„Каин“ – Жозе Сарамаго

Излезе от печат „Каин“, първо българско издание на последния роман на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго, публикуван една година преди неговата смърт.

След „Евангелие по Исуса Христа“ големият португалски писател отново се обръща към Библията с романа „Каин“, а тълкуванията му са достатъчно иронични, хапливи и „непочтителни“, за да предизвикат брожение в католическите среди. Историята обхваща периода от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е забравил да даде на Адам и Ева дара на речта, до „акостирането“ на Ноевия ковчег на планината Арарат. Главният герой е презреният братоубиец Каин. Осъден да се скита завинаги след като убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става свидетел и участник в множество библейски истории и епизоди. Люби се със злата царица Лилит, взема страната на Йов в облога между Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин смята, че действията на Бог са жестоки и несправедливи, спори с него и му се противопоставя.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко крайречно селце близо до Лисабон. Сам възпитава и развива вкуса си към четенето, работи като журналист, пише поезия, но талантът му се проявява ярко в романите му – блестящи алегории и антиутопии. През 1991 г. консервативното португалско правителство налага цензура върху „Евангелието по Исуса Христа“ и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. През 1998 г. Сарамаго печели Нобеловата награда за литература заради това, че с „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. Сред най-влиятелните му творби се нареждат „Слепота“, „Проглеждане“, „Приумиците на смъртта“, „Пътуването на слона“, „Възпоминание за манастира“. „Каин“ е смущаваща книга, венец на литературната кариера на един самороден талант. В Португалия само за 10 дни от романа са продадени над 70 хиляди екземпляра.

Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

Откъс

Когато господ, известен и като бог, забелязал, че на адам и ева, наглед съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават поне някакъв прост първичен звук, сигурно се е ядосал на самия себе си, тъй като в едемската градина нямало никой друг, когото да вини за твърде сериозния пропуск, при положение че другите твари, всичките плод, както и двамата човеци, на божието да бъде, едни с мучене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали вече на собствен глас. В пристъп на гняв, изненадващ у онзи, който би могъл да оправи всичко с друго скорострелно fiat, изтичал при двамата и един след друг, безцеремонно, без увъртания, им набутал език вътре в гърлото. От писанията, в които с течение на времето са били предадени малко наслуки събитията от онези далечни епохи, било подлежащи на бъдещо канонично потвърждение или плод на апокрифни и неизбежно еретични измислици, не се изяснява въпросът какъв ще да е бил този език, дали гъвкавият влажен мускул, който мърда и шава в устната кухина, а понякога и извън нея, или говорът, наричан и език, който господ, за съжаление, пропуснал и не знаем какъв е бил, тъй като от него не е останала и най-малка следа, поне едно изрязано върху дървесна кора сърце със сантиментален надпис, нещо от рода на обичам те, ева. Понеже по принцип едното не би следвало да върви без другото, вероятно друга цел на грубия тласък, който господ дал на немите езици на своите отроци, е била да ги свърже с най-дълбоките съкровения на телесното същество, така наречените несгоди на битието, за да могат в бъдеще, вече с известно познание, да говорят за своята мрачна и лутаща се обърканост, от чийто прозорец, устата, вече започвали да надничат. Всичко е възможно. Очевидно с единствено подхождащата му добросъвестност на изкусен творец, освен че оправил с нужната скромност предишното недоглеждане, господ пожелал да се увери, че грешката му е била поправена, и така попитал адам, Ти, как се казваш, а мъжът отговорил, Аз съм адам, твоят първороден син, господи. След това създателят се обърнал към жената, А ти, как се казваш. Аз съм ева, господи, първата дама, отговорила тя съвсем излишно, тъй като нямало друга. Господ останал доволен, сбогувал се с едно бащинско До скоро, и отишъл да си гледа живота. Тогава за първи път адам казал на ева, Хайде да си лягаме.
Сит, третият син в семейството, ще се появи на бял свят едва сто и трийсет години по-късно, не защото майчината бременност се е нуждаела от толкова време, за да завърши произвеждането на нов потомък, а защото на детеродните органи на бащата и на майката, съответно тестисите и матката, е отнело повече от столетие да съзреят и развият достатъчна размножителна мощ. На припрените следва да се каже, че онова да бъде е станало веднъж и никога повече, че един мъж и една жена не са машини за пълнене на колбаси, хормоните са много сложно нещо, не се произвеждат на бърза ръка, не се намират в аптеките и супермаркетите, трябва да им се даде нужното време. Преди сит се появили на бял свят, с малка разлика помежду им, първо каин и после авел. Това, което следва да бъде незабавно упоменато, е дълбокото отегчение от толкова години без съседи, без развлечения, без пълзящо дете между кухнята и дневната, без други посещения освен господните, а дори и те съвсем кратки и малобройни, разредени с дълги десет-, петнайсет-, двайсет-, петдесетгодишни периоди на отсъствие, представяме си колко малко е трябвало на самотните обитатели на земния рай да възприемат себе си като бедни сираци, изоставени във вселенската гора, макар че не са били в състояние да обяснят какво точно е сираци и изоставеност. Вярно е, че през ден, а много често и всеки ден, адам казвал на ева, Хайде да си лягаме, но брачната рутина, утежнена при тях двамата от нулевото разнообразие в позите поради липса на опит, още тогава се оказала толкова разрушителна, колкото напаст от дървояди, прояждащи домашната греда. Отвън, освен някой ситен прашец, изпадащ тук и там от миниатюрни дупчици, покушението едва се забелязва, ала отвътре шествието е друго, не след дълго ще се срути онова, което е изглеждало тъй непоклатимо. В такива случаи някои изтъкват, че раждането на дете може да подейства живително, ако не на либидото, което е дело на много по-сложни химически процеси от това да научиш как се сменя пелена, поне на чувствата, което, нека признаем, си е немалка придобивка. Що се отнася до господа и редките му посещения, първото било, за да види дали адам и ева са имали проблеми с битовото устройване, второто, за да разбере дали са извлекли някаква полза от опита с полския живот, и третото, за да предупреди, че не очаква скоро да се върне, тъй като трябва да наобиколи другите райски селения из небесната шир. Действително, щял да се появи много по-късно, на неотбелязана никъде дата, за да изгони нещастната двойка от едемската градина заради гнусното злодеяние, че са вкусили плода на дървото на познанието на доброто и злото. Този епизод, породил първото определение на един непознат дотогава първороден грях, така си и остава недобре изяснен. На първо място, дори най-елементарният ум без всякаква трудност би проумял, че осведомеността винаги ще е за предпочитане пред незнанието, особено в такива деликатни области като доброто и злото, в които всеки рискува, без да го осъзнава, да бъде осъден на вечни мъки в пъкъл, който тогава още не е бил измислен. На второ място, ще избоде очите непредвидливостта на господ, който, ако действително не е искал да му ядат от въпросния плод, е имал лесно решение подръка, достатъчно е било да не засажда дървото или пък да го постави на друго място, или да го опаше с ограда от бодлива тел. И на трето място, адам и ева открили, че са голи не защото не се подчинили на божията заповед. Голи-голенички те били вече, когато си лягали, и ако господ изобщо не забелязал такава явна липса на свян, виновна е родителската му слепота, очевидно нелечима, същата, която ни пречи да видим, че децата ни всъщност са толкова добри или толкова лоши, колкото и другите. Процедурен въпрос. Преди да продължим този поучителен и окончателен разказ за каин, с който сме се нагърбили с невиждана дързост, може би е препоръчително, за да не се обърква повторно чи- тателят от анахронични мерки и теглилки, да въведем някои критерии в хронологията на събитията. Така и ще постъпим, като най-напред изясним едно лукаво подмятано съмнение дали адам все още е бил в състояние да направи дете на сто и трийсет годишна възраст. На пръв поглед, не, ако се придържаме само към показателите за плодовитост в модерните времена, но тези сто и трийсет години в онова детство на света едва ли са представлявали нещо повече от обикновено напращяло юношество, което и най-преждевременно развитият казанова би желал да има. Освен това, редно е да се напомни, че адам е живял до деветстотин и трийсет години, следователно безмалко да умре удавен във всемирния потоп, щом като се споминал в дните, когато е живял ламех, бащата на ной, бъдещия строител на ковчега. Значи е имал предостатъчно време да направи децата, които е създал, и много повече, ако го е влечало натам. Както вече казахме, вторият, роден след каин, бил авел, русоляв, добре сложен младеж, който, след като господ му засвидетелствал своето благоволение, свършил твърде зле. Третият, както също беше казано, бил наречен сит, но той няма да влезе в повествуванието, което съставяме стъпка по стъпка с историческа скрупульозност, затова го оставяме тук, просто едно име и нищо повече. Някои твърдят, че в неговата глава се зародила идеята да създаде религия, но с тези деликатни въпроси сме се занимавали вече другаде в миналото, с осъдително лекомислие според някои експерти и с изрази, които твърде вероятно само ще ни навредят при доводите на страшния съд, когато било поради излишък, било поради недостиг всички души бъдат осъдени. Сега ни интересува само семейството, чиято глава е адам, и то каква лоша глава, не виждаме как да го наречем другояче, след като било достатъчно жената да му занесе забранения плод за познаване на доброто и злото и непоследователният пръв патриарх, след като се назлъндисвал, всъщност повече за да погали самочувствието си, отколкото по истинско убеждение, се задавил с него, оставяйки нас, мъжете, завинаги белязани с това дразнещо парче ябълка, което ни се връща, ни поглъща. Намират се и такива, които твърдят, че адам не успял да преглътне напълно съдбоносния плод, защото господ се появил изведнъж пред тях и попитал какво става там. Още сега, и преди да забравим съвсем или продължението на разказа да направи споменаването ненавременно и закъсняло, ще разкрием тайното, полунелегално посещение, което господ извършил в едемската градина през една топла лятна нощ. Както обикновено, адам и ева спели голи, един до друг, без да се докосват, възвеличаващ, но измамен образ на най-съвършената невинност. Не се събудили те и господ не ги събудил. Там го водело намерението да поправи един фабричен дефект, който, както забелязал най-сетне, сериозно загрозявал неговите създания и бил, представете си, липсата на пъп. Белезникавата кожна повърхност на неговите отроци, на която мекото райско слънце не успяло да придаде загар, изглеждала прекалено гола, прекалено изложена, някак си неприлична, ако тогава думата е съществувала вече. Незабавно, да не би да се събудят, бог протегнал ръка и лекичко натиснал с върха на показалеца корема на адам, след това направил бързо въртеливо движение и пъпът се появил. Същото действие, извършено после върху ева, дало подобни резултати, но с тази важна разлика, че нейният пъп се получил значително подобрен откъм рисунък, очертания и нежни гънки. Това бил последният път, когато господ огледал свое творение и го намерил за добро.

На книжния пазар от 19 януари 2018 г. 
Превод: Даринка Кирчева
Обем: 168 стр.
Издателство: „Колибри“
Корична цена: 14 лв.