Вдъхновяващи цитати на велики жени в историята

Айн Ранд остава в историята с великите си романи, но и с думите „Въпросът не е кой ще ми позволи, а кой ще ме спре“

27.01.2020г. / 14 08ч.
Мария Дуковска
Снимка: istock

Снимка: istock

Много жени в исторически план е трябвало да работят усилено, да положат огромен труд, за да постигнат велики дела, да променят статуквото, да доказват стойността на жената в съвременното общество и да се борят за равни права. Имената на много жени, отдали живота си на тази кауза, не са известни, но има и жени, които добиват световна популярност с думите и делата си, и оставят следа в историята. Някои от тях ще представим днес с техните вдъхновяващи думи.

* * *

Заха Хадид, архитект.

Родената в Ирак Заха Хадид е известен британски архитект, която впечатлява света със своите иновативни структури и модерен дизайн. През 2004-а година Хадид става първата жена, получила престижната награда за архитектура „Прицкер“. 

„Да, аз съм феминистка, защото виждам всички жени като умни, талантливи и издръжливи.“

* * *

Уилма Рудолф, атлет.

Рудолф е един от най-великите спортисти в света, преодолявайки няколко заболявания, сред които и полиомиелит като дете. Това обаче не я спира и се превръща в първата американка, спечелила три златни медала на Олимпийски игри.

„Триумфът не може да се случи без борба. И аз знам какво значи борба. Прекарах целия си живот в опити да споделя какво означава да си първата жена в света на спорта, за да могат другите млади жени да имат шанс да достигнат мечтите си.“

* * *

Патси Такемото Минк, политик.

Патси Минс става първата цветнокожа жена, от азиатско-американски произход, която бива избрана за Конгреса, където се бори за граждански права и образование.

„Достатъчно лесно е да гласуваш правилно и да си постоянно с мнозинството... Но понякога е по-важно да си пред мнозинството, а това означава да си готов да пресечеш браздата и да застанеш сам, ако това е необходимо.“

* * *

Роза Паркс, активист за граждански права.

На 1 декември 1955 г. афроамериканката Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж, пасажер. Действието се случва в Монтгомъри, Алабама. Нейните действия стават причина за огромен протест, обхванал целия град и пораждат гражданското движение през 60-те години, което се бори срещу сегрегацията в САЩ. 

 „Не бива никога да се страхуваш за това, което правиш, ако то е правилно.“

* * *

Ане Франк, писателка.

Ане Франк документира преживяванията и надеждите си като тийнейджърка. докато тя и семейството ѝ се крият от нацистите по време на Втората световна война. Ане Франк умира в нацистки лагер, но нейният дневник става една от най-четените книги в цял свят.

„Всеки носи в себе си добрите новини. Добрите новини са, че не знаеш колко велик можеш да си! Колко много можеш да обичаш! Какво можеш да постигнеш! И какъв е твоят потенциал.“

* * *

Амелия Еърхарт, летец, автор, феминист.

Амелия Еърхарт преодолява множество социални и финансови обстоятелства, за да се превърне в първата жена, прелетяла Атлантическия океан и първият човек, който лети над Атлантическия и Тихия океан.

„Искам да го направя, защото искам да го направя. Жените трябва да опитват да правят нещата, които мъжете биха опитали. Когато се провалят, техният провал трябва да е предизвикателство за други.“

* * *

Айн Ранд, писател, сценарист, философ.

Автор на книгите „Ние, живите“, „Химн“, „Изворът“, „Атлас изправи рамене“.

„Въпросът не е кой ще ми позволи, а кой ще ме спре.“

* * *

Мая Анджелоу, писател, активист.

Мая Анджелоу получава огромен брой награди и повече от 50 почетни звания за своята работа като поет, писател, активист за граждански права, филмов деец. Най-известната ѝ книга, придобила световна слава „I Know Why the Caged Bird Sings“, в която пише за своите преживявания, свързани с расизма и травмата, прави истински рекорд. Книгата е първият бестселър, написан от афроамериканка.

„Можем да се научим да се виждаме един друг, да виждаме себе си в другите и да установим, че човешките същества си приличат повече, отколкото се различават.“

* * *

Мариан Андерсън, певица.

През 1939 г. Мариан Андерсън получава забрана да пее в Constitution Hall (концертна зала) във Вашингтон, САЩ, защото е афроамериканка. А 16 години по-късно става първият чернокож изпълнител, който пее на сцената на Метрополитън опера.

„Колкото повече време притискате човек надолу, част от вас ще бъде също долу, за да го притиска, което означава, че вие не можете да се извисите, така както бихте могли.“

Коментирай