Милена Енчева – между горещите политически събития и самотата на обектива

Всеки ден те ни информират от малкия екран за най-важните новини. Какво коства на репортерите на Bulgaria ON AIR да покажат различните гледни точки? Какви са журналистите извън екрана?

Az-jenata.bg реши да потърси отговори на тези и още въпроси, и да насочи прожекторите към личните истории на хората, за които микрофонът е инструмента, с който търсят истината.

Милена Енчева е от журналистите, които са отразявали почти всеки един сектор – от образователната система и промените в нея, през проблемите на здравеопазването, до горещите политически събития. Всъщност политическата журналистика, която в момента е ресор на Милена в Bulgaria ON AIR, е и нейна мечта. А от ожесточените дебати в парламента, обича да си почива сред природата, въоръжена с фотоапарат. „Това е начин, по който мога да изразя себе си“, казва репортерът на Новините ON AIR.

Страстта към фотографията пламва неусетно, още в ученическите й години. Заради умението да прави най-добрите снимки, Милена е „назначена“ за фотограф на класа по време на всички ученически екскурзии.

Първият си фотоапарат получава в седми клас. „Спомням си го много добре. Розов, беше култов“. За израстването от  „любител фотограф с добри снимки“ до „любител с познания“ помага брат й, който й подарява курс по фотография. „Даде ми ваучер с послание да не позволявам на парите или времето да ми попречат да сбъдна мечтите си“. 

След края на курса, Милена е убедена, че фотографията е нейната страст, а природните картини са това, което я вдъхновява да посяга към апарата. „Когато снимам природа, ми идва музата да се заигравам с цветове и нюанси“.

Като всеки страстен фотограф и Милена се вглежда в детайла и търси различен ъгъл във всяка снимка. Същото прави и в работата си. Въпреки че вече година следи политическия живот в страната, отразяването на който, не позволява много творчество, журналистът на Bulgaria ON AIR влага почерка си във всеки репортаж. „Искам да е различен. Дали чрез текста, или с кадрите, с които мога да се заиграя. Това са малки детайли, които за повечето хора може да са незабележими, но дори и няколко човека да са ги открили, трудът ми си струва“, казва Милена. 

Харесва политическата журналистика, защото й дава широк поглед над случващото се в страната и я учи на неща, които са полезни и в житейски план. „Разбрах, че властта променя. Тя не е за всеки, много хора не могат да се справят с нея. Успяват по-гъвкавите и тези, които могат да преценяват ситуацията“. 

Въпреки опита си, Милена е категорична, че се чувства по-комфортно зад обектива на фотоапарата, вместо пред обектива на камерата. „Не обичам да се показвам, почти не присъствам в репортажите си. Това е суета, в която не виждам смисъл“.

Като дете Милена е мечтаела за професия зад кадър. Искала да стане режисьор, но след кратък размисъл, избрала журналистиката. „Мислех си, че ще работя в някое списание, защото много обичах да пиша, но попаднах в телевизия. Представях си се в сферата на лайфстайл журналистиката, а в момента съм политически репортер“.

Първите си стъпки прави като стажант в БТВ. „Когато отидох на събеседването за стажа, дори не гледах новини. Не си спомням темата на първия си репортаж, мисля, че изследвахме в кои продукти има най-много кофеин, но си спомням кадрите“, признава Милена.

Телевизията я печели с динамиката и тръпката от това, че „нещата се случват сега, на момента“. Казва, че за нея „журналистиката е борба за факти и истина“. Мечтае за интервю с Илън Мъск, а докато това се случи, иска да разказва истории, които водят до промени. „Това са всички онези истории, които след като ги разкажеш, виждаш, че има реален резултат – няма значение дали става дума за житейска драма или разбита улица. Тези истории си струват“.

Между историите, които разказва в ефира на Bulgaria ON AIR и търсенето на идеалния кадър, Милена краде време за други две любими неща – спорт и пътувания.

„Много обичам да тичам. Започнах заради един сериал, в който една от главните героини непрекъснато тичаше и това ме вдъхнови. В началото тичах малко, започнах да се увличам и сега тичам по 10 км вечер“. И, докато за някои хора спортуването е времето, в което гонят мислите от главата си, за Милена това е идеалният момент за изготвяне на план за следващия ден или за предстоящата почивка. Будапеща е мястото, което владее сърцето й. Може би, докато не посети мечтаната за нея Индия. Избира дестинации с историческа стойност. „Обичам места, на които мога да почерпя от историята, духа и бита на града или държавата. Не обичам пренаселени места“.

Въпреки че в Неапол не среща тълпи от туристи, това за нея остава най-кошмарното й пътуване.  „Пристигнахме късно в града и навлизайки във вътрешността на града, сякаш попаднахме в гето. Стигнахме до нещо като предверие, което беше ужасно като от филм на ужасите, и един човек ни каза, че това е нашата улица. Мислех си, че никога няма да си тръгнем оттам“, спомня си Милена. За щастие почивката им минава безпроблемно, а спомените са запечатани в хиляди снимки, с неизменния спътник на Милена - фотоапаратът.

Снимки: личен архив