Снимка: pexels
Когато си говорим за спестявания в последно време хората са особено чувствителни и това е напълно основателно. Яснотата е ключов фактор при избор на банка, в която да спестяваме. Това означава да знаем в какво са инвестирани средствата ни, какви такси дължим и каква доходност получаваме.
Въпросът за лихвите обаче не е особено важен в момента, тъй като по данни на БНБ за изминалата 2018 г. дори най-високите лихви по депозити на някои конкретни банки не успяха да надминат нивото на натрупаната за годината инфлация.
Това на практика означава, че доходността на този тип продукт е почти нулева. И все пак подобен начин на спестяване е предпочитан от много хора по различни причини, включително и заради гаранцията от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Нещо повече, по данни на БНБ до края на 2018 г. българските домакинства имат спестявания в банките в размер на 51,53 млрд. лв., което е увеличение от 7,7% на годишна база.
Трябва да отчетем и още нещо – лихвата и рискът вървят в комплект и това е основен принцип във финансовия сектор. Често банките, които дават отчетливо по-високи лихви изпитват нужда от допълнителни средства, за да отговорят на изискванията на БНБ или си позволяват да отпускат кредити срещу по-висока от средната лихва на рискови кредитополучатели или прикрити свързани лица.
Казусът с обявената в несъстоятелност КТБ е нагледен пример. Фондът за гарантиране на влоговете в банките върна парите на вложителите с депозити до 100 хил. евро. Останалите клиенти с по-големи депозити загубиха всичко над гарантирания минимум.