„Неблагодарност в смъртта“ – Нора Робъртс

За авторката

Внушителното творчество на световноизвестната писателка Нора Робъртс надвишава 215 романа. Нейни заглавия присъстват постоянно в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за бестселъри и често я оглавяват. Робъртс е първият автор, намерил своето почетно място в Американската асоциация на авторите на романтични четива.

Неочакваните обрати, любовната страст и енергичното действие превръщат всеки нейн роман в тотален хит.

За книгата

Денят на благодарността наближава и лейтенант Ив Далас е изправена пред изпитание. Със съпруга ѝ – Рурк, се подготвят да посрещнат много роднини и приятели, за да празнуват заедно. Добрата първоначална идея все повече прилича на нашествие в дома им.

А поредният случай на Ив не подобрява положението. Един неблагодарен син решава да спре постоянното натякване на родителите си, като ги убие. Но не спира дотук. Скоро Джералд Рейнхолд ще се изправи пред всеки, който някога му е пречил да се наслаждава на лесен живот.

Празненствата започват и лейтенантът отчаяно се опитва да открие коя е следващата мишена в дългия списък на Джералд, за да спре убийственото му пиршество.

Откъс

* * *

Лейтенант Ив Далас пристягаше оръжието си. За закуска изяде купчинка гофрети – нещо, което винаги я караше да се усмихва. Съпругът ѝ – безспорно най-великолепният мъж, който се бе раждал някога, се наслаждаваше на още една чаша страхотно кафе, а котаракът се ближеше на пода, след като бе смъмрен за опитите си да се промъкне на масата.
Картинката беше наистина мила, помисли си тя: Рурк, с дългата си черна коса, която се спускаше покрай прекрасното му лице, онези негови красиви устни, извити в полуусмивка, и изумителните му сини очи, вперени в нея. Отрупаната с чинии от закуската им маса и Галахад, който се преструваше, че изобщо не иска да завре носа си в сиропа, само допринасяха за приятната домашна обстановка.
– Изглеждате доволна от себе си, лейтенант.
– Доволна съм – отвърна тя и добави към списъка със сутрешните си удоволствия онзи музикален ирландски ромон в гласа на Рурк. – Вече няколко дни нямам горещ случай и почти приключвам с канцеларската работа. Според прогнозата за времето, днес задникът ми няма да измръзне и тръгвам за работа с пълен с гофрети стомах. Денят е чудесен, поне засега.
Тя си сложи кафява жилетка върху ризата – и двете одобрени от Рурк – и седна, за да нахлузи ботушите си.
– Обикновено предпочиташ няколко горещи случая, отколкото канцеларска работа – отбеляза той.
– Празниците наближават, идва краят на 2060-а. Лудите се появяват по това време на годината. А и се радвам, че почти привършвам с годишния доклад. Последните два дни бяха много спокойни и ако има още няколко такива, ще...
– Край – погледна я със съжаление той и поклати глава. – Току-що урочаса всички шансове.
– Прословутото ирландско суеверие.
– Просто здрав разум. Но докато говорим за ирландци и празници, семейството пристига в сряда.
– В сряда?
– Да, това е срядата преди Деня на благодарността – напомни ѝ той. – Някои от братовчедите се разменят, така че тази година да дойдат онези, които не успяха миналата. Каза, че нямаш нищо против.
– Нямам. Не, наистина нямам. Харесвам семейството ти. – Рурк ги беше открил наскоро. През по-голямата част от живота си бе живял сам, без роднини, точно като нея. Без утехата, нито проблемите, които семейството носи. – Никога не знам как да се държа с толкова много хора вкъщи, които не са ченгета.
– Ще бъдат достатъчно заети. Очевидно имат планове, свързани с пазаруване, разглеждане на забележителности, театър и т. н. Едва ли ще се съберат всички заедно, с изключение на самия Ден на благодарността. А тогава ще се смесят с всички останали.
– Да, така е – съгласи се тя. В онзи момент изглеждаше добра идея........
– Той я придърпа към себе си и я целуна. – Ние двамата с теб имаме много неща, за които трябва да сме благодарни.
– И сред тях са цяла къща, пълна с ирландски роднини, плюс побесняла орда, която преследва пуйката и пая?
– О, да.
– В петък ще ти кажа дали съм съгласна с всичко това. Сега трябва да вървя.
– Грижи се за моето ченге.
– А ти се грижи за моя мултимилионер.
Тя тръгна на работа, примирена с предстоящата инвазия.
Какво им има на хората?, чудеше се Ив. Пречкаха ѝ се по улиците, заливаха тротоарите, създаваха задръстване на ескалаторите, тълпяха се по пешеходните пътеки. Какво ги караше да се струпват в Ню йорк за празниците?
Нямаха ли си свой дом?
Успя да се пребори с три ужасни тапи в трафика, докато пътуваше към Централата в центъра на града, а рекламните автомати над главата ѝ изстрелваха последните новини и обяви:
МЕГАРАЗПРОДАЖБИ НА ЧЕРНИЯ ПЕТЪК!
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ИЗГОДНИТЕ СДЕЛКИ!
ПРОМОЦИОНАЛНИ ПРОДАЖБИ НА ПОЧИВКИ ПРИ ОТВАРЯНЕТО НА СКАЙ МОЛ!
Искаше ѝ се всички да отидат в мола и да се махнат от града ѝ. Докато ръмжеше на също толкова раздразнени шофьори в поредното задръстване в трафика, тя видя чевръст уличен крадец да се възползва от шумна група нищо неподозиращи туристи, наобиколили количка за храна.
Дори и да не беше заклещена между високоскоростни таксита и един хвърлящ газове максибус, шансовете да го настигне и залови бяха минимални. Той имаше не само чевръсти пръсти, но и крака, защото изчезна бързо и по-богат с три портмонета и два джобни линка.
„Рано пиле рано пее и заграбва плячката“, помисли си тя, а няколко човека по-малко щяха да се отправят към мола.
Забеляза тясна пролука в трафика, даде газ и си проправи път към центъра, без да обръща внимание на сърдитите клаксони.
Когато пристигна в Централата, вече имаше план. Първо щеше да се заеме с документацията, да почисти бюрото си. След това щеше да отдели време и да прегледа отворените случаи на детективите си. Може би щеше да възложи докладите за разходите на Пийбоди – нека партньорката ѝ се заеме с цифрите. Кой знае, може би щеше да ѝ остане време за някой забравен, неразкрит случай, който да разгледа внимателно за пореден път.
Нямаше нищо по-удовлетворяващо от това да хванеш някой престъпник, който си е помислил, че се е отървал.
Слезе от ескалатора – висока, слаба, облечена в кожения си шлифер – и тръгна към отдел „Убийства“. Късата ѝ непокорна кестенява коса очертаваше ъгловатото ѝ лице с малка трапчинка на брадичката. Вървеше през оживения сектор към своя отдел и типично за полицай, оглеждаше всичко наоколо с бадемовите си златистокафяви наблюдателни очи.
Влезе в офиса си, в който имаше само един тесен прозорец и ужасно неудобен стол за посетители, и се насочи към автоматичната готварска печка. Благодарение на Рурк не беше нужно да свиква с лошото полицейско кафе. Програмира го горещо и черно и се настани на бюрото, готова да се заеме с документацията.
Комуникаторът ѝ се включи, преди да отпие първата глътка.
Далас.
Централа, лейтенант Ив Далас. Говорете с полицай 735 на Даунинг Стрийт, апартамент 825. Два трупа, един мъж и една жена.

На книжния пазар от 27 август 2019 г.
Превод: Мария Демирева
Обем: 384 стр.
ISBN: 978-954-26-1914-7
Корична цена: 16,95 лв.