За Хелоуин Смъртта се преоблича в книга

Той не изпълнява желания, не води войни, не развива болести, не причинява произшествия и не убива никого. Той не е отговорен за делата на човечеството и не е Майката Природа. Той е чисто и просто господин Смърт. И е наследил най-ужасяващия семеен бизнес на всички времена.

Това е книгата, която завладя цяла Германия с хумора си – „Животът ми като Смърт“. Автор на тази черна комедия е не кой да е, а самата Смърт. Реалната личност зад този псевдоним всъщност брани своята анонимност, въпреки че се изявява като брилянтен музикант и певец, изпълняващ представления в театри и концертни зали, но също така в траурни домове и болници. Той е водещ на вечерна шоупрограма, а литературните критици го определят като „безусловно убедителен“ сатирик и писател. Макар да има многобройни почитатели, истинското му лице остава скрито зад черната мантия.

Без да бъде назидателна, книгата е повод за равносметка и най-вече за осмисляне на това защо правим толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко. Защото така или иначе животът дава достатъчно уроци и не е необходимо и Смъртта да ни поучава.

Това дръзко четиво разкрива неизвестни досега факти за Смъртта:

Предпочита да развива различна кариера – например да бъде акушерка.

Има дневник, в който записва всички правила на професията си, като най-важното от тях си остава: „Преди всяка задача провери табелката на вратата!".

Смее се с удоволствие; обича ванилия и дори може да свири няколко песни на блокфлейта.

Има котка на име Мяуци, която не е съвсем котка.

Една от любимите му песни е „Убивай ме нежно“.

Като всеки човек си задава тривиални въпроси за външния си вид. Качулката ми правилно ли е сложена? Правилно ли съм застанал? Косата ми излъскана ли е? Мантията ми чиста ли е?

Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от баща си, от възможността да не си намери дом, приятели и дори страх от летене, но смело се изправя срещу тях и ги преживява. Така, както на нас, хората, често ни се налага.

„Животът ми като Смърт“ е комедиен поглед на най-трагичната част от нашето съществуване. Книгата има способността да разсмее всеки, който се докосне до нея. Със сигурност нито един читател няма да пострада, след като я разгърне. Все пак е препоръчително никой да не очаква обратна връзка.

За автора

„Смъртта“ е мъж и автор на тази книга, който се появява пред обществеността за първи път през май 2011 г. Това става с десетминутна шоу програма в Германия, част от неговата PR кампания. През същата година той печели „Нощта на талантите“ на RBB. Окуражен е и през 2012 г. разширява тази форма до пълна вечерна програма Death Comedy Show.

Многократно е награждаван, включително и с наградата на журито на Големия фестивал на кабарето в Берлин (2013).

Междувременно „Смъртта“ продължава да излъчва своето смъртоносно комедийно шоу в цяла Германия, определят го като „брилянтен музикант и певец“ (а като писател – „безусловно убедителен“), свири в концертни зали, театри, но и на погребения, в старчески домове и хосписи.

През 2014 г. дебютира като автор с книгата си „Животът ми като Смърт“.

Пролог

Прадедите ми са били Смърт. Баба ми също, както и баща ми.
Затова не е изненадващо, че макар и малко насила, един ден и аз ще трябва да тръгна по необичайните стъпки на моите предшественици, наследявайки неблагодарната задача да управлявам най-ужасяващия семеен бизнес на всички времена. Както при повечето човешки деца, в ранните си мечти и аз виждах себе си като лекар или пожарникар, при все че тези две професии никога, в нито една епоха, не са били поверявани на потомък на нашия род. Но няма какво да се оплаквам – това е една сигурна професия, незастрашена от кризи. Може дори да носи удоволствие, защото постоянно се работи с хора. Знам, това вероятно ще разгневи много от вас. На пръв поглед Смъртта и удоволствието са несъвместими понятия. И точно в това е основният проблем на моята работа. По принцип винаги накрая става най-весело. Иначе казано – който се смее последен, се смее най-добре. За съжаление, колкото и да е трагично това, досега никой не се е върнал да разкаже колко много истина има в тази малка мъдрост. В крайна сметка просто не си струва усилията да устройваш мили изненади и да осъществяваш добрите си намерения, когато никой не ги разбира и винаги се очаква най-лошото. Незнанието поражда страх – така е било винаги. Досега.
Вече е крайно време за промяна на имиджа и разбулване на мрачния ореол, който обгръща моята професия. Вътрешно аз всъщност не съм лошо момче. По дяволите, и аз имам сърце. И аз понякога съм тъжен и нетърпелив, но по-често съм весел и се смея с удоволствие. Можете ли да ме осъдите за това? Добре, признавам си: понякога припявам фалшиво шлагерите, които чувам по радиото. Лично аз намирам този факт за твърде шокиращ. Но всеки има своите странности.
Според една народна поговорка: „Най-добрите умират най-рано“. Е, тогава не би ли се почувствал зле, че си още жив, кажи си честно? Това в крайна сметка би означавало, че само най-големите идиоти остават на този свят. А кой би искал доброволно да се причисли към тях? И въпреки това Смъртта има проклето негативен облик. Наясно съм, разбира се, че за повечето хора ще бъде необичайно да разберат, че ще бъдат посрещнати в отвъдното по коренно различен от предполагаемия начин. Организирано. С перфектно обслужване. Весело. Даваме всичко за клиента. Най-малкото, той дава всичко от себе си. Затова е тази книга.
Най-сетне. Като всичко на този свят.
Опит да разцъфне една усмивка там, където са царували страх и мълчание. Това са историите, които пише Смъртта. А също и Животът.
Моят живот като Смърт.
Преселение 2.0
– Господин Якобс, вече три пъти предъвкахме подробностите. Осигурих ви дори два дни повече, за да можете да се сбогувате с близките си. Време е да тръгваме! Последно: ладия или тунел?
Да си мил в моята професия, се оказва по-трудно, отколкото си мислех. Всеки път едно и също. Няма никаква полза да им се подарява допълнително време. След като и то изтече, им е дори по-трудно, отколкото преди.
– Не бихте ли могли... още някой ден? – пита отново Вернер Якобс с очакване.
– Не – този път оставам непреклонен. И бездруго заради досегашното протакане отивам право в Дяволската кухня!
За щастие човекът не подозира, че споменатата кухня в отвъдното е култов ресторант, който, обратно на поговорката*, разполага със сериозна клиентела. Кореняците направо го обожават.
Моят клиент като че ли започва да се примирява със ситуацията.
– Добре, разбирам. Проявихте достатъчно търпение.
– Чудесно, тогава бихме могли да уредим нещата – отдъхвам си. – Въпросът ми все още е: ладия или тунел?
* In des Teufels Kuche kommen е немски фразеологизъм, букв. Отивам в кухнята на дявола. Означава „навличам си беди“. Близък по значение до българските фразеологизми „Дърпам дявола за опашката“, „Слагам си главата в торбата“, „Отивам в устата на звяра“. – Бел. прев.
Господин Якобс се оглежда несигурно, след което се прокашля и отвръща смутено, но съвсем доброволно:
– Май предпочитам тунела. Честно казано, винаги ми е било чудно какво толкова странно намират всички в придвижването към отвъдното с ладия. Възобновяването на водния път още не ни излиза на сметка, въпреки че съм убеден в предимството му пред непосилната при днешните цени на тока светлина в края на тунела. Още повече, слухът за предимствата на водния път тепърва започва да се разпространява. На слуховете в моята професия в известен смисъл може да се разчита. Ние все пак сме подобаващо подготвени: феерично осветени фонтани, приключенски водолазни курсове, огромни водопади и макар в повечето случаи пътникът да е сам, басейн на палубата с шезлонг и хавлия за лична употреба. Обаче – не! – чудесните ни оферти почти винаги остават неизползвани, защото хората прекарват живота си в мрак и разчитат на светлинката в края на тунела. Старите навици трудно се изкореняват.
– Не забравяйте: вървете право към светлата точка! – бръщолевя стандартните си реплики. – Не се отклонявайте, не заговаряйте непознати хора. Като преминете, ще бъдете посрещнат от няколко роднини, които ще ви упътят по-нататък.
– Леля Ерна няма да е там, нали! – ужасява се старецът.
– Не се тревожете, изпратили сме леля Ерна на предпремиера в операта в Казабланка.
– Има опера в Казабланка?
– Аха, предлагането се определя от търсенето. Амадеус вече планира мюзикъл.
– Да нямате предвид този Амадеус, за когото си мисля? – оживява се изведнъж Вернер Якобс.
– Точно него имам предвид. Доста шантав тип, трябва да кажа.
– Значи ли това, че ще се запозная с Моцарт?
– Ако продължите да се разтакавате, той вероятно ще се прероди в славей и ще пропуснете тази уникална въз...
– Ами какво чакаме тогава? – прекъсва ме енергично Вернер Якобс. – Аз отдавна съм готов.
Понякога с ужасяваща закономерност установявам, че хората лесно се съгласяват с всичко, само и само за да се запознаят лично с някое величие. В отвъдното гъмжи от знаменитости. След първоначалното запознанство блясъкът им се загубва изненадващо бързо.
– Решихте ли кои спомени искате да вземете със себе си? – задавам протоколния въпрос. – Имайте предвид, че няма връщане назад.
– Аз... м-мисля... вече – заеква пътникът. – О, момент... не... ох, щях да забравя да взема спомена за вкуса на майчиния чийзкейк. А приживе не можех без него. Смешно, нали?
Да се чудиш що за излишен мисловен боклук опаковат хората при преселението си в отвъдното. Но клиентът винаги има право. Самият аз така исках.
– Окей, ароматен спомен за домашния чийзкейк – записано. Ще бъде доставено в близките дни. Имате право на рекламация в двуседмичен срок.
– О, колко практично.
– И така, отпуснете се назад. Всичко ще бъде наред, господин Якобс. Напускаме тялото след три, две, едно...
– Момент! Стоп! Аз...
– Какво има пак? – въздъхвам.
– Ами, като се замисля, предпочитам ладията.
Под качулката на робата ми разцъфва усмивка.
– Значи все пак ладията, а не тунелът. Разбрано, променяме резервацията. Не е проблем.
Е, добре. Би било идиотско, ако не успеем да възобновим занаята на Харон*.
* Харон – лодкарят в древногръцката митология, който пренася душите на мъртвите по река Стикс. – Бел. прев.
– Само че... аз не мога да плувам! Ако падна във водата...
– В случай че все още не сте осъзнали – опитвам се да го успокоя, – за в бъдеще няма да ви се налага да се безпокоите, че ще се удавите. По дяволите, отпуснете се най-сетне!
Вернер Якобс спокойно се отпуска в леглото си, а аз включвам на автопилот. Забавяне на пулса. Спиране на дишането. Понижаване на телесната температура. Всичко е рутинно. Като се сетя колко бях нервен първия път. Напълно излишно при това – ако нещо се обърка, в най-лошия случай пациентът ще оживее. Определено има професии, които са натоварени с повече отговорности и по-тежки последствия.
– Сърдечният ритъм спира след три, две, едно... Сега.
В голямата, уютна спалня на „Шаперщрасе“ 29 настава спокойствие. Завесите се полюшват леко от топлия летен ветрец, който, сякаш по поръчка, точно в този момент влиза през открехнатия прозорец. Утринното слънце изгрява. Пускам на господин Якобс лентата с най-хубавите моменти от живота му. Това ще го занимава известно време. Междувременно пиша съобщение на Харон в WhatsApp, че клиентът вече чака и ладията трябва бързо да бъде приготвена. Надявам се да не го хващам на средата на закуската му в „Кухнята на Дявола“.
– О-о-о, аз летя – установява с учудване клиентът ми. Очевидно филмът с върховните моменти от неговия живот е бил късометражен. – Това аз ли съм там долу?
– Вашето тяло, да – отвръщам честно.
– Чувството е много приятно. Така ли ще бъде винаги?
– Изчакайте още малко. Ще бъде много по-хубаво. – Включвам безплатно бонус за щастливи чувства.
– Юху-у-у – възклива възрастният мъж до мен. – Честно казано, не мислех, че това е възможно. Трябва да си призная, имах напълно погрешна представа за вашата професия.
– Така е с повечето хора. Аз се боря с някои... да ги наречем, предразсъдъци. Но ако щете вярвайте, нашето предприятие работи интензивно за един по-добър имидж.
– Продължавайте в същия дух, добри човече. Ако ви трябва препоръка или удостоверение за професионален опит...
– ... ще дойда право при вас, обещавам. А сега ви оставям да се насладите на пътешествието си, господин Якобс.
Понякога се чувствам адски обезкуражен. Впрягаме всичките сили на предприятието да се постигне върховно ниво на услугите, но на този свят просто никой не ни разбира. Въпреки че аз лично съм върнал няколко човека, за да докладват за положителния си опит по време на настъпването на Смъртта. В обществените класации достоверността на щастливите предсмъртни преживявания се нарежда някъде между срещите с НЛО и предизборните обещания на политиците. Но аз вече престанах да се ядосвам. Предполагам, че лекарите се стараят да подхранват страха на човечеството от мен по икономически причини. Може би трябва да заснема един разбулващ истината документален филм. Но, моля, без Брад Пит* в главната роля. Защото тогава повечето ще бъдат разочаровани, когато Мое Нищожество застане пред вратата им.
– Изгледът е впечатляващ – изтръгва ме от мислите ми моят въодушевен спътник.
– Да, всеки път преоткривам красотата му – добавям с обичайния си меден гласец. – Известно време ще се носим свободно във въздуха. Мога ли да ви предложа нещо, господин Якобс?
* Авторът има предвид филма „Да срещнеш Джо Блек“, в който ролята на Смъртта се изпълнява от актьора Брад Пит. – Бел. прев.
– Много мило, господин Смърт. Наричайте ме Вернер, моля. Дали разполагате с доматен сок?
– В огромни количества, Вернер, това е предпочитаната напитка на нашите клиенти.
– Боже, да летиш, е прекрасно. Всъщност тук на ванилия ли мирише?
– Познахте. Много сте наблюдателен, това е новият ми парфюм. Как ви се струва?
– Необходимо е време да се привикне, но при всички случаи миришете по-добре, отколкото Смъртта, която си представях.
– Виждате ли, точно това беше и целта ми.
От уредбата се разнася съобщение.
– Поради неправилно разположен труп по трасето се налага непредвиден престой. По-нататъшното ни пътуване към подземна гара Йордан се отлага за неопределено време. Въпреки това ще опитаме своевременно да достигнем всички запланувани смъртни цели чрез изобилно пушене и пиене. Молим да ни извините за неприятностите и се надяваме, че няма да ви безпокоим никога повече.
– Ако съм разбрал правилно, господин Смърт, вече не трябва да ме е грижа за времето, нали? – повдига рамене господин Якобс.
Усмихвам се леко. Тук всеки се научава бързо. Може би човечеството не е чак толкова безнадежден случай, както баща ми все повтаряше. Трябва да му дам шанс. Ако обаче и то е склонно да ми даде.
Потребителски форум
По-добре не можеше и да бъде! Първоначално бях скептично настроен, все пак това е първото ми преселение в отвъдното, но само след секунди се убедих в приятелското отношение и професионализма на отговорния служител. Действително лентата на живота ми беше доста оскъдна (Тази услуга няма претенции за изчерпателност и ще бъде преработена незабавно – бел. ред.), но общото впечатление без съмнение беше много добро. Който мисли, че вече е видял всичко на този свят, няма да бъде разочарован от Смъртта. Ако имах възможността, бих си резервирал повторна Смърт и бих препоръчал услугите ѝ на приятели, семейството си и роднините. Давам десет от десет... кости. Смело напред!
С най-добри пожелания,
Вернер Якобс
13 юзъра коментираха този пост
Tim G:
Честно казано, преди Смъртта беше тайнствен тип и беше още по-добър!!! Така умирането е още по-мейн-стрийм и комерсиализирано. Адски тъпо.
Froschkonig19*:
Пълни глупости. Това не е истинската Смърт. Който се хване на това, сам си е виновен.
Prinzessin_dollar:
Демоде. Смърт и умиране. Нещата не са помръднали и с милиметър през последните няколко века. Чувала съм го безброй пъти. Между другото всеки го знае. Няма ли най-сетне да дойде нещо ново?
* От немски ез. жабокът принц. – Бел. прев.
Boris Bum-Bum Bobbele B.:
Смърт, която мирише на ванилия, не може да бъде приета насериозно. Невероятно е колко бързо могат да се компрометират някои имена. Тъпо.
Ksfnjsdhjhv:
Знам от сигурен източник: Цялата тая мистерия с края на живота е просто една измишльотина на американските тайни служби, които искат с това да потулят нещо по-голямо. Не се оставяйте да бъдете измамени. Живейте си живота. #NSA #Kennedy #Prisma #area51 #9/11 #elvis
Der Insider:
Познавах един, чиято приятелка казваше, че Смъртта изобщо не е толкова хубава, както всички казват.
DreamboyBlue:
Никога 10 от 10 кости. Макс 9!!!
Luci666:
Е, аз пък се кефя на този Смърт ;-) the hunter @Luci666:
нямаш ник'ва идея за материята. този смърт с неговото плоско преселение ми се струва ниска топка. в днешно време има по-добри начини да се разделиш с живота. виж в youtube!
Mandy:
LOL
мале к'ва дискусия става (rofl)
Крайно неприятни сте yolo, man
Проф. д-р Дитрих Кьорнер:
Авторът, чрез своето безкритично изобразяване на процеса, безсъмнено се е развенчал като неспособен бъбривец, един безпринципен самохвалко, чиито истински намерения остават в сянка. От това повече от несвързано съобщение за мен и за всеки дух с ясен човешки разум става ясно едно: завръщането на Смъртта междувременно е неизбежно.
Hier kommt Kurt*:
Звучи добре, ако има още свободни места, идвам с жена си. Правят ли отстъпка за ранни записвания?
Brainfaktor3000:
Епичен провал! Умирачката е толкова old school.
Как може в наши дни някой да се занимава с това???
* От нем. ез. Ето го и Курт – Бел. прев.

На книжния пазар от 26 октомври 2017 г.
Превод от немски: Татяна Жилова
Обем: 240 стр.
Издателство: „Ентусиаст“
ISBN: 978-619-164-258-8
Корична цена: 14 лв.