възкликва: „Еха! Вие, хора, определено правите нещата различно, нали?". Отговорът, придружен с усмивка и приятелско намигване, обикновено е: „Да, това е методът Virgin".
Както, надявам се, ще разберете, един от ключовете към метода, по който работим, не е по-различен от слушането – съзнателно изслушване на всеки, който иска да сподели опита си, а не само на повярвали си експерти. Другите важни неща са да се учим един от друг, от пазара и от грешките, които трябва да бъдат направени, за да достигнем до същността на това, което ще разбие клишетата. Но най-важно е да се забавляваме, докато работим. Прилагането на метода Virgin често има непредвидими последствия и ни отвежда до нива, където някои „по-чувствителни“ служители биха се изплашили до смърт. А с разпознаваема марка като нашата това означава винаги да си в челните редици и да поемаш рискове, които останалите водещи марки не смятат за особено „разумни“ – дума, която не използвам често.
И за миг не твърдя, че съществува някаква тайна формула или панацея за справяне с бизнес предизвикателствата като цяло. На следващите страници разказвам само за онова, което ми е свършило работа – на мен и на Virgin – или поне ми е било полезно през повечето време. Забавлението от сърце е същността на метода Virgin и това е нещо, за което нямам намерение да се извинявам. Да си емоционално ангажиран и да се наслаждаваш всяка минута на това, което правиш, е въпрос на отношение – искрата – това е нещото, което не може да бъде манипулирано, да те научат на него, да го включат в длъжностната ти характеристика или в наръчниците за служители. Човек или я притежава, или не, просто трябва да му идва отвътре.
Ако вярвате, че вървите по собствен път и това ви доставя радост, значи сте поели в правилната посока и вероятността някой да ви отклони от нея е твърде малка. Приканвам ви да слушате повече, отколкото говорите, да не се страхувате да показвате емоциите си пред другите и когато изпитвате съмнения, да се доверявате на инстинктите си.
Споменавам всичко това единствено за да е пределно ясно как съм изживял живота си по начин, различен от общоприетото, и да покажа моя, може би не съвсем традиционен, подход към слушането, живота, смеха, управлението. Правил съм много, до известна степен налудничави неща, свързани с лодки, балони с горещ въздух и скокове от високи сгради, които със сигурност са можели внезапно да прекратят живота ми. Някои биха казали, че е безразсъдство, но аз предпочитам да го наричам премерен риск. По един или друг начин без колебание бих сложил много от миналите си приключения в графата „не правете това вкъщи“. Въпреки това вярвам, че най-важното, особено за човек с предприемачески амбиции, е да даде воля на желанията си, да повярва на инстинктите си и да следва своята звезда, макар на моменти да изглежда сякаш го води към ръба на пропастта.
Моята звезда със сигурност ме е превела през немалко стръмнини, диви места и безизходни ситуации, затова трябва да отбележа, че още от най-ранно детство представата ми за забавление се различава доста от тази на повечето хора. Независимо дали предизвикателствата са физически или финансови, или и двете накуп, забавленията или силните усещания за мен винаги са били неразривно свързани с поемане на рискове – понякога доста безразсъдни. Работата е там, че ако някой ми каже: „Трябва да си луд, щом дори си го помислил“, думите му винаги ми действат като червен плащ на бик. Нищо не може да се сравни обаче с любовта ми към на пръв поглед непреодолимите предизвикателства, без значение дали се отнася за създаване на разсадник за коледни дръвчета или за бизнес, свързан с големи инвестиции като нова авиолиния; преминаване с кайтсърф през Ламанша на шейсетгодишна възраст; борба за намаляване на парниковия ефект, който унищожава планетата, или опит за комерсиализиране на пътуването в космоса. Всеки от колегите ми във Virgin може да потвърди, че в моята уста „привидно невъзможно“ означава „нещо, изключително забавно за опровергаване“.
След като обиколихме Некер с ветроходна лодка, един от постоянните ми гости, който пожела да остане анонимен, каза през смях: „Еха, Ричард! След това преживяване вече разбирам кое отличава Virgin: ти наистина приемаш насериозно максимата, че най-краткото разстояние между две точки е правата линия, нали?". Когато го попитах какво има предвид, се оказа, че тръпката, която аз получавам от високоскоростното плаване точно над назъбените подводни скали, опасващи острова, не е онова, което той си е представял, когато му предложих да плаваме. Разбирам, че всеки може да избере безопасен курс и усърдно да заобиколи всички препятствия, но къде е забавлението в този случай?
Подходът ми към плаването около Некер е доста сходен с отношението ми към водещите позиции в бизнеса. Ако имате желание да стигнете до отдалечен плаж, на който заради заобикалящите го рифове не е стъпвал човешки крак, вероятността да го направите, като разчитате на старите географски карти като всички останали, е много малка. Съществуващата в изобилие информация за почти всичко, изглежда, дава на повечето хора оправданието да не се интересуват от намиращите се дори леко встрани от познатите маршрути обекти. През целия си живот опитвам неща „отсъстващи от картите“ и ходя на места, за които колеги и приятели са ми казвали, че са лоша идея. Означава ли това, че просто съм човек, готов винаги да се противопоставя? Може би. Ала да търся предела на възможностите и да казвам черно, когато всички останали казват бяло, явно е в кръвта ми и досега винаги ми е служило много добре. Или поне през повечето време.
Не съм посещавал бизнес курсове и не съм чел книги за лидерство, за да проумея как да се справям в живота, затова имайте предвид, че някои от тези редове вероятно не са подходящи за всеки. Тъй като не бих определил написаното точно като „ръководство по лидерство“, без да се замисля, потърсих този термин в Аmazon и останах поразен от резултата – в деня, в който проверих, имаше 93 476 съвпадения! Нещо повече: трябва да призная, че едва ли съм прочел и една от тези книги. Нямам представа какво имат да казват останалите 93 476 автора, но се съмнявам, че някой от тях е преживял и частичка от удоволствието, което съм изпитал аз през четиресет и петте години, в които управлявам компаниите от Virgin Group.
Тогава ми хрумна, че „лидерство“ вероятно не е подходящата дума, за това, което правя. Затова отново отворих Аmazon и написах „да си прекарваш чудесно, докато изграждаш и влагаш капитал в разнообазен глобален бизнес с огромно семейство от прекрасни хора“. Познайте! Няма нито едно съвпадение. Или поне нямаше досега!

Дата на излизане: 28 април 2017 г.
Превод от английски: Бистра Георгиева
Обем: 344 стр.
Издателство: AMG Publishing
ISBN: 978-954-9696-85-1
Корична цена: 18 лв.