Чаровница

Обичам те, бабо
Ти си вдъхновение
и истински учител!

Баба

Моята баба е чаровница голяма!
Борбена е тя жена,
честна и достойна българка.
Щом сутрин рано се събуди
нахлузва старите цървули
и с кофичка доволно в ръка
захваща се за работа:
козичките домашни ще дои,
с тревичка яслите им ще снабди.
И, ето!, тропа-тропа
в кухнята пристига тя с охота.
На масата голяма,
Приготвя закуската за двама –
попара с хлебец, млечице
похапват всяка заран те.
– Душа, айде с мотиката на рамо,
градината ни чака нас от рано,
че в тез горещи дни
слънцето ни назе разглези. –
нарежда баба туй припряно.
Дедко отговаря й засмяно:
– Абе, Ганка, снощи по нашто ТиВи
казаха, че днес ще вали!
Ето, навън почна да буботи,
а ти ще ми ходиш да вадиш картофи!
– Я се не излагай бе, дедо!
Слънцето почна да пари!
Я да вземеш тия там лизгари!
Няма как с нашата Ганка
трудно се излиза на глава.
Запретне ли ръкави,
знай, че нещо ще се прави –
дали чорапи ще заплита,
или пък ще замеси вкусна пита,
пак ли нещо тя ще шие,
или пък баница ще вие.
И тя си има своето местенце,
щом поседне на удобното си канапенце
и с дистанционното в ръка
сериали гледа през деня.
Щом петък седмицата завърти,
изкарват стадото кози
със сламената шапка на главата,
дружно тръгват из полята,
пържени филийки носят те,
да си хапнат морни от сърце.
В раницата има и водица,
да свестят от жегата душица.
Това е моята баба обичлива,
ведра, смела, закачлива.
Ако искаш да опиташ нейния чар
Бъди й верен ти другар!