Георги Господинов. Снимка: Булфото
„Всичките наши тела“ се нарича новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории“, както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека.
Свръхкратките истории на Господинов са едновременно смешни и абсурдни, меланхолни и иронични – стил, който разпознаваме безпогрешно от „Естествен роман“, „Физика на тъгата“, „Сляпата Вайша“.
„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...“, пише за книгата Иван Теофилов.
„Избрани автобиографии“, „Преброяване на нощната стража“, „Трите пъти в които Х. Х. беше щастлив“, „Страхът на коректорката от грешка“, „Петел в „Пирогов“, „Гинко Билоба в Ню Йорк“, „Ангелът на непрочетените книги“... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.
Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.
„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.“ (Георги Господинов).
Ето още едно описание на кратката история според Господинов:
„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.“
Оформлението е дело на Люба Халева, издателството – „Жанет 45“.