Жени Тончева: Няма случай някой да е посегнал един път и да не посегне отново

Все по-често се случва да говорим на темите домашно насилие, агресия, болезнена ревност. Тези сериозни проблеми понякога водят до тежки инциденти, някои от които с фатален край.

Как да разпознаем насилника и какви трябва да са първите мерки и стъпки, които да предприеме личността, станала жертва на насилие – по тези теми разговаряме с психолог Жени Тончева, работила с хора, станали жертва на насилие и трафик.

Представете се с няколко думи.

Казвам се Жени Тончева, психолог съм. Доскоро работех в приют и кризисен център за трафик на хора. Стартирах кариерата си, така да се каже, от дълбоко, с трудни неща – жертви на насилие и трафик. Доста динамична и тежка работа.

От колко време се занимавате с това?

От две години. Преди това бях в света на корпоративния бизнес и подкрепях семейството си, след което дойде време и за мен. Дългоочаквано беше това посвещение в света на психологията, за което много се радвам.

Разкажете ни за кризисния център и работата си там.

Работех в този център по програма на една неправителствена организация – асоциация „Деметра“. Собственичката Диана Видева е с много опит в социалната сфера, над 20 години се занимава с това. Асоциацията е ситуирана основно в Бургас, като в София работят по много проекти. В момента също работя към асоциация „Деметра“, която развива един проект съвместно с „Пирогов“ – кабинет за жертви на домашно насилие. Като идеята е да се популяризира и да се говори все повече за този проблем. В момента завършвам една магистратура за девиантно поведение, свързано е с насилие и писане на съдебни експертизи, обхватна магистратура. В момента има глад на такъв тип специалисти. Имам намерение да продължа и със семейни консултации. Работя и с деца, които имат различни психологически проблеми.

С какви случаи ви срещна програмата за тези две години?

С много тежки. Там случаите бяха предимно на жертви на трафик, преживели ужасно насилие. Обезобразени физически, емоционално, душевно. Предимно млади жени, изгубили искрата в живота си.

Как става контактът с тях, те идват в програмата или по друг начин?

Те не могат директно да се свържат с асоциацията, тъй като центърът е защитен, с ниво на секретност, така да се каже. Свързват се през Национална Комисия за борба с трафик на хора за България. Повечето идваха от чужбина и по някакъв начин бяха избягали или намерили начин да сигнализират на органите. Условията, на които са били подлагани, са били абсолютно нечовешки. Филмите, които се показват, са просто една бедна картина на това, което те са ни разказвали. Имаше жени с различен социален статус, но имаше и жени с образование, с владеене на няколко чужди езика, с много високо ниво на интелигентност, но по стечение на обстоятелствата са загубили почва под краката си, било то семейно или психологически. Случва се така, че просто губиш почва и малкото камъче, върху което стъпваш, за да получиш малко по-добри финанси, да избягаш от реалността, е камъчето, което всъщност преобръща всичко.

А казвали ли са ви каква е била най-честата схема, чрез която са ги извеждали извън страната?

Най-вече чрез обещанието за по-високи доходи. Това е най-примамливото. По-добър живот, тръгва се от нивото „Ще се грижиш за възрастни хора“, „Ще почистваш къщи“, много примамливи предложения. Безопасно звучащи, с добри доходи, които е възможно и да са се изпълнявали в началото за съвсем кратко време, след което вече биват принуждавани, склонявани към жестоки условия на живот, терор, физически тормоз, глад. Гладът е нещото, което е много характерно в тези условия, освен боят.

Предимно са жени предполагам?

Да, при нас бяха предимно жени.

Има ли характерни черти, които издават насилника? Например в една интимна, любовна връзка има ли възможност жената да разбере, че партньорът ѝ крие черти на насилник?

За мен лично като жена и като професионалист първоначално не е възможно да бъдат открити такива черти. Но най-малкият знак на насилие, независимо дали е физическо или психологическо, емоционално, дори финансово, е сам по себе си акт на насилие и всяка жена трябва да бъде много стриктна и внимателна в такива моменти. Особено при физическа агресия. Няма случай, в който някой да е посегнал един път и да не посегне отново.

Къде в една връзка стои темата за ревността? В последните шокиращи случаи, довели до убийството на жени у нас, една от водещите причини за трагедията бе именно ревността. Подценява ли обществото ни нейната тежест, смятайки ревността за безобидна, едно доказателство, че той те обича, че държи на теб. Кога ревността е аларма, че една жена е в опасност?

Ревността е интересно проявление, но според мен за това има психолози и има момент, в който може да бъде потърсено трето становище, което по професионален път да тества и определи ситуацията, така че да се върви в различни стъпки от това тази първоначална ревност да премине в болезнена и за съжаление, понякога и в акт на насилие.

Какво мислите за това, че много често жертвата се връща при насилника си? Според едно холандско изследване до 7 пъти жертвите на насилие се завръщат при насилника си, преди окончателно да кажат край. На какво се дължи това – на обичта, на навика?

Това е много интересен въпрос и ние, колегите, много често си го задавахме, докато работехме в проекта, а и след това, защото поддържаме връзка с някои от клиентите ни. Обичта наистина съществува, колкото и парадоксално и неразбираемо да е за останалите хора. Тя има много дълбоки корени. Страхът е може би съпътстващ, и аз не мога да кажа кое е първото, кое е второто и третото, това е за мен микс от чувства, от страх, неразбиране и безсилие в самата жертва.

Какви трябва да са първите стъпки на една жена, жертва на насилие? Какво да направи, усещайки, че става жертва?

Първото нещо е да потърси психолог. Ако вече е посегнато срещу нея, първата стъпка е полицията, лекар, в момента в „Пирогов“ съществува такъв кабинет, първият в София по рода си. В него извършваме консултативна дейност и помагаме на жертвите да преминат целия този път, който е невероятно болезнен, труден и много дълъг за тях. Но ако те направят стъпките, които ние им предлагаме, законово могат да бъдат защитени. През асоциацията предлагаме и юридическа помощ. Затова и апелираме да се говори за проблема, но не с приятели, защото често пъти приятелите по един или друг начин са пристрастни, в най-добрия смисъл на думата, но те често апелират за това да замълчите, че ще ви мине, че той може да е бил афектиран, имал е тежък ден, и подобни доводи, които вредят, не помагат.

Как човек може да разпознае, че негов близък е жертва на насилие, има ли такива характерни признаци?

Изолацията е един от тези признаци, но невинаги. Понякога жертвите обаче опитвайки се да прикрият тормоза, стават много по-общителни, дружелюбни, атрактивни заради чувството да прикрият омерзението си, вината и т. н., в зависимост от това какво е било насилието. Лично за мен няма начин да се забележи, освен ако жертвата сама не направи стъпки към психолог, който наистина може да подходи адекватно и професионално, с уважение към този сериозен проблем. Иначе няма начин да се въздейства. Аз самата присъствах преди известно време на ситуация, близо до дома ми, в която парадоксално съпругата биеше съпруга си и го чух и видях. Първият път не реагирах, вторият път направих забележка, третият път ги предупредих, че ще подам сигнал. Засега нещата са спокойни, но аз съм с повишено внимание за този случай, който е буквално пред мен. За съжаление, няма формула, по която да кажем при тези и тези действия той или тя са жертва на насилие.

Споменавайки този пример за ситуацията, на която сте били свидетел, ме навежда на това, че обществото ни като цяло е апатично към такива сцени, не иска да се меси, смята, че това е проблем в семейството. Много хора виждат и по-тежки сцени от споменатата, свидетели са в продължение на години на системен тормоз, било то при съседи или приятелско семейство, и запазват мълчание. Според вас на какво се дължи това? Манталитет ли е, не се ли говори достатъчно?

Лично за мен е в поемането на отговорност и в това лично ти да се натовариш емоционално. Защото в крайна сметка нещата опират до натоварване, до обвързване и ангажиране с определени действия, които на някои хора се струват тежки, защото отнемат време, за това допринася и липсата на вяра в системата. Но всичко това за мен лично не може да е причина, тъй като никой не е застрахован, нито ти, нито някой твой близък, твоята сестра, майка, баба, тъй като най-често жертви са жените, но вече зачестява и насилието над мъже. А там най-често говорим за психологически тормоз, тъй като има много успели жени, които превъзхождат партньора си със заплащане и финансови възможности и го използват, за да оказват психологическо насилие. Психическото насилие е много по-лесно за извършване, по-недоказуемо и не толкова видимо, но се отразява също много тежко на личността.

Можете ли да дадете практически съвети или ориентир как да разберат читателите ни, че са жертва на психически тормоз? Защото може би много жени ще прочетат текста и ще си кажат: „Моят партньор не ме бие, значи това не се отнася за мен.“. Но всъщност пак могат да са жертва на психическо насилие.

Не могат да бъдат дадени точни формули или правила за това. Защото хората се шегуват по различен начин. Един приема една форма донякъде, друг – друга. Трудно е да се определят параметри, затова е важно още в началото да се поставят граници и правила във всяка една връзка, съжителство, семейство, дори всеки един контакт. Затова, когато тази граница е прекрачена, най-лесният начин е разговорът и след като бъде уточнено, че някой преминава границата и това не е допустимо, може да се потърси специалист, който да помогне. Ако това не е вариант, най-логично е да се прекратят тези отношения, за да няма стрес и напрежение. Това е моят съвет към всеки един човек.

Възможно ли е жертвите на насилие да успеят да преодолеят вътрешната си изолация, себезатварянето, за да могат отново да се доверят?

Хубаво е, че има хора, фирми, бизнес ориентирани личности, които помагат много в процеса на реинтеграция на хора, жертви на трафик и тежко насилие. Защото за тези хора процесът на реинтеграция е много труден, жесток и когато нямат здрава ръка, на която да се опрат, която да ги държи, тогава е много трудно. За съжаление, много често тези хора са игнорирани от семействата си, по една или друга причина, и когато това е налице, става много трудно, дори невъзможно да се справят. Ние имахме такива случаи, хора, които се върнаха към стария си начин на живот. Имахме и много случаи, които успяват да продължат, но процесът е сложен. За съжаление, поне според мен, социалната помощ не е така добре застъпена както е в други държави. И силно се надявам това да се промени за добро. Има светлина в тунела, много хора вече откликват, помагат, както има и много дарителски кампании, в които хората могат да участват, да даряват доброволно, така има и много хора, които помагат. Въпрос е на личен избор, на поемане на отговорност и поемане на емоционален товар.

Да поговорим за темата за насилието над деца. В последно време има много фрапиращи и тежки случаи. Отново говорим колко е важно да се реагира, когато станем свидетели на подобна ситуация – всички ние. Според вас какви са факторите, които формират и довеждат до насилие над деца в семейната среда? Задължително ли е насилникът да е бил жертва на насилие като дете или е само възможен фактор?

Лично за мен това може да е част, не е задължително, тъй като има много случаи, в които насилниците над деца в семейството са много интелигентни хора, с невероятни успехи и постижения в живота си, и въпреки всичко, в един момент си позволяват насилие. То може да е психологическо, физическо, което е много жестоко. Но няма формула, по която да припознаем насилника. Проблемът е, че няма програма в която ясно да се разговаря за частите на тялото, затова къде могат да бъдат докосвани, от кого, при какви условия. Дори когато се наложи да заведем детето на лекар например, поне по мои наблюдения тук и в чужбина, много малко са специалистите, които обясняват на децата как ще бъдат прегледани, какво предстои, къде и с какво ще бъдат докосвани, какво ще предизвика това у тях. Ако се наблегне на това децата да бъдат добре образовани в тази посока, самите те ще могат ясно да разграничават къде е насилието и къде не. За да не ставаме свидетели на това как в социалните мрежи се спекулира с темата.

Семейството е основната част, в която трябва да се започне, важна е и детската градина, училището, психологът в тези образователни институции. В света съществуват програми за работа с психолог още в училище, която е задължителна и така децата се приучават и свикват с психолога, тук това все още не е така. Надявам се, това да се направи в бъдеще.

След по-малко от месец започва новата учебна година. Какви съвети бихте дали на родителите, които в забързаното ежедневие могат да пропуснат сигнали, че детето им става жертва на тормоз в училище, ако самото то не сподели? Има ли алармиращи сигнали за подобно нещо?

Да, наистина ежедневието на всеки е много динамично, но за мен тайната винаги се крие в това да познаваш своето дете, да го уважаваш и да съумяваш да го изслушаш. А не на последно, но много важно място е да да го чуеш. Сложно е, защото родителите трябва да се учат в движение, а понякога е много трудно. Мога да кажа, че всяко дете е и невероятно и изумително. Трябва да намериш пътечката към неговото сърчице Аз съм майка на голям син и мога да кажа, че всеки може да разбере в какво емоционално състояние се намира детето му, в каква среда е, с какви приятели дружи и т. н., ако намери време за него.

Моите съвети към клиенти и приятели са да прекарват възможно повече време с децата си в най-различни занимания. Само това е формулата за успех. А контактът с децата е предизвикателство, забавление и самоусъвършенстване за всеки родител.

Ако човек има някакви притеснения, съмнения, опасения и не знае как да намери решение на даден въпрос с детето си, аз горещо апелирам да потърси психолог, който да му помогне и заедно да извървят пътя, ръка за ръка.

От опита ви можете ли да кажете, че има промяна в нагласата на българина да търси по-често консултация с психолог, а не да го смята за излишно?

Има светлина в тунела. Хората търсят, опитват и се доверяват. А личната препоръка е най-добрата и отлично направена визитка.