Благой Цицелков – журналист по призвание, пътешественик по душа

Всеки ден те ни информират от малкия екран за най-важните новини. Какво коства на репортерите на Bulgaria ON AIR да покажат различните гледни точки? Какви са журналистите извън екрана? Az-jenata.bg реши да потърси отговори на тези и още въпроси, и да насочи прожекторите към личните истории на репортерите.

Благой Цицелков е само на 26 години, но вече е посетил 50 държави. Заради страстта, с която говори за пътешествията и работата си, Благой може да бъде определен като журналист по призвание и пътешественик по душа. Любовта към двете е наследствена.

„Майка ми работеше в седмичник, който излизаше в четвъртък, и всяка сряда се прибираше с току-що отпечатани вестници. Баща ми работеше като главен редактор в друг вестник, който се печаташе в събота. Вкъщи постоянно миришеше на хартия. Исках да стана художник, 10 години се занимавах с иконопис, учех в училище с профил „Графичен дизайн“. Но в същото време виждах колко плюсове дава журналистиката и започнах да се увличам от това, че журналистите откриват детайли, които остават скрити за повечето хора“, разказва Благой.

Страстта към пътуванията журналистът наследява от дядо си, който бил треньор на националния отбор по лека атлетика, работил с едни от най-големите имена в спорта, сред които Стефка Костадинова.

В Йордания. 

„Завиждах на дядо ми, защото беше обиколил целия свят. Разказваше ми в кои страни е бил, къде има приятели. Скоро бях в Южна Корея. С говорителя на Сеул се заговорихме за олимпиадата и аз споделих, че дядо ми е бил на игрите през 1988 година. Оказа се, че въпросният човек познава дядо ми“.

През юни Благой беше част от журналистическа делегация от България, поканена на посещение в Южна Корея.

В Южна Корея.

„Най-много се впечатлих от това, че там всичко е с огромни мащаби, но в същото време е много спокойно. Хората по улицата са елегантни, двойките синхронизират облеклото си един с друг и ходят хванати за ръце. Това чувство за хармония е първото, с което се сблъсках“, спомня си репортерът.

Казва, че „храната е най-сигурният начин да опознаеш една страна“. Затова, където и да отиде, предварително проучва кои са най-добрите местни ресторанти. Още преди да замине за Сеул Благой набелязал местенце, в което да опита традиционна кухня. След дълго лутане из улиците на мегаполиса, с помощта на местните, открил заведението. За изненада пред ресторанта имало опашка от чакащи, а вътре открил, че менюто е изцяло на корейски език.

В Южна Корея.

„Започнах да обикалям из масите на хората и да надзъртам. Всичко изглеждаше ужасно. Дойде един много възпитан човек, който ни обясни, че в заведението се предлагат няколко основни неща, които всеки трябва да опита, сред тях беше телешко и пхенянски студени спагети. Разбира се, послушахме го“.

И тъй като за Благой журналистиката е призвание, всяко негово пътуване намира отражение и в работата му. Заинтригуван от специалитета пхенянски студени спагети, се разровил в интернет за историята им.

„Когато разбрах, че лидерите на Северна и на Южна Корея са яли тези пхенянски студени спагети и прочетох вълнуващата история на ресторанта, наричан „посолството на Северна и Южна Корея“, реших, че искам да я разкажа“, спомня си репортерът на Новините ON AIR.

Въпреки че прословутите спагети имат силата да накарат лидерите на две враждуващи страни да седнат на една маса, Благой признава, че емблематичното ястия от елда, с круша и яйце, не е особено вкусно, но пък става причина за филма му „Спагети на помирението“, излъчен в поредицата „Историите ON AIR“.

Макар че всяка дестинация впечатлява Благой с различни неща, той признава, че най-красивото място, на което е бил, е Южна Африка. Един ден, докато пътували с наетата от тях кола и шофьор, минали покрай два комина.

„Шофьорът каза, че между тях е изградена платформа, от която се скача с бънджи. Това всъщност е най-високата точка в Южна Африка. Човекът ме предупреди, че е много опасно, защото са се случили няколко инцидента, но вече бях решен – ще скоча“, разказва журналистът.

В Южна Африка. 

Нито думите на шофьора, нито опитите на най-добрия му приятел да продължат по пътя си отказали Благой да скочи. След куп подписани документи, той скача от най-високата точка в Южна Африка по залез.

„Реех се като птица и наблюдавах животните, които се разхождаха свободно. Беше най-хубавият момент в живота ми.“, признава Благой.

Категоричен е, че пътешествията не само разширяват кръгозора, но и учат на много. А най-ценният урок за него е, че няма невъзможни неща.

„Спомням си за едно пътуване, от Копенхаген до София, с прекачване в Айндховен. Полетът ми до холандския град беше отменен. Нямах друг вариант, нито пари, защото чипът на картата ми беше блокирал, но трябваше да продължа. И продължих – пътувах гратис, потърсих познати, които да ми дадат пари назаем. Тръгнах от Копенхаген за Брюксел, където имам приятели, при които отседнах и така получих подарък от живота – 4 непланувани дни в Брюксел, след които се прибрах в София. И вече знам – винаги има начин“.

А къде се срещат журналистиката и страстта към кръстосването на света? В десетките случаи, в които опитът и знанията от пътуванията са му помагали. Преди няколко години Благой заминава във Венеция, за да направи интервю с Ал Бано и Ромина Пауър, след много уговорки с мениджърите им.

Във Венеция.

Към онзи момент с такова съвместно интервю на двамата изпълнители е можела да се похвали само една немска телевизия. На място Благой разбира, че Ромина изобщо не се е съгласявала на подобен разговор.

С Ал Бано.

„Чаках 8 часа пред гримьорната ѝ, бяхме пътували часове с кола от София и бях непреклонен. Оказа се, че имаме нещо общо с нея – любовта към пътуванията. Тя е луда по Индия, а аз току-що се бях върнал оттам. Видя гривната ми, която си бях купил като сувенир, и започнахме да си говорим за Индия. След това ми каза колко много харесва и Барселона, виждайки калъфа на телефона ми. Тогава ѝ обясних, че идвам заради нея, чакал съм я дълго време, а тя каза, че имаме 10 минути за интервюто“, разказва Благой.

Журналистът признава, че е работохолик и винаги, докато обикаля света, мисли как да покаже на зрителите интересните сюжети, на които попада.

„В кръвта ми е да разказвам истории. Докато бях в Индия срещнах една жена, осиновила 101 деца. Изключително успешна моделиерка с огромно бъдеще, която поема по нов път след случайна среща с едно дете, което яде от кофата за боклук“.

В Индия. 

В живота и в работата си Благой търси позитивното. Преди известно време професията го среща с момиче, преминало през множество трудности.

„Беше голяма дилема как да разкажа историята на това момиче. Но в крайна сметка реших да покажа хубавата част – на един позитивен човек, който има какво да даде на обществото. Това момиче има своите рани, но въпреки тях е продължило“.

За журналистиката Благой казва, че е „шанс да реализираш детските си мечти“. Благодарение на професията той посещава обучителния център на НАСА в Измир, където с помощта на различни симулатори, успява да разбере какъв е животът в Космоса – нещо, за което е мечтал като малък.

В НАСА.

Отново благодарение на професията се среща с една от най-големите звезди в България, на която той се възхищава от дете – Лили Иванова.

С Лили Иванова.

Снимки: личен архив на Благой Цицелков.