Една любов, която не се вписва в общоприетите представи

За автора

Драго Гламузина е роден през 1967 г. във Въргорац, Хърватия.

Завършил е сравнително литературознание и философия във Философския факултет в Загреб. Работил е като журналист и редактор в едни от най-реномираните хърватски вестници и списания. От 2003 до 2011 г. е главен редактор в издателство „Профил“, а от 2011-а е главен редактор в издателство VBZ.

Автор е на поезия и проза. Стиховете му са преведени на немски и словенски, а романът „Три“ получава престижната награда на Tportal за Роман на годината.

За книгата

Горан е писател и журналист. Той е женен за Сандра, но се среща и с Хана. Горан и съпругата му имат отворен, толерантен брак, а извънбрачните връзки са неговото вдъхновение за романите му. Докато не се появява Хана. Тя е страстна, дива, ревнива и непреклонна. Хана желае да е всичко за Горан. Приятелите, семейството и работата му остават на заден план. Връзката им е разрушителна и обречена на провал от самото начало. Горан постепенно се превръща в човек, на когото някога би се присмял – ревнив и контролиращ любовник.

Двамата искат взаимно да се притежават, но същевременно държат на собствената си свобода. Докато не прекрачват всички граници – на разума, на благоприличието и на себеуважението, когато вече е невъзможно да спрат.

Фантастична книга за изневярата, вманиачаването и ревността. Читателят не е обикновен наблюдател, а влиза в ролята на воайор, емоционално въвлечен в историята, сякаш самият той я изживява. Безсрамно и болезнено откровено представяне на човешките взаимоотношения.

Откъс

Целия си дотогавашен живот бях изграждал върху приказки за толерантност в любовта и исках така да се държа и с нея. Тук имаше няколко аксиоми, които ми изглеждаха доста солидни:
1. Докато ме обича, е моя.
2. Няма нужда от лъжи, сексът с други е разрешен.
3. Когато някой друг й стане по-интересен, силата няма да помогне.
4. Не искам да съм с някой, който междувременно гасне по някого другиго, колкото и да ми е тежко.
5. Единственият разрешен начин на борба е: бъди възможно най-добър, а нека тя да избере. Докато съм най-добър за нея, тя ще бъде с мен; ако някой друг за нея е по-добър, логично е да тръгне с него.
Може би изглежда героично, но на мен ми се струваше, че е възможно да се живее така. И така и живях чак докато не срещнах Хана. А тогава тя само за няколко дни преобърна живота ми с краката нагоре. Още преди да сме били заедно, само се търсехме с очи из редакцията, а тя вече плачеше, защото съм отишъл с някоя приятелка на кафе. В началото мислех, че това е някакъв неин трик, прекален и неразумен, но скоро подобни прояви на ревност станаха огънят, в който се кали нашият таен живот.
Няколко месеца след първата ни целувка тя разговаряше по редакционния служебния телефон по същия начин, по който разговаряше и с мен – меко и кокетно, сякаш всяка дума е стъпка, отвеждаща към леглото, а аз седях зад нея, обърнат с гръб към нея, слушах и бавно изчезвах от тази стая и от дотогавашния си живот. "Как може да разговаря така на половин метър от мен и с кого?", питах се и едвам издържах, докато чаках да затвори слушалката и да изясним това, но разговорът продължаваше, а моята нервност нарастваше, докато тя не изговореше: "Добре, добре, мамо, ще се видим утре на обяд".
Седяхме на терасата в центъра на града, тя – наведена към масата така, че през цялото време виждах малките заострени гърди през дълбокото й деколте, когато рязко хвана ръката ми и целуна пръстите ми.
Този разговор имаше двустранен ефект върху мен. Разтоварващ, защото ми показа, че нейното кокетство е рефлекс, нещо такова в нея, че така разговаряше и с майка си. От това си направих извода – винаги съм мислил логично, въпреки че често се държа съвсем ирационално, – че нейното кокетничене с мъжете, или поведението, което на мен ми изглеждаше като кокетничене, не означава автоматично, че иска нещо от тях, и това ми донесе някакво облекчение. От друга страна, разбрах, че съм преминал на нейна територия, че съм отровен с ревност. И вече не се съпротивлявах. Изтезавахме се взаимно, сякаш с това прочиствахме тази любов, държахме се като християнски мъченици, които на уредите за мъчение преживяват мистични видения, но докато те са се губели в божественото, ние – един в друг. А с всеки нов удар, с бясни изблици и катарзисен плач отслабваха всичко, което съставяше околния живот. Единствено фокусът на тази ревност беше по-различен във всеки от нас. Тя се страхуваше от всички жени, с които имах досег по какъвто и да е начин, а аз откривах своите мъчители в нейното минало.

На книжния пазар от 24 септември 2019 г.
Превод: Димана Митева
Обем: 224 стр. Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1776-1
Корична цена: 14,95 лв.