„Броеница на щастието“ – фрагменти за любовта

В дебютната книга на Ивет Лолова „Броеница на щастието“ са вплетени нейни лични истории, както и случки на други семейства, сблъскали се с тежки диагнози и с последвалата борба за нормален живот.

Книгата на Ивет не е от типичните книги за взаимопомощ. Няма и претенцията да бъде в този жанр. Това е книга, най-простичко казано, за една майка, която се бори със заболяването на детето си. Нещо, което всяка майка, вярвам, би направила за своето дете, без да се замисли, по инстинкт. И не това е забележителното в книгата. Това, което трогва и докосва сърцето на читателя е начинът, по който се води битката. Преминаването през всяка болезнена фаза, но без излишен патос, оплакване или обвинения. Без многословие, но затова пък от всяка дума струи емоция, изпитана болка или радост, тъга, надежда, страх, самота. И светлина.

В „Броеница на щастието“ главен герой е въображаемата г-жа Е. (Епилепсията), болест коварна, страшна и непредвидима. Тя нахлува в живота на едно семейство, връхлита го като лятна буря, която опустошава всичко по пътя си. Или почти всичко. Вместо да се отчае обаче, майката поема по нелекия път да се бори с всички средства срещу болестта на детето си. А едно от тях е надеждата, че все пак има светлина. И че тежките моменти ще се редуват и с щастливи, оформяйки пъстра броеница на всички мигове, за които си заслужава да се живее.

Един от любимите ми моменти е, когато майката започва да отбелязва в календара дните, в които детето ѝ е имало епилептични пристъпи, по изискване на лекаря, но също така започва да маркира и дните, в които не е имало, в които са били просто едно обикновено, нормално, щастливо семейство. Може би не е никак лоша идея, ако всеки започне да си води подобен дневник и много скоро осъзнае, че всъщност е щастлив, безгрижен човек.

Няма да крия, че книгата ме развълнува много. Причините са няколко, като за начало, познавам авторката, работили сме заедно в екипа на „Аз жената“ и я уважавам много. Развълнувах се и защото съм родител и темата не ми е безразлична. Но това, което ме докосна най-силно е начинът, по който в този роман се вплитат темите за обичта, състраданието, съчувствието и различният поглед върху болестта. Има моменти, в които тъгата и безсилието те задушават и извикват сълзи в очите. Стискат за гърлото и болят. Горят. Миг след това обаче следва фрагмент, в който прозира надежда и знаеш, че борбата продължава. Всеки ден. Пак и отначало. Оформяйки броеница от съкровения и спомени, скъпоценна броеница на живота.

* * *

Книгата може да намерите в книжарници в София и страната. На 7 октомври "Броеница на щастието" ще бъде представена от Ивет Лолова в Ателие за музика и изкуство „Зелената къща“ в София, от 15 часа.