Най-знаковите книги на Доналд Тръмп на български

Тези две книги са задължителни четива за всеки, който се интересува от парите и успеха.

При парите, както и при хумора, всичко зависи от умението да подбереш подходящия момент.
Доналд Тръмп

Първо той натрупа пет милиарда долара. После направи риалити шоуто „Стажантът“. Сега пише историята като 45-ия президент на САЩ.

А в „Изкуството на сделката“ и „Как да станеш богат“ разкрива тайната на успеха си!

Доналд Тръмп е единствен по рода си. Титан на продажбите на недвижими имоти, бизнес магнат, медийна звезда, бестселъров автор, а отскоро и новоизбраният държавен глава на САЩ. Той е олицетворение на сбъднатата американска мечта. В „Как да станеш богат“ и „Изкуството на сделката“ Тръмп разкрива как е постигнал безпрецедентния си успех и споделя бизнес съвети и мъдрости. Той разказва за всичко: за уроците, които е научил от риалити шоуто „Стажантът“, за отговорностите си като шеф на екип от 20 000 служители в организацията „Тръмп“. Както и за една от най-важните роли в живота си: на баща, който е научил децата си да ценят труда и парите.

С характерните за него откровеност и самоувереност Тръмп развенчава митовете от света на бизнеса. Той предлага съвети как да:
– Инвестирате мъдро.
– Да впечатлите шефа си и да получите повишение.
– Да управлявате бизнеса си ефективно.
– Да наемате, мотивирате и уволнявате служители.
– Да се пазарите за всичко.
– Да поддържате качеството на марката си.
– Да смятате на едро и да живеете с размах.

Тези две книги са и откровената изповед на един брилянтен предприемач, която разкрива истинското лице на човека извън светлината на прожекторите.

Откъси

„Изкуството на сделката“

* * *

Следващият ми ход беше да използвам първите две дадени ми обещания – за лизинга на „Бонуит“ и за земята на „Икуитъбъл“, – за да получа трето – от „Тифани“. По-точно казано, реших да купя въздуха над „Тифани“, които бяха непосредствени съседи на „Бонуит“ на ъгъла между 57-а улица и Пето авеню. Със закупуването на този въздух щях да получа нещо, наречено „място от слети парцели“, което, от своя страна, щеше да ми даде право да строя много по-големи сгради. За нещастие, не познавах никого от „Тифани“, а собственикът Уолтър Ховинг бе известен не само като легендарен търговец на дребно, но също и с трудния си, взискателен и непостоянен характер. Въпреки това се възхищавах от него, защото каквото и да пипнеше, се превръщаше в злато. Когато ръководеше „Лорд енд Тейлър“, тази фирма бе най-добрата; когато бе начело на „Бонуит Телър“, те бяха в най-успешния си период; и откакто се захвана с „Тифани“, по-добри от тях нямаше. Бях го виждал по приеми – това бе човек с безупречни маниери, идеално подредена бяла коса, прекрасно скроени костюми и величествен стил. Ако решите да снимате филм за президента на „Тифани“, изборът ви за главната роля би паднал върху него. Реших да бъда пределно директен. Обадих се на Ховинг по телефона и му се представих. Бях самата учтивост и уважение и той се съгласи да ме приеме. По това време Дър Скът ми бе направил мащабен макет на сградата, която се надявах да построя, както и на една друга сграда като вариант, ако не получа въздуха от „Тифани“. Занесох и двата макета на срещата. Казах на Ховинг следното:
– Вижте какво, искам да купя вашия въздух, защото това ще ми даде възможност да построя много по-добра сграда, която вие самият ще харесате далеч повече. Като ми продадете въздуха, вие запазвате „Тифани“ за вечни времена. Никой повече няма да може да строи над него и поради това няма и да се опитва да го срине.
Другата причина, поради която трябваше да ми продаде въздуха, продължих с обясненията аз, бе, че ако не го получа, поради технически причини общината щеше да ме накара да сложа наредени в една линия прозорци – миниатюрни прозорчета с мрежа, които щяха да изглеждат ужасно, вдигнати на петдесет етажа над „Тифани“. Обаче, ако имах въздуха, откъм страната, гледаща към „Тифани“, щяха да ми разрешат да сложа красиви панорамни прозорци.
В този момент показах на Ховинг двата макета: единия на великолепна сграда, която всъщност е Тръмп Тауър днес, а другия – отвратителната алтернатива.
– Предлагам ви пет милиона долара – казах аз на Уолтър Ховинг, – за да ми дадете възможност да запазя „Тифани“. В замяна на това вие ми продавате въздуха, който и без това няма да използвате.
Ховинг работеше в „Тифани“ вече почти двайсет и пет години. Бе извел магазина на върховете на успеха и естествено, изпитваше лична гордост от своето създание. Натисках на тази струна и тя прозвънна. Идеята ми веднага му хареса.
– Вижте какво, млади човече – каза той. – Ще сключа с вас сделка, и то на цената, която споменахте. Надявам се само да свършите работата така, както ми я описахте, защото искам да се гордея. А междувременно има един малък проблем. Ще отпътувам с жена си за един месец и няма да имам време да се посветя на това, докато се върна.
Аз моментално се притесних и казах:
– О, господин Ховинг, това е голям проблем, защото, ако разполагам с въздуха ви, мога да построя абсолютно различна сграда и това е основата, на която ще търся варианти за застроителен план. Ако поради някаква причина вие промените решението си, докато ви няма, аз ще съм свършил вече доста работа, която просто трябва да изхвърля на боклука.
Уолтър Ховинг ме погледна така, сякаш го бях плеснал.
– Млади човече – каза той, – може би не сте ме разбрали. Аз ви стиснах ръката. Сключих сделка с вас. И това е всичко.
Аз онемях. Трябва все пак да ме разберете – живеех в такъв свят. Макар в този бизнес все още да има честни хора, бях свикнал повече да си имам работа с такива, с които не е нужно да си губиш времето да им стискаш ръката, защото е безсмислено. Говоря за ония мошеници и въжеиграчи, с които освен подписан и подпечатан договор нищо друго не върви.
Стана ми ясно, че в лицето на Уолтър Ховинг аз се сблъсквам със съвършено различен тип човек. Джентълмен, който съвсем искрено се засегна от предположението, че може да се отметне от сделка. Освен това притежаваше умението да убеждава така, че след малко успя да ме накара да се почувствам малко виновен, че съм се усъмнил за миг в сделката.
Уолтър Ховинг замина и още на другия ден „Филип Морис“ сключиха сделка за въздуха над Гранд Сентръл Стейшън на цена, далеч по-голяма от онази, която бях предложил на „Тифани“, който на това отгоре бе на по- добро място. През същия този месец бяха сключени още няколко сделки за въздух, като числата бяха все големи. Проста работа – Ню Йорк бавно се възстановяваше и пазарът на недвижимите имоти се раздвижваше с адски бързи темпове. Знаех, че Ховинг е човек на честта, но не можех да не се притеснявам за това как щеше да се почувства той, като чуе за другите сделки. Няколко дни след като се върна, двамата се срещнахме, за да уточним някои неща по сделката. И естествено, едва-що седнал зад бюрото, двама от изпълнителните му директори започнаха енергично да го уговарят да се откаже от сделката, обръщайки му внимание какво се е случило през това време на пазара. Изпитах огорчение, но много бързо видях, че Ховинг се разстрои повече от мен.
– Господа – каза той, – с този младеж си стиснахме ръцете преди повече от месец. Когато сключа сделка, това е сделка – и толкоз, независимо дали е добра, или лоша. И вярвам, че няма да е необходимо да ви обяснявам повторно.
И това беше всичко.

„Как да станеш богат“

* * *

В началото исках да нарека Тръмп Тауър с друго име – Тифани Тауър, заради известния бижутерски магазин, с който сме съседи. Попитах един приятел:
– Как според теб трябва да го нарека? Тръмп Тауър или Тифани Тауър?
Той отвърна:
– Когато си промениш името на Тифани, наречи го Тифани Тауър.
Всички знаем каква е силата на запазената марка, особено на качествената. Преди осемдесет години Коко Шанел стана световноизвестна с първия си парфюм, наречен „Шанел №5", и той още продължава да е стабилен, независимо от жестоката конкуренция на този пазар. Уханието на парфюма, както и името на създателката му остават във вечността. Коко Шанел доказа, че една подходяща смес може да се превърне в легенда. „Тръмп“ стана голяма запазена марка благодарение на високите стандарти при проектирането и качеството на изпълнение. Всички ние се възхищаваме на автомобилите „Ролс-Ройс“ и аз твърдя, че всичко, което носи името Тръмп, може да се мери с тях по елитарност. Високата ми взискателност се отплаща, защото моите сгради се смятат за най-добрите в света. Може да ви прозвучи като хвалба, но е факт. А аз не съм от онези, които бъркат фактите с измислицата. През 2003 година журналистката Мери Ъмбъргър от „Чикаго Трибюн“, която води рубриката за недвижими имоти, въведе нов термин, коментирайки продажбите за хотел „Тръмп Интърнешънъл енд Тауър“ – „Коефициент Тръмп“. Тогава тя писа следното: „Скоростта на продажбите изненада дори опитни играчи в сектора на недвижимите имоти, които при началото на продажбите споделиха, че се съмняват дали Тръмп ще успее да набере достатъчно инерция, защото пазарът при категория лукс бил – и все още е – в затишие“. Някои хора пишат, че съм бил самохвалко, но те не схващат смисъла. Вярвам в това, което казвам. Аз съм този, който прави стоката. Ако сте посветили целия си живот на това да създадете определен продукт и вярвате в това, което създавате, и знаете, че това, което сте създали, е великолепно, тогава защо, по дяволите, да не го кажете на хората? Деликатността и скромността са подходящи за монахини и психотерапевти, но ако вие сте се захванали с бизнес, тогава се научете да говорите високо и съобщете на света за успехите си, защото никой няма да го направи вместо вас. Когато определям цената на някой луксозен апартамент, вземам предвид много фактори – пазар, местоположение, конкуренция. След това си определям свои собствени стандарти. Веднъж, когато едни от суперлуксозните апартаменти не вървяха добре, вдигнах цената високо над тази на конкуренцията. Продажбите веднага започнаха. Гледам на моята работа като на вид изкуство и подхождам към нея със същата решителност и творческо его, както и всеки амбициозен художник. Никога не съм имал намерение да се превръщам в запазена марка, но отпечатъкът на артистичната ми натура върху всеки продукт, с който се захващам, доведе до една разширяваща се мрежа на интереси. Успехът на името Тръмп по цял свят бе изненада. Добра изненада беше. Например изписването на името ми върху някоя сграда носи със себе си обещание за възможно най-високо качество и цена най-малко $5 милиона. Това е само заради името, защото то си струва парите, и строителите го знаят. Тази сграда ще бъде по моите стандарти. Спомня ли си репликата от Ромео и Жулиета „Какво толкова има в едно име“, винаги се подсмихвам. Това, което се крие в едно име, е далеч повече, отколкото аз, а също и Барда бихме могли да си представим. Всички знаем как се предава запазената марка от едно поколение на друго и какво влияние оказва тя върху хората – от „Леви'с“ до „Луи Вюитон“. Някои хора са срещу това широко разпространено явление, гледайки на него като на друга форма на етикет. Аз гледам на него като на непресъхващ извор на творчество. Тъкмо когато сте на ръба на успеха, някой сноб може да ви запита:
– Не искаш да се превърнеш в запазена марка, нали?
Този, който ви задава такъв въпрос, не вижда пред себе си голямата картина и обикновено просто завижда. Днес аз мога да задействам какъвто и да било проект за нула време, докато някой неизвестен строител ще изгуби месеци, че дори и години, докато задвижи нещата. Броят на хората, които наемам на работа, за да реализирам някой проект, се измерва в хиляди и тези хиляди хора не биха имали сграда, по която да работят, ако няма строител, който да им даде работа. Търговията и изкуството не могат едно без друго, те трябва да работят заедно. Именно в това се състои красотата на една успешна търговска марка.

На книжния пазар от 25 май 2017 г.
Издателство: „Хермес“
Корична цена на всяка от книгите: 17,95 лв.