Саня Борисова след „Фермата“: Нямах намерение да доказвам каквото и да било

Актрисата Саня Борисова приключи своето участие в телевизионния проект „Фермата“, който се излъчва по bTV. Талантливата актриса бе в отбора на чорбаджиите, но не успя да се пребори в женския дуел с учителката Маргарита Христова. Макар да напусна шоуто, Саня Борисова остави ярка следа с участието си в предаването.

Специално за Az-jenata.bg Саня отговори на няколко въпроса относно преживяванията във „Фермата“, както и какви нови проекти я очакват след шоуто.

С каква цел влязохте във „Фермата“ и какви бяха очакванията ви?

Бях поканена от продуцентите. Приех, защото много ми допадна идеята на предаването и тяхното отношение и страст, с които го правят. Разказаха ми как са подбрали интересни и интелигентни хора след дълъг кастинг. Как всички ние ще започнем да живеем при не много добри битови условия, но обединявайки усилия ще градим общия си комфорт; ще изучаваме различни занаяти и ще творим сред природата.

Кое беше най-трудното и най-приятното във „Фермата“?

Най-трудно в битката ми бяха копаенето и коването на стълба за време. Относно цялото ми участие, определено най-трудно ми беше с хората, които се бяха фокусирали в мен с негативен поглед. Дейностите, които извършвах там бяха нещо ново за мен, както и за повечето от участниците и като всяко ново нещо е необходимо време, за да започнеш да се справяш добре. Смятам, че ако бяхме по-толерантни един към друг и работата ни щеше да върви по-добре.

Най-приятните моменти от „Фермата“, колкото и изненадващо да беше за самата мен, бяха дуелът и двубоят. Имах голям страх от тези битки, защото осъзнавах, че в сравнение с другите участници не съм достатъчно подготвена. И въпреки това, точно тези игрови моменти на мен ми донесоха някаква наслада, вероятно и защото само тогава усещах единност и подкрепа между хората.

Научихте ли нещо ново за себе си, за характера си?

Да, определено видях себе си в различни от обичайните за мен ситуации и това ми донесе повече яснота какъв човек съм и кои мои качества са ценни.

Какво от поведението на останалите участници ви изненада?

Нищо и всичко, защото това са хора, които никога не бях срещала преди и съответно не съм имала очаквания към тях. Опитах се да ги опозная за времето, което прекарах с тях, доколкото това е възможно за този кратък период. А до голяма степен беше, понеже един ден в предаването се равнява на няколко извън него, като интензитет на случки и преживявания.

Успяхте ли да намерите нови приятели в проекта и с кого от предаването бихте искали да продължите да общувате извън формата?

Аз се променям в това отношение, започвам да се отварям все повече към нови хора и социален живот. С радост бих се видяла с тях, ако организираме общо събиране, а с кои ще запазим топли чувства и връзка времето ще покаже.

Готова ли сте и в живота да давате втори шанс, така както изразихте желание да се даде шанс на Иван след неговата агресивна постъпка?

Не просто съм готова, а винаги съм го правила. За мен хората винаги имаме шанс, не само втори, ние имаме безброй шансове. Аз няма нужда да давам шанс на когото и да било, защото той вече го има. Никой не може да ни отнеме шанса да станем по-добри хора. Дали ще проявим желанието и силата да го направим е личен избор. Като пример, в случая на Иван, на който не му се даде шанс да се промени във „Фермата“, въпреки това той продължава да има шанса да се промени, просто няма да е пред очите на зрителите, което беше моето предложение.

Имаше ли нещо, което искахте да докажете пред себе си със своето участие?

Нямах никакво намерение да доказвам каквото и да било, нито на себе си, нито на някой друг. Когато разбрах каква загуба на време и енергия е стремежът да се доказвам, ми падна голям товар от плещите. Влязох в играта заради самото изживяване и опитност.

Коя е най-голямата сила на една жена в такова състезание, каквото беше „Фермата“?

Умението да вдига 100 от лежанка, ако трябва да съм буквална, без по никакъв начин да подценявам това. Все пак, за да се задържиш в играта и да спечелиш е необходимо да си най-добрият в битките. Разбира се, за тази цел освен физическа сила, трябва да притежаваш и бърза мисъл, сръчност, увереност, концентрация...

Как ви се отрази спането на земята и работата с животни?

Обичам животните и контакта с тях, в случая обаче, това бяха едни от най-мръсните овце, което правеше контакта с тях не особено приятен.Относно спането на земята, само по себе си е изпитание, камо ли след 14-часови работни дни, изпълнени с тежък физически труд. За мен това продължи две седмици. Ще видим още колко ще продължи за другите. Съчувствам им.

Какво ви очаква след участието в предаването, имате ли планове за нови проекти?

От този сезон съм част от трупата на театър „Възраждане“ и се надявам скоро да започна репетиции за предстоящо представление. Също така съм впрегнала сили в реализирането на частен кинофилм по мой сценарий. В момента сме в етап на събиране на екип. Жанрът е фентъзи-драма. Това ще е първият фентъзи филм, който обаче не цели да се мери с холивудските от този жанр, като разбира се, ще се постараем и в тази посока, а разчита най-вече на дълбок и смислен сюжет.

От участието ви в предаването личи, че полагате много грижи и старание за външния си вид. До каква степен той е важен за вас?

За да вляза в предаване като „Фермата“, значи той за мен не е приоритет. Това обаче не означава, че не е важен, дотолкова, че да се чувствам комфортно в собствената си кожа и извън нея по възможност. Държа на хигиенните си навици дотолкова, че ценя здравето си. Затова се грижа също и за кожата на лицето си, като използвам мицеларна вода и крем. Това е елементарна всекидневна грижа и много ме изненадва, че прави такова впечатление.

Разкажете ни за любимите си ритуали за красота, на какво наблягате най-много?

Най-вече поддържам кожата си чиста и еластична. За тази цел използвам мицеларна вода за почистване, сутрин и вечер. След което нанасям околоочен крем и крем за лице, съответно нощен и дневен. Правя почистващи и хидратиращи маски за лице. Това за мен е най-базова грижа, която според мен почти всяка жена полага за себе си, ако не същата, то подобна.

Какво представлява режимът ви за хранене, ограничавате ли консумацията на определени храни?

Не ям месо от около 5 години. Но за мен не беше трудно да го откажа, защото и преди това не съм яла много често. Чувствам се много по-добре без него. Усещането ми е, че трудно го преработвах и по този начин съм затормозявала организма си. Знам, че има хора, които трудно могат да се откажат от месото и разбирам, че това е голямо изпитание за тях, затова никого нищо не съветвам. Всеки знае най-добре какво, кога и как да направи за себе си.

Какво ви прави щастлива?

Да творя, да усещам, че се развивам, че израствам. Срещите с приятелите ми, с нови и интересни хора, от които мога да уча. Усещането за подкрепа и сплотеност със семейството ми, както и свободата да се развивам, която винаги съм получавала от тях.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Пожелавам на всички ни, да бъдем все по-добри хора. Да отваряме все повече сърцата си и да си помагаме в този процес на израстване.

Снимки: "Фермата".