„Племето на майките“ и „Азбука за деца и възрастни“

За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с „адаптирани““ заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

„...красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“
Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа““

Племето на майките

Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.
Ирина Каракехайова

Ирина Каракехайова е родена в София през 1975 г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология““ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов български университет, София. Темата на докторската ѝ дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман“.

Откъс От „Племето на майките“

1. Бебетата са различни. Мисля, че ако има безспорна истина, която трябва да знаем, това е тази. Често забравяме това, защото има толкова много неща, по които си приличат, а и смятаме, че всички са като нашето. Затова сме и твърде категорични в съветите си. Но това, което е вярно за бебето на съседката и за още стотици хиляди, може да не се отнася за Вашето бебе.
2. Отглеждането на дете не е работа. В миналото жената, която е работела на полето, след като роди, е продължавала да работи, като е вземала бебето със себе си. Тази, която не е правила нищо, след раждането е наемала дойка и е продължавала да не прави нищо. Домакинята от времето, когато за многодетно се е смятало семейство с повече от 10 деца, е продължавала да си гледа къщната работа и не е зарязвала четирите си по-големи деца, за да се посвети на поредното бебе. Само днешната жена променя напълно живота си, а понякога сякаш спира да живее, като стане майка. И то не за да си почине – напротив, тя се оплаква от силна умора. Често това се простира и върху бащата. Забравили ли сме как се гледат деца?
3. Защо ме тормози да го нося напред-назад? Нали вече е гушнато? Вашето бебе е точно като Вас. Не му стига да е нахранено, облечено и да знае, че родителите му го обичат. То иска преживявания и не само в събота вечер. Както и Вие искате работата да Ви носи удоволствие и ежедневието Ви да е радостно, а почивката да не е дремане пред телевизора, така и то иска различни положения на тялото, миризми, звуци, разлика във въздуха и температурата, в светлината, различен допир и разнообразни гледки. Кой е успял да Ви убеди, че това същество, преливащо от жизненост, има нужда от тишина, спокойствие и изолация? В нашето динамично време...

На книжния пазар от септември 2019 г.
Издателство: „Колибри“
„Племето на майките – 14 лв., 68 стр.
„Азбука за деца“ – 16 лв., 64 стр.