Удивителната Индия – кои места задължително да посетим

Индия е мечтана дестинация, която винаги ни е привличала с екзотичност, романтика, любопитни традиции и обичаи, както и невероятна кухня. Сайтът за пътувания Posoka.com предлага възможност да опознаем красивата страна чрез едно вълнуващо пътуване, което включва посещение на различни градове, местности и забележителности.

Сред първите и най-важни места, които трябва да посетим е Старият град на Делхи, за да видим отблизо Джама Масжид – най-голямата джамия в Индия с две 40-метрови минарета и да се разходим с рикша из Чандни Чоук – най-оживеният пазар в Индия.

Следващата забележителност в списъка ни е изключителният храм Акшардам – осмото чудо на света – храмът на изкуството, ценностите и вярата. Акшардам е построен само за 5 години.

Удивляващи са желанието и силата на 11 000-те доброволци участвали в построяването на величествената сграда. Художници, занаятчии, работници, всички те посветили общо 300 милиона часа, отдадени на работата си, вярата си и най-важното – общата цел – построяването на храма. За построяването били използвани 12 000 тона бял мрамор (в хинду религията символ на чистота и вечния мир) и розов камък (символ на разцвета), донесен от Раджастан. Любопитно е, че за строежа на основната сграда на храма не е използвано никакво желязо. Големите плочи били носени за ръчна изработка в градове, които са на около 500-600 километра от Делхи. След като били издялани по определен начин, те били връщани в Делхи и сглобявани като пъзел. Храмът е висок 40 метра, дълъг е 96м, а е широк 84м. Впечатляващи размери, които са вкарали Акшардам в Книгата на Гинес като най-големият индуистки храм на Земята.

Гробницата на Хумаюн – паметник на световното културно наследство от XVI в., намираща се сред прекрасен парк, е следващата забележителност, която не бива да се пропуска. Това е гробницата на могулския император Хумаюн, построена през 1562 г. по поръчка на неговата съпруга и по план на персийски архитект.

Тя е първата гробница-градина на Индийския субконтинент, както и първата постройка, която използва червен пясъчник в такъв мащаб. Освен това е и първата голяма постройка на могулите в града, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал. Заедно с гробницата на Хумаюн, в комплекса се намират още редица други и по-малки паметници.

Радж Гхат – мемориал, издигнат в чест на „бащата на индийската нация“ Махатма Ганди. В Ню Делхи ще посетим: Вратата на Индия–впечатляваща 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 000 индийски войници, загинали във войните, водени от Британската империя. Президентският дом „Ращрапати Бхаван“–понастоящем е най-голямата президентска резиденция в света. Строежът на сградата е бил плануван да продължи 4 години, но поради Първата световна война продължава 19 години.

1 от 7 >

Израел и Близкия изток – ръката на Хамса или ръката на Фатима Ръката на Хамса е обичайна и в еврейските, и в мюсюлманските общности като знак за късмет. Тя представлява ръка с разперени 5 пръста и може да се носи като бижу, за предпазване от негативна енергия и също така носи щастие на притежателя си. Много често в хамса присъства и символът на окото. Този амулет за късмет пази от зли очи, уроки и се свързва с женската същност. Снимка: istock

Дворец Джахангир Махал – построен е от раджата Бир Синг Джу Део през 17 век, в чест на посещението на Орча от император Джахангир. Оттам се отправяме към Радж Махал (Белият Дворец) – издигнат също през 17 в. от шах Мадхукар. Външната фасада на замъка е изчистена и не толкова впечатляваща, колкото вътрешността. Влезете ли в замъка ще видите пленителни и колоритни стенописи, интерпретиращи религиозни сцени, както и уникални орнаментирани детайли. Впечатляващ с пищната си кралска архитектура, съставена от градиращи балкони, някога предназначен за съпругите на харема. Ще разгледаме Съндър Махал, който е свидетелство за любовта между индийски принц и неговата мюсюлманска любовница. Ще посетим и кенотафите на владетелите от династията Бундела, живописно разположени на брега на река Бетва. В зависимост от времето, с което разполагаме ще посетим и Чатарбхудж Мандир.

Следващата дестинация е малкото градче Каджурахо, чиито Храмове на Кама Сутра са втората по посещаемост забележителност в Индия. Един изблик на творческа енергия по време на династията Чандела (около 1000 г.) е довел до изграждането на над 85 храма, от които са останали 22, украсени с дълги рушащи се фризове, които редуват сцени от всекидневния живот с военни процесии. 85 храма, а позите в Кама Сутра са 84! Единият храм в повече е бил посветен на духовното начало. А това е и философията на актовите сцени в Каджурахо: сексът е пътят за освобождаване на физическата енергия и превръщането ѝ в духовна.

Градът е прочут с множеството си чувствени еротични фризове и скулптури, в които небесни девици вият телата си във всички въобразими пози от Кама Сутра. Тези скулптури са своеобразен химн на живота, изпълнени с прямота, която ги прави толкова забележителни и днес, колкото са били и при тяхното първо разбулване. Обособени са в три групи – посветени на Брахма, Вишну, Шива и други божества на индуизма и джайнизма.

ЛЕГЕНДАТА

Имало едно време много красива девойка на име Хемвати. Тя била дъщеря на Хемара, царския жрец на Варанаси. Една вечер, докато се къпела в езеро с лотоси, Богът на Луната, поразен от красотата ѝ, слязъл на Земята предрешен като мъж, прелъстил я и ѝ направил дете – Чандраварман. Отчаяната Хемвати проклела бога, съсипал живота и репутацията ѝ. За да я утеши, той обещал, че синът им ще стане велик цар.

Тормозена, задето е родила извънбрачно дете, Хемвати се принудила да търси убежище със сина си в гората. След години, когато Чандраварман пораснал, наистина станал велик владетел и основал династията Чандела. По-късно могъщият цар, след като сънувал майка си как го моли да построи храмове, разкриващи човешките страсти, започнал градежа им. Наследниците му продължили неговото дело.

Със залеза на династията Чандела в края на XI век Каджурахо е изоставено и забравено. Вероятно отдалечеността му съхранила индуистките паметници от разрушителните набези на мюсюлманските завоеватели. Едва през 1838 г. британският капитан Т.С.Бърт попада на информация за скритите в джунглата съкровища и тръгва да ги преоткрива.

Няма как да пропуснем да видим световноизвестния паметник на любовта Тадж Махал – храм-мавзолей, който се намира на брега на река Ямуна. Той е построен приблизително между 1630 и 1652 г. по поръчка от императора Шах Джахан („Повелителят на света“), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра на мястото на гроба на Мумтаз мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан. Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и на неговата съпруга.

Тадж Махал е съоръжение върху платформа с пет купола, издигащи се на височина 74 метра и с 4 минарета в ъглите (те са леко наклонени навън от гробницата, за да не я повредят в случай на разрушение). Пред храма е изградена градина с фонтани и басейн. Стените са от полиран полупрозрачен мрамор с инкрустации от скъпоценни камъни. Мраморът има интересна особеност – при ярка дневна светлина той изглежда бял, рано сутрин той става розов, а в лунна нощ – сребрист.

Мавзолеят има многобройни символи, скрити в неговата архитектура и планиране. Така например на портата, през която посетителите влизат в парковия комплекс пред мавзолея, е изсечен цитат от Корана, който завършва с думите „влез в моя рай“. На местния език от онова време думите „рай“ и „градина“ са се изписвали по един и същ начин и затова може да се смята, че замисълът на Шах Джахан е да пресъздаде рая на земята и да положи тялото на своята възлюбена в него.

След Тадж Махал се спираме да разгледаме Фатехпур Сикри – наричан още Моголската енигма или Мъртвия град. Ще влезем в комплекса през някоя от 9-те му порти, за да видим едни от най-забележителните ислямски архитектурни паметници на Индия.

Фатехпур Сикри е строен от най-добрите архитекти на Индия и Персия в продължение на 14 години. По време на управлението на император Акбар Северна Индия достигнала незапомнен разцвет. Самият владетел бил неграмотен, но около себе си той бил събрал най-мъдрите и умни хора на страната, девет от които назначил за свои министри. Всички те били видни и уважавани финансисти, поети, музиканти, артисти, администратори и астролози от всички възможни религии и от различен произход.

Следващата спирка е чудният Воден дворец – Джал Махал. Когато гледаш двореца ти се струва, че е увиснал във въздуха и едва докосва повърхността на водата – езерото Ман Сагар. Разбира се, не е така – всъщност три етажа от тази чудна постройка през по-голямата част от годината са потопени под повърхността, така че видим е само най-горният, четвърти.

Hawa Mahal (Дворецът на ветровете) – е изграден изцяло от червени и розови пясъчникови скали и е най-впечатляващ, ако се види рано сутрин при изгрев слънце, когато лъчите подчертават специфичната красота на фасадата.

Конструкцията на женския палат представлява пететажна пирамидовидна форма, която достига в най-високата си част до 15 метра.Дворецът е построен за махараджа Савай Пратап Сингх през 1799 г. първоначално като храм, а впоследствие и като негов дворец. Това е било времето, когато жените в царското семейство са били принудени да живеят в строго уединение. Дворецът на ветровете всъщност е разширение на главния дворец и е замислен и построен по начин, който да осигурява на дамите възможността да наблюдават как тече животът на улицата, като същевременно останат скрити от външните погледи. Савай Пратап Сингх бил всеотдаен последовател на индуисткия бог Кришна и на него всъщност той посвещава двореца... Затова се твърди, че формата на Хава Махал е подобие на короната, носена от бога. Някои оприличават двореца на резбована кутия за бижута, други на мравуняк, а трети – на пчелна пита. Но всички единодушно признават, че това е уникална постройка, архитектурен „бисер“ на града и без съмнение един от символите на Розовия град Джайпур и на щата Раджастан.

Името си „Дворецът на вятъра“ дължи на факта, че прозорците не са просто декоративен елемент, а част от сложна вентилационна система. Заедно с вътрешните тръби и други отвори в сградата, те създават постоянно леко налягане на въздуха в помещенията. Благодарение на това и в най-горещите дни в стаите се усеща прохладен полъх на вятъра.

Полезна информация за планиране на пътуване до прекрасната Индия може да откриете тук.

Автор на снимките: Елена Такева от туристическа агенция Posoka.com.