„Татуировки“ за всеки, който обича да се развива и да успява в професията си

Татуировката е важно послание. Тя остава за цял живот, за да ни напомня нещо съществено.

45-те татуировки на мениджъра са основните уроци, научени по трудния начин от топмениджъра Максим Батирев. Те припомнят на съвременния ръководител как да се отнася със своите служители, как да действа в критични ситуации и как да запази личната си мотивация. Във всяка глава от книгата, която е татуировка в паметта и сърцето на мениджъра, има лишения, радост, успехи и провали, но и най-безценното – удовлетворението от постигнатия резултат.

Книгата е предназначена за всеки, който обича да се развива и иска да успее в професионалния си път. Благодарение на изключителния опит на автора и интелигентното му чувство за хумор, описаните ситуации са толкова близки до читателя, че веднага могат да бъдат разбрани и почувствани.

„45 татуировки на мениджъра“ печели наградата „Електронна буква“ в категорията бизнес книга на годината за 2014 г., както и „Наградата на Рунет“ за най-продавана бизнес книга в Русия през 2014 г.

„Много се старах да направя четенето леко, защото мразя поучителни истории от типа „как да станеш успешен/милиардер за 24 часа“ или книги с готови рецепти по мениджмънт. Дори абсолютно точно да възпроизвеждате всички технологии и похвати в тези книги, те няма да работят при отсъствието на стабилен фундамент, върху който да е построена вашата компания или подразделение. А основата, на първо място, се състои от принципите, по които работите. В тази книга наричам принципите татуировки, защото те винаги са се отпечатвали върху мен след различни събития в живота ми. От удар в челюстта, до водопад от женски сълзи. Това са моите мотики, моите цицини, това са моите татуировки.“
Максим Батирев

За автора

Кариерата на Максим Батирев е забележителен пример за целеустременост и бързо израстване. Започнал като редови служител, той стига до нивото на висш мениджър в голяма руска компания. Носител е на наградите „Търговски директор на годината“ за 2012 г. на Salescraft и „Мениджър на годината“ за 2013 г. на Международната академия по мениджмънт в Русия. Издателската група „Коммерсант“ включва Максим Батирев в топ 1000 на най-добрите руски мениджъри. От 2015 г. той организира открити и корпоративни семинари, в които споделя своя практически опит с лидерите на Русия и страните от ОНД.

Съдържание

Решение: да изучиш, конспектираш, осмислиш, използваш! 7
От автора 15
1. Първо се научете да играете по правилата, после измисляйте свои 19
2. Четете, осмисляйте. Тренирайте главния мускул 25
3. Отказвайте се от грешни стратегии – това е проява на сила 33
4. Това, което е очевидно за вас, не е очевидно за други 39
5. Търсете силните, слабите сами ще се присламчат 45
6. Може да простите грешка на всеки (при определени обстоятелства) 51
7. Не вършете работата на подчинените си 57
8. Не преговаряйте с терористи 61
9. Клиентите са ни всичко 67
10. Дори в кръчмата сте мениджър 73
11. Не работете със слабохарактерни хора 81
12. Наричайте нещата с истинските им имена 87
13. Правете това, което проповядвате 91
14. Глутницата копира водача 95
15. Доброто трябва да бъде възнаграждавано, а злото наказвано. Винаги 101
16. Учи – лекувай – удряй 109
17. Трябва да се развиват силните, а не слабите страни 115
18. Силните уважават само силата 119
19. Екипът се укрепва само от съмишленици 127
20. Не обсъждайте взетите решения с подчинените си 133
21. Да признаваш спецификите е равно на смърт 139
22. Хвалете хората 145
23. Не разчитайте на хорската благодарност 149
24. Екип се създава само с общи дела 157
25. Мениджърът е длъжен да носи отговорност 163
26. Времето е по-важно от перфекционизма 169
27. Защитавайте интересите на своя ръководител 175
28. Хората ще направят нещо, когато е по-лесно да го свършат, отколкото да не го свършат 181
29. Развивайте хора – това е вашата главна цел 187
30. Всяка ваша идея може да бъде подложена на съмнение 193
31. Майната им на анализите по време на криза 199
32. Справедливостта не съществува 205
33. Първо се борим с последствията, после с причините 211
34. Всеки отговаря за себе си 217
35. Коучингът в бизнеса е зло 223
36. Бъдете последователни: ще започват да ви изстискват 231
37. Не вярвайте на мечтателите, вярвайте на целеустремените 237
38. Всяка неточност се тълкува в лоша за вас посока 243
39. Всички ваши думи могат да се превърнат в задача 249
40. Общият понятиен апарат подобрява успеваемостта 253
41. Дисциплината е майка на победата 259
42. Сменяйте слабите със силни 265
43. Правете повече, отколкото е нужно 271
44. Не се страхувайте, когато сте сам, страхувайте се, когато сте нула 279
45. Винаги помнете: някой ден ще ви уволнят 285
Лични благодарности 289

Решение: да изучиш, конспектираш, осмислиш, използваш!

Трябва да прочетете тази книга. Внимателно. Без да бързате. Ако сте ръководител или искате да станете такъв. Ако сте успешен или не съвсем. Защо? Тя е написана от ПРОФЕСИОНАЛИСТ. Човек, който е систематизирал и описал своя ПЪТ към успеха. Внимание – не към късмета. Към Успеха.
Възможно е да попитате: а какво е успех? И ще добавите: ами, нали знаете, това е едно сложно понятие... Разбира се. Прави сте. Но има един признак, който обхваща всички нюанси. На въпроса Щастлив ли си? успешният човек отговаря: Да Той не казва: ами. щастието е. знаете ли. за всеки е различно.
Това е книга за мениджмънта. Има такива милиони. Но тази е написана от професионалист, изредил в нея правила, чиято ефективност и значимост е проверил върху себе си. Затова той има право да ги споделя с вас.
Ще попитате: има ли гаранции? Няма. Защото няма технологии, които ви разрешават да не използвате главата си. Затова и извадих в заглавие това решение.
Правилата за управление от Максим Батирев (известен с прякора Комбат) са конкретни, практични, водещи до резултати и обосновани. Те се основават на принципите на ефективния мениджмънт. Затова, ако започнете да ги използвате, ще видите, че работата на подчинените ви става по-осмисле- на, по-отговорна и даваща плодове.
Лесно ли ще прилагате тези правила? Вероятно не. И няма да се получи веднага. Защото използването на всяко ново умение
изисква промяна на собствените ви навици. Точно днешните ни навици не ни позволяват да заемаме желаното място. Така че...
Всъщност има и друг път. Например да седите под елхата и да чакате Дядо Мраз. Или да купувате „хапчета за щастие“1, продавачите им са безброй.
Достатъчно ли е да изучите тези правила, за да станете ефективен ръководител? Не. В мениджмънта няма такова нещо като достатъчно знания. Ръководителят върви по пътя на воина. Той знае, че върхът на майсторството е непостижим, но всеки ден ни е даден, за да се приближаваме към него. И майсторът не е този, който достига върховете, а този, който винаги се изкачва нагоре. Затова Максим Батирев е майстор и правилата му заслужават внимание.
Вероятно някои правила ще изплашат емоционалните мениджъри с нежни души, които мечтаят да превърнат структурите си в офиси, пълни с весело пърхащи пеперудки, които радостно и вдъхновено се трудят под вещото ръководство на мъдрия си и добър шеф. И редовно му носят ведра с нектар. Ако приличате на описания тип, не си струва да четете тази книга. Защото в нея няма да откриете нито дума за всевъзможните „корпоративни ценности“, с които много хора се опитват да „захранват“ компаниите си с надежда за резултати. Чел съм много такива документи. Всички те ми напомнят на лош превод на Библията. И нито един от тях не върши работа, което доста учудва авторите им.
Та, правилата на Максим работят. Ако ги използвате, а не се ограничите само с четенето на тази книга. За всичко ли съм съгласен с Максим Комбат Батирев? Не. Предлагам други решения на някои въпроси, но Максим постига резултати, затова неговата методика трябва да бъде изучавана. А както ни е учил великият Конфуций: „има различни начини да постигнеш резултат“.
През 2013 г. отбелязах 20-годишнината си в професията. Обучил съм много мениджъри. Но когато моите технологии са одобрявани от ръководителя майстори, хора като Максим, това за мен е специално удоволствие и особена гордост.

От автора

- Бумерангът е изобретен в Австралия. А какво щеше да стане, ако го бяха измислили в Русия?
- За какво ни е бумеранг? Ние си имаме мотика!
Смешка от КВН2

Казват, че всеки иска да напише книга. И се намират хиляди причини, заради които това трябва да стане „по-нататък“. Последния път, преди няколко години, си измислих следната причина: нямам достатъчно убедителни аргументи да накарам мениджърите (така наричам ръководителите, а не „специалистите по продажбите“) да купуват тази книга.
След като станах победител в националните руски конкурси „Търговски директор за 2012-а“ (провеждан от компания Salecraft), „Мениджър на 2012-а“ (организиран от Международната академия по мениджмънт и правителството на Москва) и влязох в ТОП 1000 на най-добрите мениджъри на страната в класацията на ИК „Коммерсантъ“, открих аргументи. Ето например: компанията „Что делать Консалт“, в която съм един от директорите, за пета поредна година е безапелационен лидер в областта си.
Далеч невинаги сме били лидери, а аз далеч невинаги съм бил директор. Консултантът по стратегическо управление на компанията Тигран Арутюнян казва, че моят успех не е класически случай в световната практика. Успял съм да го постигна за едва единайсет години – без връзки, подкупи, европейско образование, но за сметка на това с хиляда грешки, стотици падания и сериозни изпитания като четири часа сън на денонощие в продължение на няколко години.
За какво му е на топмениджър да пише книга? Не на консултант, който благодарение на нея ще продаде името и услугите си, не и на собственик на бизнес, който ще направи реклама на компанията си. Защо да го прави топмени- джърът?
Например защото няма родни книги, писани от наети мениджъри за наети мениджъри. При това, назначените ръководители в Русия са в пъти повече от собствениците и консултантите.
Това е едно.
Изминавайки пътя от дребен продавач до победител в професионален конкурс от федерален мащаб, искам да споделя опита си. Искам да покажа мотиките, които съм настъпвал и от които съм получавал цицини. Успехите и провалите си, за да могат другите наети мениджъри или тези, които искат да станат такива, да се изкачват по-лесно и да възраждат страната ни.
Второ, тази книга е за това, че трябва да умеем да сме благодарни. На тези хора, от които се учим и на хубави, и на лоши неща. На педагозите, мениджърите, колегите и близките си.
Всичко, което е описано тук, се е случило в рамките на една организация – в компанията „Что делать Консалт“, която навърши 20 години през 2013 г. Книгата показва организацията ни отвътре – с всички усложнения, проблеми, от кухнята. Понякога се случва, че четеш за някоя яка компания, а в гърлото ти засяда буца, става ти противно от преструвките и фалша. А тук е описана само истината. Пиша за съдбата и обратите ѝ, за това как заедно излизахме на правилния път.
Много се старах да направя четенето леко, защото мразя поучителни истории от типа „как да станеш успешен/милиардер за 24 часа“ или книги с готови рецепти по мениджмънт. Дори абсолютно точно да възпроизвеждате всички технологии и похвати в тези книги, те няма да работят при отсъствието на стабилен фундамент, върху който да е построена вашата компания или подразделение. А основата, на първо място, се състои от принципите, по които работите. В тази книга наричам принципите татуировки, защото те винаги са се запечатвали върху мен след различни събития в живота ми. От удар в челюстта, до водопад от женски сълзи. Това са моите мотики, моите цицини, това са моите татуировки. Моят ръководител Олга Фирсовна Самохина казва, че в тази книга разголвам своето мениджърско сърце пред читателя и че далеч не всеки може да се реши на по- добно нещо.
Заглавието на всяка глава е татуировка, оставена завинаги от уроците, които ми е поднасяла съдбата на мениджър и резките завои в живота. Те никога няма да изчезнат от паметта ми и винаги са с мен като истинските татуировки.
Най-голямата ми цел е да обясня защо трябва да се работи точно по описаните тук начини, ако искате да постигнете успех. Зад всяка нова глава стоят осмислени действия. Нечия болка, мъка, радост, успешен или не опит, възходи и падения, уволнения и лидерство, а най-важното – необходимите резултати.
И още нещо. Знам, че тази книга ще се чете от хора, които имат собствено мнение по всеки въпрос. Навсякъде има такива. Та, ако имате желание да ме критикувате, да поспори- те с мен, няма нужда да го правите. Това е моят опит, моят живот, това е моят път и аз ги смятам за правилни. Нямам претенциите да съм експерт или истина от последна инстанция. Не се опитвам да наложа мнението си. Въпреки това, знам едно нещо със сигурност: всеки човек винаги се намира в едно от общо две състояния – да се отбранява или да се учи. Докато четете тази книга можете да се учите, а можете и да псувате.
Завършвам. Преди да започнете разглеждането на татуировките ми, ще припомня една от любимите ми сентенции. Казана е от Леонардо да Винчи.
Хората се делят на три типа:
- Такива, които виждат.
- Такива, които виждат, когато някой им показва.
- Такива, които не виждат.
Желая ви да виждате винаги и навсякъде!
Успех!

1. Първо се научете да играете по правилата, после измисляйте свои

На танцувални вечеринки трудещите се трябва да идват облечени с леки дрехи и обувки. Забранява се танцуването в работни и спортни дрехи. Танцуващият трябва да изпълнява танца правил- но, отчетливо и еднакво добре както с десния, така и с левия крак. Жената има право в учтива форма да изрази неудоволствие по повод несъб- людаването от страна на мъжа на разрешеното разстояние от три сантиметра помежду им, и да поиска обяснение, отново в учтива форма. Пушенето и смехът са разрешени в специално предвидените за това места.
Правила за поведение на танцувални вечеринки,
СССР, 1974 г.

В някаква неособено запомняща се книга за бизнес (предварително се извинявам на автора) прочетох особено запомнящ се пример за това колко е прекрасно да се нарушават установените правила. Тъй като не помня нито автора, нито източника, ще предам смисъла на прочетеното близо до оригиналния текст:
Да се нарушават правила е прекрасно! Само тези, които нарушават правилата, могат да постигат наистина изключителни резултати. Да вземем например Холивуд. Отдавна е известно, че там има формула на успеха, която носи милиони в касите.
1. Филмът не трябва да е по-дълъг от два часа.
2. Филмът трябва да има щастлив край.
3. В края главният герой трябва да остане жив.
И ето, че на сцената се появява Джеймс Камерън с „Титаник“ – филм, променил цялата киноиндустрия. Той нарушава всички възможни правила!
1. Филмът продължава почти 3,5 часа.
2. В края почти всички герои загиват, включително...
3. ... главният герой.
Както е известно, тази лента е първата в историята, събрала над милиард долара в кината по целия свят и досега продължава да удържа лидерството в рейтингите.
Учете се от Джеймс Камерън. Той не е спазил правилата и е победил!
Докато четях това, се ядосвах.
Момчета, какво говорите? А „Терминатор“, „Пришълците“, „Истински лъжи“?
Всичките тези филми, благодарение на които Камерън стана известен, хитове, постигнали касови рекорди, са снимани по правилата на Холивуд! Не е ли така?
Не просто дразни, а ме вбесява тенденцията, която се налага в последните няколко години и задръства мозъците на младото поколение: „Не трябва да учите! Бил Гейтс и Стив Джобс нямат образование, а са станали милиардери! Университетите и училищата нищо не дават!".
А това, че са бачкали като луди по двайсет часа в денонощието? А това, че са били гении? Че такива хора могат да се преброят на пръстите на едната ръка, а хората на планетата са няколко милиарда?
Модерната напоследък „Бизнес младост“ ООД твърди: „Не работете за шеф! Правете собствени компании, момчета! Ето, шестнайсетгодишната Оля от Сиктивкар започна да мие прозорци и сега печели по 40 000 рубли месечно!".3
А какво ще стане с Оля след пет години?! Тя нищо няма да научи! Цял живот ще мие прозорци!
Няма нужда да четеш! Някой се опитва да ти вмени своето мнение и да зомбира мозъка ти! Бъди свободен, прави каквото искаш!
А развитието на разума? Тренирането на собственото въображение, формирането на лични убеждения въз основа на базови знания?...
Понякога това ми напомня на странна форма на геноцид – интелектуален. Даже ме хваща страх какво ще се случи след десетина години с тези, които сега са на четиринайсет или петнайсет.
Дълбоко съм убеден, че във всеки социум първо трябва да се научиш да играеш по правилата. Постоянно го повтарям на сътрудниците си, които търсят „вълшебните копчета“ на успеха.
А на това ме научи клуба по бокс, в който попаднах, когато бях на четиринайсет години.
... През вече далечната 1995 г., след поредната серия на „Роки“, реших, че е време да стана боксьор.
Докато пътувах с автобуса към съседния град за първата си тренировка по бокс, сякаш наяве виждах ринга, титлата на абсолютен световен шампион, хиляди фенове, ръцете, опъващи над главата ми шампионския пояс, нещастното лице на съперника ми и красивите жени, редящи се на опашка за автограф от мен.
След дълги увещания майка ми и баща ми намериха пари за тренировките по този истински мъжки спорт. Дори ми купиха нови кецове. Влязох в залата, видях група по-големи от мен състезатели, боксиращи се на ринга (на истински ринг!), десетина боксови круши, сурови мъжки лица с плоски носове и огромен треньор. Беше като на кино.
„Ей, новият! Заставай в редицата!" – викна ми някой.
Оказа се, че сме около двайсет и пет души. Очаквах, че ще ни дадат боксови круши и ще ни научат как да удряме правил- но, но ни накараха да тичаме около ринга. Шейсет обиколки.
След което треньорът ни каза, че сме свободни и можем да си ходим вкъщи.
Естествено, бях обезкуражен от този развой на събитията, но реших, че това е проверка на мотивацията ни и отидох втори път. Накараха ни да тичаме шейсет обиколки и да направим още десет с патешко ходене. А как да бием негодници отново не ни учиха. Третата тренировка беше същата като втората, а четвъртата – същата като третата, плюс десет обиколки тичане, но на заден ход.
Негодувах и се ядосвах. Как така? Къде е шампионският ми пояс? Къде е обяснението как се удря в челюстта? Къде е инструкцията за правилното слагане на протектора в устата и плюенето в кофата, която помощник-треньорът държи до теб?
След петата тренировка не издържах и се приближих до треньора:
- Нещо не разбирам, това тук секция за бегачи около ринга ли е или истински мъжки клуб?
- В момента работим над дишането. Преди да започнете да учите каквото и да е, момчета, трябва да се научите да дишате.
- Аз да дишам мога! Хайде, учи ме да се боксирам!
- Не бързай, всичко по реда си.
- Искам ръкавици и спаринг партньор, учи ме да се бия, не да тичам!
Треньорът се усмихна, повика един набит младеж, прошепна му нещо в ухото и каза, че на следващата тренировка това ще бъде спаринг партньорът ми.
Преди спаринга още веднъж изгледах „Роки“. Настройвайки се за главната битка в живота си, стягах юмруците си, пуках хрущялите на пръстите си, въртях глава, подскачах като истински боксьор. Представях си как някой ден ще стоя на почетната стълбичка и ще пускам сълза на фона на химна на Русия.
Ето го заветния миг! Треньорът, с тънка усмивка, ми сложи ръкавиците, завърза шлема, пъхна в устата ми истински протектор. Почувствах се несвойствено, но знаех, че всеки истински боксьор е минал през това. Ринг, дайте ми ринг!
Двайсет и четири чифта очи от групата на новобранците ме следяха със завистливи погледи. Съперникът ми изглеждаше спокоен, без шлем, значи веднага трябва да го ударя в челюстта.
Начало.
Притичвам до него, замахвам като древен руски исполин на голо поле... Удар. Опа, съперникът ми го няма, вече е зад мен, подскача и се усмихва. Така, значи! Ще ми бягаш? На ти!... Отново изчезна.
. Общо взето, това продължи около пет минути, след което усетих лек световъртеж и жестока жажда. Нямах с какво да дишам в този глупав шлем, ръкавиците ми натежаха, а краката ми станаха сякаш от олово. Както се досещате, нито един от ударите ми не попадна в целта.
И тук съперникът ми изневиделица се появи пред мен и ме удари с дясната си ръка, контактът с която, по някаква причина, ужасно много ми напомни на близка среща с железобетонна греда. Въпреки че наблюдаващите и съчувстващите ми съотборници твърдяха, че той само леко ме е бутнал, на мен не ми се стори така. В момента, в който падах на ринга, имах чувството, че ме е ударил товарен влак.
Това беше последният ми боксов мач и добър урок за тези момчета, които първоначално ме подкрепяха и също не искаха просто така да търчат около ринга. След това те рязко промениха позицията си и продължиха маратонското бягане с радост.
От онзи момент имам татуировка на челюстта си: „Първо се научи да играеш по правилата, а после измисляй свои“.
Боксьор от мен не стана, но научих урок за цял живот. Където и да се появявах от онзи момент, се учех да играя по правилата на системата. Опитвах се да вникна в природата на тези правила и причините, заради които те са установени.
В бизнеса е същото. И в живота. Не можеш веднага да спечелиш милион, ако не знаеш как се печели рубла. Не можеш да станеш директор, ако не си ръководил отдел. Не можеш да привличаш много клиенти, ако не си се научил да разбираш какво ги движи. И така нататък.
Винаги трябва да се учиш да играеш по правилата и да не търсиш вълшебни копчета.
Ако ще и Джеймс Камерън лично да ви разкаже как се нарушават правилата, едва ли ще създадете „Аватар“.
А вероятността вие да сте Стив Джобс е равна на 1:7 021 836 029.

На книжния пазар от 1 юни 2018 г.
Превод от руски: Андон Мутафчиев
Обем: 296 стр.
Издателство: AMG Publishing
ISBN: 978-954-9696-98-1
Корична цена: 14,95 лв.