„Майките“ – Брит Бенет

За авторката

Брит Бенет е родена в Калифорния. Завършила е университета в Станфорд. Има магистърска степен по художествено писане от университета в Мичиган. Носител е на няколко награди за литература. „Майките“ е дебютният ѝ роман.

За книгата

Всичко започва с една тайна...

Надя е седемнайсетгодишна красавица, която скърби заради скорошното самоубийство на майка си. За да забрави мъката си, тя започва да излиза със сина на местния пастор. Люк е на 21 години, бивша футболна звезда, който след тежка травма започва работа като сервитьор. Те са млади и връзката им не е сериозна, но последвалата бременност и нейното прекратяване имат последствия, които ще надхвърлят годините им. Надя намира утеха в приятелството си с Обри, която също е загубила майка си, но по съвсем различен начин. И двете пазят тайните си с надеждата да се скрият от тях.

Скоро Надя, Люк и Обри порастват, но продължават да живеят в сянката на решенията, които са взели през това съдбовно лято. След време попадат в любовен триъгълник. Тримата трябва да внимават, за да избягат от съкрушителния въпрос: Ами ако бяхме постъпили различно?

Зашеметяващият дебютен роман „Майките“ е изненадваща история за неразумна любов, за голяма тайна в малка общност и за миналото, което неизменно ни преследва.

Откъс

– Какво правиш тук? – попита го.
– Работя тук – обясни той, след което се засмя, но смехът му звучеше твърдо, като стол, който стърже по пода. – Как я караш?
Люк не я погледна, прелистваше тефтерчето си, и Надя разбра, че е чул за майка ѝ.
– Гладна съм – отвърна му.
– Така ли я караш? Гладна?
– Може ли да си поръчам едни рачешки хапки?
– По-добре недей. – Той насочи пръста ѝ надолу по ламинираното меню до начосите. – Ето. Опитай това.
Ръката му нежно се уви около нейната, сякаш я учеше как да чете и движеше пръста ѝ по непознати думи. Винаги я караше да се чувства невероятно млада, както два дни по-късно, когато се върна в сектора, който обслужваше той, и си поръча „Маргарита“. Люк се засмя и наклони фалшивата ѝ лична карта към себе си.
– Хайде де! – възкликна. – Ти не си ли на примерно дванайсет?
Тя присви очи.
– О, майната ти – отвърна му. – На седемнайсет съм.
Но го бе казала малко твърде гордо и той отново се засмя. Дори осемнайсет – които нямаше да навърши до късния август – на него щяха да му се струват малко. Тя все още бе в гимназията. Люк беше на двайсет и една и вече бе ходил в колеж, в истински университет, а не в общинския колеж, където всички безделничеха няколко месеца след завършването си, преди да си намерят работа. Надя бе кандидатствала в пет университета и докато чакаше отговор, разпитваше Люк за колежанския живот, например дали душовете в общежитията наистина са толкова гнусни, колкото си представяше, и дали наистина хората слагаха чорапи на дръжките на вратите си, когато искаха уединение. Той ѝ разказа за групово тичане по бельо и купони с пръскане на пяна, как да максимализираш плана си за хранене, как да получиш още време на тестовете, като се престориш, че си имал проблем с ученето. Знаеше неща и познаваше момичета, момичета от колежа, момичета, които носеха високи токчета в час, не маратонки, и ходеха с дамски чанти вместо с раници, и през лятото стажуваха в „Калком“ или „Калифорния Банк енд Тръст“, вместо да приготвят сокове на кея. Тя си се представи в колежа, едно от онези изискани момичета, Люк караше, за да я види, или ако учеше извън щата, летеше със самолет, за да я посети през пролетната ваканция. Той щеше да се засмее, ако знаеше как си го представя Надя в живота си. Често си правеше майтап с нея, както когато започна да си пише домашните в „При дебелия Чарли“.
– Брей – възкликна той веднъж, като прелисти тетрадката ѝ по математика. – Ти си зубър.
Тя всъщност не беше, но ученето ѝ се удаваше лесно. (Майка ѝ я подкачаше за това – сигурно е хубаво, казваше, когато Надя носеше вкъщи шестица на тест, за който бе учила само предишната вечер.) Тя мислеше, че курсовете ѝ за напреднали може да изплашат Люк, но на него му допадаше, че е умна. „Виждаш ли онова момиче там? – казваше той на преминаващ келнер. – Ще стане първата черна жена президент, само почакай." Всяко черно момиче, което бе дори леко надарено, чуваше това. Но на нея ѝ харесваше да слуша как Люк се фука и още повече ѝ харесваше, когато я закачаше за ученето. Не се държеше с нея като всички останали в училище, които или се отдръпваха от нея, или ѝ говореха, сякаш бе някакво крехко създание, което можеше да се счупи от една невнимателна дума.
Една февруарска вечер Люк я закара до дома ѝ и тя го покани да влезе вътре. Баща ѝ бе отишъл на сбирка на „Менс Адванс“ за уикенда, така че къщата беше тъмна и тиха, когато пристигнаха. Искаше да предложи на Люк питие – така правеха жените по филмите, подаваха на мъжа квадратна чаша, пълна с нещо тъмно и мъжествено, – но лунната светлина се отразяваше в стъклените шкафчета, изпразнени от алкохолно съдържание, и Люк я притисна към стената и я целуна...

На книжния пазар от 3 април 2018 г.
Обем: 272 стр.
Издателство: „Хермес“
Корична цена: 15,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1765-5