Притча за славея

Понякога в живота се случва да се сравняваме с другите, забравяйки колко уникални сме. Може би трябва да събудим вътрешния си глас, да се погледнем в огледалото и по-често да си напомняме, че сме забележителни.

Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости и цитати“ споделяме една поучителна история. Тя ще ви напомни, че сравняването с други само ще ви накара да скриете вашата идентичност, вашите най-ярки черти и няма да ви направи по-щастливи.

Имало един славей в гората, който изгубил родителите си. Когато пораснал осъзнал, че никой не го е научил да пее като славей. Решен да се научи на всяка цена, един ден срещайки петела, го попитал:

– Можеш ли да ме научиш да пея като славей?

– Ако повтаряш след мен, гарантирам ти, че ще пееш по-добре от всеки друг славей. – казал му петелът гордо.

Върнал се в гората славеят и започнал да издава звуци, почти като кукуригане на петел.

Една сутрин патицата го чула и попитала с изненада:

– Кой те научи да пееш толкова зле?

– Можеш ли да ме научиш да пея като славей? – попитал я той.

– Аз пея много по-добре от славей. Следвай ме и ще пееш като ангел. – отговорила му патицата.

Не след дълго бухалът в гората чул някакви странни квакащи звуци и също попитал славея защо пее толкова зле.

– Една патица ми каза, че това пеене е по-красиво – казал славеят.

Свързани статии

Притча за нещастното дърво

3 формули за щастие, предложени от психолози

8 урока на Буда за щастието

– Трябва да попиташ някой друг славей и той ще те научи да пееш. – отговорил бухалът.

– Да, но в тази гора няма никой като мен. – отвърнал тъжно славеят.

– Тогава трябва да извадиш гласа, който имаш вътре в себе си. Вдишай дълбоко, нека сърцето да те води и запей първата мелодия, която дойде в теб. Само така ще разбереш как пеят славеите. – посъветвал го бухалът.

Така и направила малката птица, а цялата гора не била чувала толкова красива песен. От този миг славеят никога повече не се опитвал да имитира чуждо пеене.