Първоначалната предпазливост на Калди му казвала, че ако пробва от храста, то действието му ще бъде равносилно на това, да си надене меден нагръдник, да се качи на най-високото възвишение по време на гръмотевична буря и да крещи: Боговете са кретени (тогавашното общество е било много религиозно). Все пак, когато надмогнал страха си и решил да опита от плодовете на растението, те го дарили ако не със суперсили, то поне с повечко енергия за предстоящото хоро. Селцето все пак било малко и новините се разраствали бързо като пожар, затова не отнело много време, когато всички играели хора по цял ден (вместо да работят, не ги е срам).
Все пак историята е само легенда, предавана вербално, затова не е много достоверна (в качеството си на легенда, разбира се). Затова и ще премина към съществената част – монасите, живущи в близките околности,.записали първите сведения за чудотворния храст. Освен това те вече се научили да му варят плодовете, след което да пият остатъчната течност, която пък ги дарявала с невиждана до тогава бодрост (изразходвана предимно за сън и писане на религиозни текстове в седнало положение).