Страховете, които ни пречат да се развиваме

Повечето от нас си мислят, че неуспехът в дадена област – било професионална или от личния живот, се дължи на липсата на умения или дадени способности. Истината обаче често е съвсем друга и причината за нашите неуспехи е една – страхът. Ще кажете как така, страх от какво? Най-чест е именно страхът от провал. Притеснението, че не сме достатъчно добри, че няма да се справим както бихме искали и както очакват другите от нас, това е основната пречка изобщо да опитаме. Липсата на вяра в нас самите е причина да не успеем, сякаш сами саботираме възможността да постигнем успех.

Съществуват три основни страхове, които могат да бъдат пречка както за професионалния ни живот, така и за личния.

• Страхът от провал;
• Страхът какво ще кажат хората;
• Страх от непознатото.

В резултат на тези страхове съзнанието ни прелива от мисли, които ни парализират и ограничават в действията: „Ако не се справя? Ако видят, че не съм достатъчно добра. По-добре да правя това, което мога, няма смисъл да се пробвам в нещо ново.“ Целият този поток от мисли, породени от страха, ни стресират и пречат да покажем своите възможности, да се надградим, да развием пълния си потенциал.

Тези страхове може да са се породили още в детството вследствие на твърде взискателни родители или роднини, които са се държали прекалено строго в ситуации, в които сме се проваляли.

Може да сме били засрамени или унизени заради наши грешки в миналото, или да са ни се присмивали за тях, което ни е направило по-затворени и нерешителни, що се отнася до действия.

Възможно е да сме били наказвани, физически или вербално за грешките ни, което също да се е отразило на психиката ни.

>> Думите, с които трябва да спрете да се описвате <<

Какво можем да направим, за да преодолеем тези страхове?

1. Като за начало да се научим да приемаме провала като част от живота ни, без да е нещо фатално или много драматично. Ако не се предизвикаме да поемаме повече рискове, дори и да правим грешки, няма как да очакваме, че ще постигнем прогрес в което и да е направление. Играейки на сигурно, без да опитваме нови неща, ние не се развиваме. И да, провалът винаги е опция, но също и успехът, не бива да го забравяме.

2. Време е да спрете да се тревожите толкова от чуждото мнение. Примирете се, че е невъзможно да се харесате на всички, а и не е необходимо. Това единствено ни стресира и възпрепятства да постигнем повече, да сме по-успешни.

3. Що се отнася до страха от непознатото, това е обясним страх, тъй като невинаги можем да избегнем непознатото, новото, неочакваното и е естествено да се притесняваме от подобна ситуация. Но страхът може и никога да не се осъществи, да остане само в нашите мисли. В такъв случай ние ще спрем да се развиваме, не бихме могли да постигнем успех в нито едно отношение.