Каджурахо – еротичната столица на Индия

Професията на Елена Такева я отвежда на десетки приказни места в целия свят, като голяма част от тях пленяват сърцето ѝ завинаги. Работата ѝ в туристическа агенция Posoka.com ѝ дава възможност да обиколи безброй държави, но Индия се нарежда безспорно сред любимите ѝ дестинации. Специално за Az-jenata.bg Елена разказва любопитни факти, както и личните си впечатления от Каджурахо, наричан еротичната столица на Индия. Разберете повече за него от интересния ѝ разказ.

Обичам да пътувам. За мен пътуването не е лукс, то е потребност, ккоято зарежда тялото ми с живот, кара душата ми да пее и просветлява сърцето ми.

Нощният влак от Делхи ме отвежда към Каджурахо – един от символите на Индия, някогашна столица на могъщата раджпутска династия Чандела, управлявала пет века, преди да падне под набезите на околните мюсюлмански владетели.

В 20:10 ч. се качвам от ж.п. гара Назрат Низамудин, в южната част на Делхи, за да пропътувам за повече от десет часа разстоянието до градчето, където се намират световноизвестните храмове на Каджурахо, скрити в джунглата до началото на деветнадесети век. На тях се натъкнал (за щастие на всички нас) английският военен инженер капитан Бърт, който се отклонява по време на лов. Основната причина комплексът да бъде премълчаван и да не се афишира са именно откровените сексуални сцени, шокиращи английските пуритани по онова време.

Гарата е оживена дори и в осем вечерта и това не е случайно, след като повече от 360 000 пътници ежедневно минават оттук. Моят водач Лекхраж ме води в близкото ресторантче, за да се подкрепя за предстоящото пътуване. Поръчвам си нудъли и сладко ласи с манго. Не съм гладна, а по-скоро изпитвам лек стрес от предстоящото пътуване с индийските железници, за които още без да съм ги видяла си имам 16 наум. Освен че съблюдава да съм нахранена добре, Лекхраж ми дава и плик, пълен с ядки, бисквити, чипс и сокчета (да не би случайно да огладнея по време на пътуването), както и сапун на листчета! Някой виждал ли е до момента сапун на листчета?!? Оказа се супер удобен за ползване и заемащ икономично място в дамската ми чанта. Червена точка на индийците за невероятната им находчивост!

Появява се Риши, който ще бъде мой спътник при пътуването ми до Каджурахо и двамата се отправяме да търсим местата си и спалния вагон на нощния влак.

Дали съм шокирана от влака?!? Да! Той е безкрайно дълъг и олющен. В едната му част забелязвам претъпкани купета, които нямат прозорци, а само решетки. Мигновено вземам решение, че ако ми се налага да пътувам така, ще се откажа и ще си взема самолет. За мое щастие нашият вагон е съвсем различен. Пътувам във втора класа. Вагонът е захабен. Моето легло е до вратата и имам перденце, което ме изолира от околния свят. Подозрително започвам да бърша с мокра кърпичка леглото и прозореца и съм невероятно учудена, когато по нея не остава прашна следа. В този момент забелязвам леко насмешливия поглед на една индийка, която наблюдава действията ми. В спалния вагон съм единственият бял човек. Срещу мен се настанява четиричленно семейство, като най-малкият им седемгодишен син Ашраф става мой любимец. Той не спира да говори, разпитва и скача от легло на легло, като не пропуска да демонстрира уменията си на английски език.

Пътуването с влак дава възможност да опознаеш индийците отблизо, да си поговориш с тях, да разбереш гледната им точка, разбиранията им за света.

Леглото ми е твърдо, но застлано с учудващо бели и чисти чаршафи. Завивам се и под монотонния звук на влака се унасям в полусън. През прозореца преминават различни нюанси на тъмнината. Никаква светлинка или отблясък на фенер. Периодично пристигаме на някоя гара, отрупана с огромни бали товари, където сънени хора похапват в очакване на влака си или пък просто спят на перона. Гърбът ми има нужда от време, за да свикне с леглото, но скоро си намирам място, успокоявам се и до зазоряване пътуването минава леко.

Истината е, че европеецът не е свикнал да пътува в подобни условия. Ние имаме нужда от определена доза комфорт и хигиена, с които хората в Азия могат и да направят компромис.
Около седем часа сутринта слизаме на гарата в Каджурахо, където ни очаква нашият шофьор. Предстоеше ми една неповторима среща.

Древните храмове на Kаджурахо е трябвало да бъдат избрани за достойния символ на Индия, а не Тадж Mахал, добил според мен, незаслужено такава популярност, защото във време, в което страната е започвала да развива туризма си, гробницата се е намирала на място с достъпна пътна инфраструктура. И така клишето Златен триъгълник в Индия е налице, за сметка на храмовете в Kаджурахо и изключителните пещери Елора край Аурангабад.

Турът ми сред храмовете се прави от Аншу, който разказва историята за лунния бог Чандра, който се влюбва в дъщерята на първия брамин на свещения град Варанаси.

В една гореща лятна нощ ослепително красивата Хемавати се къпела в блестящите води на езерото сред благоуханни лотоси, когато на небето се появил Богът на Луната и естествено бил запленен от нея. Знаете максимата, че пред любовта и боговете, и смъртните са равни, така че те слели телата и душите си... В резултат Хемавати ражда бъдещия строител на тези храмове, основателят на династията Чандела – Чандраварман.

„Чандраварман ще бъде раджа и ще построи много храмове сред градини и езера. Той ще извърши религиозна церемония, и така твоят грях ще бъде опростен“ – казал Богът на Луната и изчезнал. Хемавати така и сторила. Отвела своя син в сърцето на индийската джунгла. Чандраварман пораснал красив, силен и смел като своя баща. На шестнадесет години с голи ръце побеждавал лъвове и тигри. С помощта на баща си се възкачил на престола, построил крепостта в Kалинджар и сторил още много добрини за народа си. Основателят на династията действително построява първия храм. Останалите са дело на неговите приемници.

Храмовете в Kаджурахо са изградени в индоарийската архитектурна традиция – стилът „нагара“.
Те имат квадратна основа, но стените им са толкова разчупени, че оставят впечатление, че основата е кръгла. Изградени са от златистожълт или розов пясъчник. Храмът Лакшмана от западната група се смята за един от най-старите, построен между 930 и 950 г. Той е посветен на бог Вишну. На него е изобразена и индуистката троица – бог Брахма – Създателят, бог Вишну – Пазителят и бог Шива – Разрушителят, както и богинята на светлината, богатството и просперитета Лакшми, която е божествената спътница на бог Вишну.

По външните фризове на храма са изобразени множество танцуващи нимфи – „апсара“. Срещу храма Лакшмана се намират два по-малки храма. Първият е посветен на богинята Лакшми, а другият на бог Варах – едно от превъплъщенията на бог Вишну, прероден под формата на глиган. Храмът Kандрия Mахадев е най-големият, най-високият – цели 31 м. и най-интересният от архитектурна и художествена гледна точка. Той е посветен на бог Шива и затова в най-святото място е поставен „лингам“.

Еротичните скулптурни фризове от външната страна на храмовете бунят духовете на хора от целия свят. Има различни хипотези за наличието на еротичните мотиви. Една от легендите е, че те са своеобразна защита срещу яростта на бога на водната стихия и на светкавиците – Индра – ценител на женската красота и чувствените удоволствия. Прехласнат от запленяващите скулптури, той не изпращал своите мълнии. Така храмовете са се запазили повече от десет века.

Хиндуистите вярват, че и четирите пътища – Дхарма (нравствен закон или праведен живот, изпълнен със задължения и самоограничения), Артха (просперитет и материално благополучие), Йога (вътрешно единство чрез контрола над физиката към духовното съвършенство) и Kама (удовлетворение на чувствени желания, включително и секс) водят до Mокша – освобождението от цикъла на прераждане. Сексуалните изображения подпомагат Kама (бога на любовта) така, че храмовете са символични божествени двери към Блаженството.

Водачът ми Аншу не спираше да разказва как монашеският начин на живот и отшелничеството, проповядвани от будизма, през X-XI в. ставали все по-популярни.

Еротичните скулптури и изображения пък имали за цел да подновят интереса на хората към насладата от живота, семейството, „правенето на бебета“ и същевременно да възродят хиндуизма. Още в древността индийците разбрали, че устойчивостта на брака се крепи на половата хармония. Нещо повече, сексът бил считан за изкуство. Ето как се обяснява отношението към куртизанките като към артистки. По онова време момчетата живеели в отшелнически килии, както повелява хиндуистката традиция. Скулптурите и изображенията ги подготвяли за живота им на мъже.

Една екстравагантна теория счита, че структурата на самите храмове повтаря формите на божествената жена-изкусителка – индийският идеал за женска красота. Счита се, че храмовете в Kаджурахо пресътворяват и благославят Жената във всичките ѝ форми, настроения и превъплъщения.

Така например стъпалата пред храма са нозете, „ардхамандапа“ – коленете, „мандапа“ – откритата зала с колони – добре заоблените бедра, а „гарбагриха“ – обикновено прилича на малка пещера и е мястото, където е разположено божеството на храма – влагалището.

Възхитена съм от храмовете!

Kаджурахо за мен синтезира индийската философия и митология, неповторимата виталност на индийския народ, която му е позволила да роди Kама Сутра, но и стиховете на Рабиндранат Тагор, а също и философията на великия Ганди.

Спокойният и зелен Kаджурахо омиротворява душата ми, а тялото ми се чувства възродено след двучасовия аюрведичен масаж на четири ръце.

В съзнанието ми се запечатва шосето, по което в далечината освен автобус и няколко автомобили, свободно и необезпокоявани се движат шест-седем свещени крави. Kолите на забавен ход изчакват животните, няма клаксони, няма напрежение. В късния следобед сред гората от тикови дървета времето е на крачка да спре...

И ми се иска да се върна пак!

Автор на текста: Елена Такева от туристическа агенция Posoka.com.