Пътят на Кафето

Ден 1: Странни хора, пеещи странни религиозни песни и рецитиращи още по-странни текстове, ме поставиха в казана, в центъра. Май искат да ме обожествят. За жалост, това очевидно означава, че ще ме оставят да вря, след което ще изпият “остатъчната ми течност”. Ужас!

Ден 2: След като успях да се измъкна, макар и с жертви, тичах накъдето ми видят очите. Явно са видели Арабския полуостров, и по-точно – град Йемен. Добросъвестен търговец ме качи на каруцата си и ме взе със себе си у дома, в Турция.

Ден 3: Търговецът е всичко друго, но не добросъвестен и глупав. Реши да пробва “топлинна обработка” върху мен, защото не ме смятал за много чист. Не знам каква е тази помийна походка, но злорадата му усмивка ми подсказа, че ще боли. Не се излъгах. Започна да ме пече, после да ме мели, а накрая ме разтвори във вряла вода. За първи път ми се случва такова нещо.
Скорошна бележка – След хилядолетие ще ти се случва постоянно.

Ден 503: Папата ме осъди на смърт, защото съм дяволска напитка. Че аз кого съм карал да ме пие? В затвора загубих представа за времето, но съкилийникът ми – продавач на фъстъци, ми каза, че е 1654 година. Но той не е много надежден източник на информация, защото след два дена го изгориха на кладата с обвинението, че е луда вещица.

Ден 504: Измъкнах се по най-долния начин – на собственото си екзекутиране успях да дам на папата да ме опита с надеждата да му се харесам. Едва му махнах лапите от мен впоследствие. Поне вече съм официална църковна напитка, защото съм давал енергия и бодрост на монасите за молитва.

Ден 613: Миналият месец направих първия магазин, където хората могат да ме пият (свикнах с тази мисъл, по-добре по малко всеки ден, отколкото цял наведнъж). Нарекох го “Магазинът, където можете да общувате и пиете кафе”, но интелектуалците – редовните ми посетители, го кръстиха просто “кафене”. Дали това е тънък намек за липсата на умствени способности у мен? Както и да е, вече имам верига магазини в цял свят!

Ден 956: Добре де, не е цял свят, някой откри Америка. Реших, че индианците там са перфектни изтребители (или май беше потребители?) Габриел де Клю, капитан на кораба “Черната боза” взе моето семе и през 1723 година засял първото кафе на остров Мартиник.

Ден 1563: Синът ми на остров Мартиник ми пише редовно. Оказа се добра инвестиция, за по-малко от 50 години ми е създал над 2000 милиона храста. Колонията на Великобритания, по-късно се самообяви за Съединените Американски Щати, ме нарече своята национална напитка. Остава за покоряване само Южна Америка.

История на Кафето