На моите баби

Усмихвате ми се и двечките отгоре.
Щастливи ли сте там? Или?
Усещате ли пак ухание на пролет,
примесено със шепот на треви?

Откривате ли пак на изгрев красотата,
дочувате ли птича песен пак?
Върти ли се и там земята
в лудешкия си ежедневен бяг?

Какво е там – отвъд безкрая?
Сънувате ли ни? Или?
Красиво ли е, питам ви, във рая?
Или измислихме си го сами?

Кръвта ви в мойте вени тича.
Очите ви пак следват моя път.
И пак съм малкото момиче,
неискащо да знае за отвъд...

Усмихвате ми се. А снимките бледнеят.
Размити спомени, черти
в сърцето ми с години ще белеят...
И мъничко ще ме боли.

Имената на бабите ми са: ЦВетана Великова Димова и Мария Николова Гюзелева