Великите любовни истории: Луиз и Джордж Болд

На хиляди километри от България, в щата Ню Йорк, в района, наречен 1000-та острова (Thousand Islands), се издига едно величествено имение – символ на истинската любов между двама души, замъкът Болд (Boldt Castle).

Историята, която стои зад издигането му, разкрива силата на човешкия дух, на отдадеността, на надеждите, на мечтите… Тя ни разказва за чистата любов, за бленуваното щастие и за болката, която оставя след себе си разруха.

Джордж Болд (George Charles Boldt) е роден в Прусия през 1851 г. Той емигрира в Америка, когато е само на 13 години, а неговата първа работа е като готвач в хотел в Ню Йорк.

За няколко години той се превръща в една от най-влиятелните личности в страната и става най-успешният хотелски магнат в Америка. Болд е бил собственик на световноизвестните хотели като „Белвю-Стратфорд“ (Bellevue-Stratford) във Филаделфия и „Уолдорф Астория“ (Waldorf-Astoria), на чието място сега се издига Емпайър Стейт билдинг.

Болд се запознава с Луиз (Louise Augusta Kehrer) в най-елитния клуб във Филаделфия по онова време – „The Philadelphia Club“, където той работи като управител. Те се влюбват силно и скоро след това сключват брак и имат две деца.

Семейство Болд са описани като „перфектната“ двойка с неразривна връзка помежду си, в която Луиз е силно обичана и обгрижвана. Тя, от своя страна, помага на съпруга си и го подкрепя през целия му път към върха.

През 1893 г. Болд и семейството му заминават на ваканция в Александрия Бей (Alexandria Bay), където веднага се влюбват в красотата на района и на острова Heart Island. Година по-късно се завръщат на острова като негови притежатели. Семейството прекарва няколко лета в това райско кътче и поддържа пламъка на любовта си. И там Болд започва да мечтае...

Снимка: boldtcastle.com

Представял си как неговата съпруга е принцеса в огромен замък. Съзнанието му рисувало картини как тя слиза елегантно по величествени стъпала, как двамата се разхождат из огромна градина, пълна с цветя, и как преживяват старините си блажено и спокойно.. Той мечтаел да построи такова място за нея и да ѝ го покаже, да ѝ го подари на Свети Валентин, като трибуна на любовта му към нея.

През 1900 г. започнал да превръща мечтата в реалност.

Над 300 човека от най-добрите каменни зидари, занаятчии и работници били наети, за да построят едно от най-големите имения в Америка по онова време – замъкът Болд. Той трябвало да бъде на 6 етажа, със 120 стаи, огромни балкони и прозорци, по подобие на европейските дворци от XVI век.

За да се справят, майсторите работили над 10 часа всеки ден, като изпипвали всичко до най-малкия детайл.

Снимка: istock

Четири години по-късно, през зимата на 1904 г., малко преди замъкът да бъде завършен, Луиз внезапно умира. Джордж Болд бил съкрушен. Той не можел да си представи замъка без нея, не виждал красотата на това имение без неговата любима. Болд незабавно изпратил телеграма на работниците да спрат строежа. И замъкът останал незавършен.

До края на живота си, Джордж Болд никога не се завърнал на острова. Той умира през 1916 г. в неговата стая в хотел „Waldorf Astoria“. През следващите 73 г. замъкът се рушал от ветрове, дъждове, сняг и вандализъм на местните жители. И ако сега попитате по-възрастните нюйоркчани, те с усмивка и леко неудобство си спомнят как са рисували върху стените своите имена и са играли из празните стаи на рушащото се имение.

Снимка: boldtcastle.com

През 1977 г. Едуард Джон Нобъл (Edward John Nobl) поема грижата за замъка и инвестира няколко милиона долара в реставрирането му.

Към днешна дата замъкът Болд се издига величествен, завършен и посещаван от хиляди местни хора и туристи всяко лято.

Любовта между Джордж и Луиз Болд е още жива. И ще остане, докато има кой да разказва за тях, докато има очи, които да видят символа на тяхната обич – замъкът Болд.

Автор на статията: Катрин Миладинова, стажант в Az-jenata.bg.