Новата Изабел Алиенде

Можете ли да резюмирате Петра Деликадо?
Привлекателна 40-годишна жена, скептична, иронична и с чувство за хумор. Тя е опит за главна героиня, способна да вижда нещата, да ги анализира, а също и да действа.

Как се случва, че жена като вас пише за престъпления, подкупи и корупция,
вместо да разказва за дълбоките преживявания на женската душа? Женската душа също участва в тъмната страна на човека. Жените не сме ангели.

Какво ще кажете за един от героите си, който слага на първо място любовната страст?
Любовната страст е едно от малкото чувства, които си струват. Дава дивиденти за години напред. Много повече от отегчителната емоционална стабилност. В личния си живот зарязах всичко заради една голяма страст и никога не съжалих. Но може да има потърпевши, като децата например.
Да оставиш изградено семейство заради една страст това е антирешение. Страстта разрушава някои неща, онези, които се ценят в социален план. Повлича всичко по пътя си, макар че онова, което помита, не е нищо друго освен една закостеняла обществена конструкция. Но съгражда други като вътрешното богатство.

За вашето семейство?
Ненавиждаме семейството такова, каквото са ни го пробутали. Винаги съм бягала от него. Ожених се много млада първия път, за да избягам от моето семейство. Избягах от първия си мъж заради тази страст, за която говорихме, и оставих всичко заради сегашния си партньор. Тъй че имам нетипично семейство, в което всеки върви по свой път. Но когато се съберем, е налице чудесно единение на идеи и чувства. Далеч съм от мисълта, че голямата цел на жената е майчинството.

Каза една голяма рационалистка.
Светът на идеите е главното.

Какво друго пишете освен криминални романи?
Всичко. С "Чужда стая" спечелих наградата "Лумен" за автори жени. Но криминалната поредица имаше най-голям успех, в Испания и по света. Така погледнато, като че ли би трябвало да следвам само по този път, но аз продължавам да правя опити.
Да имаш успех само с една жанрова поредица често означава останалата част от творчеството ти да остава в сянка. Това наистина е така.
Публикувам кажи-речи двайсет години и не мога да се оплача от критиката. Но при комерсиалното нещата стоят другояче. Не знам дали ще ми потръгне идущата година, когато публикувам един роман, който завършвам и който е доста екпериментален и трудносмилаем.

На каква тема е?
Едно разчистване на сметки със самите жени. Задето се смята, че мъжът като понятие е в криза и че жените като такива сме самата прелест.

Една толкова пламенна жена като вас трябва да е изживяла моменти на голямо щастие.
Естествено. И обикновено са свързани с животните или секса.

По-добре е размъкната красавица или натъкмена грозница?
Няма съмнение: ние, жените, сме длъжни да сме красиви. На тоя свят ти се прощава, че не си красива само при едно положение - ако се опитваш да си красива.

И откога всичко това?
Откакто свят светува. През всички епохи и във всички социални класи жените е трябвало да показват, че ги е грижа за външността им.
Дори в моменти, в които по религиозни причини на кипренето се е гледало с лошо око, е трябвало дискретно да се следва модата.
Грозотата винаги е била заклеймявана. Художниците са я пренебрегвали, а поетите злостно са я осмивали. Гоя е вложил всичките злини на света в грозни и стари жени, а Кеведо е казвал, че на стариците и грозниците мястото им е в ада.

Радвам се, че Клеопатра е била грозна.
Аз също, защото е съблазнила повелителя на света по онова време, Марк Антоний. Според намерени документи Клеопатра е била нисичка, пълничка и не особено миловидна.

Но какво е станало - хронистите са искали да се изгаврят ли?
Не, просто са си казали, че е невъзможно една грозна жена да съблазни мъж от ръста на Марк Антоний и са дали приемливото за всички обяснение - Клеопатра била изключително красива, неустоима. И никой не направил въпрос, дори Шекспир.

Заключение?
Жената е била вещ. Участвала в живота, но не свирела първа цигулка, нямала публична роля. А вещите, колкото по-красиви са, толкова по-добре. Мисля, че на това се гради цялата история, на липсата на първенстваща роля на жените.

Цитати:

Ние, жените, не виждаме само секс в красотата.

Човекът е глуповато същество и докато не осъзнаем, че има и нещо повече от обвивката, ще сме на крив път.

Това, което е вредило на нас, жените, е свързването на физическото с понятието жена.

Ако ме направят министър на културата, се ангажирам да увлека много хора по четенето.

Писателският занаят е труден и най-вече самотен.

Литературата няма пол.