„Снежно цвете и тайното ветрило“ – Лиза Сий

Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза

През XIX век, когато китайките са бинтовали краката си и са живеели почти в пълна изолация, жените в провинция Хунан са общували помежду си с древен писмен код – нюшу. Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.

Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.

Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.

Лиза Сий представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова почитателите на „Мемоарите на една гейша“.

Само голяма писателка като Лиза Сий може да пресъздаде не просто един образ, а цяла една култура и народопсихология, толкова различни от познатите ни. – Артър Голдън, автор на „Мемоарите на една гейша“

Стилът на авторката е изискан и увлекателен като красива приказка. – Буклист

Книгата през погледа на българските читатели

Първото издание на „Снежно цвете и тайното ветрило“ на български език излиза през 2009 г. в превод на носителката на наградата „Кръстан Дянков“ Светлозара Лесева. Десет години по-късно Издателска къща „Хермес“ дава нов живот на книгата с нова корица и оформление.

Ето какво споделят за романа българските читатели:

„Снежно цвете и тайното ветрило“ е откровен поглед навътре в женската душа, подсилен от изключително силната историческа обстановка, в която е поставен сюжетът. Книгата е толкова многопластова и завладяваща, че ми е трудно да повярвам колко много теми е събрала авторката в 350 страници. – Милена Ташева, „Аз чета“

Лиза Сий успява да открехне вратата на един забранен, но и забравен Китай, и ни го рисува прекрасно с традиции и разбирания, които не са само странни за съвременния човек и за западния човек. Затова си струва да се прочетат, защото са един интересно разказан урок по история и психология на източната жена. – Гергана Йоханова, www.tebeshirche.blogspot.com

Книгата заслужава много читатели. Увлекателна и силна! Поредното доказателство за физическата и духовна издръжливост в жестоки времена! – www.zakkyartcafe.eu

Романът „Снежно цвете и тайното ветрило“ е въображение, елегантно функциониращо в светлината на историята, културата и традициите на Китай. – Онлайн списание „За книгата“

За авторката

Лиза Сий е родена в Париж, но израства в Лос Анджелис. Дете на американка и китаец, тя прекарва много време с роднините си в Китайския квартал. Историите им я вдъхновяват да напише първата си книга „На златната планина. Стогодишната история на моето китайско-американско семейство“. Книгата проследява живота на прадядо ѝ – Фонг Сий, който преодолява безброй житейски несгоди, докато се установи в Америка и накрая става патриарх на Китайския квартал в Лос Анджелис.

Докато прави проучвания за „На златната планина“, Лиза започва да работи и по първия си роман – „Цветна мрежа“, който се превръща в национален бестселър и е включен в класациите на Ню Йорк Таймс и Лос Анджелис Таймс за най-добри книги за 1997 г. За „Цветна мрежа“ писателката е номинирана за наградата „Едгар“ за най-добър дебютен роман. Следват още две криминални заглавия от същата серия: „Интериорът“ и „Костите на дракона“.

Освен на писането, Лиза Сий посвещава времето си и на редица инициативи, популяризиращи традиционната китайска култура и изкуство и културната история на китайските емигранти в САЩ. През 2001 г. Организацията на американските жени от китайски произход ѝ връчва наградата „Жена на годината“, а през 2003 г. получава отличие за дейността си от Музея на американците от китайски произход.

Най-големия си успех като писателка обаче Лиза Сий постига с романите „Снежно цвете и тайното ветрило“ и „Любовта на Божур“, които ѝ носят световно признание. Първият тираж на „Снежно цвете и тайното ветрило“ буквално е разграбен от книжарниците в САЩ. Книгата заема челни позиции в престижните класации на бестселъри няколко поредни месеца. Издадена е в над 35 страни и награждавана многократно. През 2011 г. по романа е заснет и филм.

Откъс

Безмълвен покой

В моето село наричат жените като мен – осемдесетгодишната вдовица – „онези, които още не са се преселили в отвъдното“. Сега, когато съпругът ми е на оня свят, дните ми се струват дълги. Отбраните гозби, които Божур и останалите жени приготвят за мен, не ми се услаждат. Щастливите събития, тъй често навестяващи дома ни, не ме карат да тръпна в очакване. Вълнува ме единствено миналото. Най-сетне мога да споделя онова, което през годините, в които бъдещето ми зависеше от родителите ми, и после, когато живеех като храненица на трапезата на съпруга си, не бе възможно да разкрия. Цял един живот очаква да бъде разказан сега, когато вече нямам какво да губя и когато малцина от онези, които бих могла да засегна, са сред живите.
Живяла съм достатъчно, за да познавам отлично достойнствата и недостатъците си, които нерядко се случваше да съвпадат. През целия си живот съм копняла за любов. Знаех, че като момиче, а впоследствие – като жена, не ми се полага да искам или да очаквам да я получа, но аз въпреки това се стремях към нея и именно в това неуместно желание се коренеше всяка беда в живота ми. Мечтаех да получа внимание от майка си, а постепенно и да спечеля любовта ѝ – нейната и на останалите членове на семейството ми. Затова проявявах покорство – най-доброто качество, което едно момиче трябва да притежава, – ала и прекалена готовност да угодя на желанията им. Надявайки се дори на малко късче топлинка, се стараех да оправдая очакванията на семейството си – а именно да постигна най-миниатюрните нозе в окръга – и позволих костите ми да бъдат счупени, а стъпалата ми – изваяни в по-изящна форма.
Когато болката ставаше непоносима и сълзите ми мокреха окървавените бинтове, майка ми нежно ми нашепваше окуражителни слова – да потърпя още час, ден, седмица и да не забравям наградата за търпението, която ще бъде моя, ако издържа още мъничко. Така тя ме възпита да понасям не само физическите изпитания като бинтоването и раждането, но и по-мъчителните терзания на сърцето, ума и душата. Изтъкваше недостатъците ми и ме учеше да ги превръщам в свое преимущество. По нашия край наричаме този вид майчина любов „тън ай“. Знам от сина си, че този израз се изписва с два йероглифа от мъжкото писмо: първият означава „болка“, вторият – „любов“. Такава е природата на майчината обич.
Бинтовете промениха не само формата на стъпалата ми, но и характера ми и по някакъв странен начин като че ли този процес продължи през целия ми живот, преобразявайки ме от послушно дете в решителна девойка, а по-късно – от млада жена, готова да се прекланя безрезервно пред желанията на семейството на съпруга си, в най-високопоставената дама в окръга, в чиято власт бе да налага строги правила и порядки. На четирийсетгодишна възраст твърдостта, добита при бинтоването, се бе просмукала през превръзките на златните ми лотоси* до сърцето и то така здраво се бе вкопчило в чувството за оскърбеност и онеправданост, че бях загубила способността си да прощавам на онези, които обичах и които също ме обичаха.
Единствената форма на бунт, която си позволих, бе нюшу – женският тайнопис. Желанието за неподчинение се надигна у мен за първи път, когато Снежно цвете – моята лаотун, моята „сродна душа“, моята съучастница в тайните на нюшу – ми изпрати ветрилото, което и сега лежи на масичката пред мен, и за втори, когато я срещнах. Но с изключение на съкровените мигове със Снежно цвете, аз бях решена да бъда почтена съпруга, достойна снаха и грижовна майка. В тежки времена сърцето ми добиваше твърдостта на нефрита. Бе ми дадена скритата мощ да устоявам на трагедии и скърби. Но ето че днес – потънала в безмълвния покой на вдовишкото си съществуване, както традицията повелява, осъзнавам, че в продължение на много години съм била сляпа.
*Златни лотоси или златни лилии – така са наричани краката на момичетата след завършването на бинтоването, като идеалната големина е била около седем сантиметра. – Б. пр.

На книжния пазар от 13 август 2019 г.
Превод: Светлозара Лесева
Обем: 352 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1943-7
Корична цена: 15,95 лв.