Филип Захариев за емоцията да живееш „на края на света“

Той се казва Филип Захариев и работи в най-северната точка на Норвегия – градчето Лонгирбюен с население от 2500 жители. Там се намира Gruvelageret, отличен с титлата ресторант на годината в Норвегия (2017) на Luxury Travel Guide, на който Филип е главен готвач от няколко години. Освен шеф готвач, Филип е страстен пътешественик, посетил над 70 страни, автор на две книги ("Да осъзнаеш колко си малък" и "Където корабите умират") и запален фотограф.

Какво е да живееш и работиш „на края на света“, свиква ли се с полярната нощ и липсата на светлина по няколко месеца в годината, къде е най-вкусната улична храна, която е опитвал и лесно ли се готви за кралското семейство на Норвегия. Отговорите на тези и още много въпроси дава Филип в интервю за Az-jenata.bg.

Кога за пръв път се появи кулинарната страст и кога разбрахте, че това е професията, с която искате да се занимавате и да ѝ се отдадете?

Истинската страст към готвенето, може би се появи няколко години, след като всъщност станах готвач на 18. В началото просто ми харесваше, защото ми изглеждаше като много добра професия, а и обичах да готвя от дете. Вероятно винаги съм знаел, че с това ще се занимавам. Но страстта се появи, когато започнах да откривам новите и непознати неща в готвенето.

Когато се „сблъсках“ с наистина добрите ресторанти и кухни, в които има напрежение и битка. От ресторант до ресторант и от кухня до кухня разликата може да бъде умопомрачителна. Малко са ресторантите в България, на които готвачите приемат работата си като страст. Още по-малко пък собствениците на ресторанти. И това почти винаги ужасно си личи.

Дълъг ли беше пътят от Видин до Gruvelageret? Вярвахте ли, че това ще ви се случи и има ли нещо, което бихте направили по различен начин, ако имахте възможност?

Пътят от Видин до Gruvelageret определено беше дълъг. Дори имам чувството, че от работата ми във Видин досега е изминала цяла вечност. Може би бих променил доста неща, ако имах тази възможност, но със сигурност не бих променил решението си да приема работата в Свалбард. По принцип няма грешни решения, но мисля, че това беше едно от най-добрите решения в живота ми.

Ресторант Gruvelageret.

Уникалното място, на което живеете и работите ви е дало възможност да видите невероятни природни гледки. Кои сцени или ситуации няма да забравите?

Така е! Свалбард е място като никое друго и все още не мога да повярвам на гледките, които виждам там. Малко хора обичат студа и за повечето ми познати това, че живея на подобно място е необяснимо. Но красотата на Арктика е магическа. Цветовете, които се образуват в небето всеки ден са различни и за мен всеки ден е изумителен. Разбира се, има и сиви дни, но дори в тях има нещо магическо.

Незабравими сцени и ситуации има постоянно, но най-незабравимите такива са една среща очи в очи с полярна мечка, която съм описал в първата си книга, първото ми излизане с моторна шейна извън градчето и гледката, която ми се откри от планината над глетчера, първото ми падане от моторната шейна с над 100 км/ч, гмуркането в ледените води с една подводна фотографка от Аржентина, когато навън беше -25 градуса... И разни други такива.

Кое е най-трудното, с което трябваше да свикнете в Норвегия и кое е нещото, което най-много обичате там?

Не мога да кажа, че е имало нещо, с което ми е било трудно да свикна в Норвегия. Преди Норвегия живях няколко години във Финландия, където също ми беше лесно да свикна с всичко. Може би във Финландия, така и не свикнах със странните хора там. В Норвегия хората са съвсем различни. Много по-забавни, отпуснати и приятелски настроени.

Виж, в Свалбард вече трябваше да свиквам с полярната нощ, която продължава повече от 5 месеца, 3 от които е пълен мрак. Това доста ме объркваше в началото. А това, което най-много ми харесва е сплотеното общество. Хората са изключително задружни и си помагат страшно много. Дори да са напълно непознати.

Опишете ни усещането да си „на края на света“?

Аз там се усещам като на друга планета. Буквално! Често губя представа за времето и какво се случва в останалата част от света. Често единственото, което ме интересува е листът с резервациите в ресторанта. Абстрахирам се от всичко друго и сякаш нищо, освен този остров не съществува. Най-прекрасното чувство на света за мен е свободата. А на това място усещането за свобода се рее във въздуха. Там времето ти стига за всичко.

Приготвяли сте храна за много известни личности, включително за кралското семейство на Норвегия. Изпитвахте ли притеснение в тези ситуации?

Притеснение изпитвах единствено в първите минути, когато излязох да представя менюто на кралското семейство. Но то отмина в момента, в който се заговорихме. Иначе за самата вечеря, както и за другите вечери с известни личности, не съм имал абсолютно никакво по-различно усещане или притеснение. Гости като гости. Всъщност за вечерята на Марта Стюарт и нейния екип беше по-особено, от гледна точка на подготовката, защото те бяха 45 души, 29 от които бяха с различни непоносимости и диети. Листът беше безкраен и готвенето за тази вечер се бе превърнало в математика.

Посетили сте над 70 страни. Какво ви дават пътуванията и какво научихте за себе си след толкова много пътешествия?

Пътуването ме научи най-вече на разбиране. На толерантност. На това, че всички сме еднакви. За себе си научих, че съм способен да живея във всякакви условия. Че имам повече, отколкото имам нужда и съм роден под щастлива звезда. Също като повечето хора от моя свят. Малко хора осъзнават колко щастливи и какви късметлии сме всъщност.

Мястото, на което сте се чувствали най-щастлив?

Безспорно най-щастлив се чувствах в Куба. Неслучайно наричат тази страна „Островът на свободата“! Също и в Свалбард. Всеки път, когато излезем с моторните шейни и пред мен се открие бялата пустиня, забравям за всичко и главата ми се изпразва от всякакви мисли. Да си с празна глава си е абсолютно щастие. Вижте ги лудите например, те са си все щастливи.

Другото такова място е Видин. Така се чувствам на Дунава. Макар че освен щастие, Видин често ми навява носталгия и тъга.

Следваща дестинация, за която мечтаете или вече сте планирали?

Следващата дестинация, която съм планувал е Сирия. Като ще я съчетая с Иран, Ирак и Ливан.

Защо избрахте Сирия? Не ви ли притеснява обстановката там в момента?

Ами може би има леко притеснение, но то е по-скоро жажда за адреналин. Много е трудно да се обясни това усещане. Тръпката на такива места и вълнението са много силни. Имам предвид, че въпреки притеснението, жаждата за адреналин е това, което ме дърпа натам.

Двете ви книги – спонтанно ли се появиха и мислите ли за следваща?

Съвсем спонтанно се появиха книгите. Писането ми се отдава от дете, но никога не ми е и минавало през главата, че ще напиша книга. Все още ми е странно и малко налудничаво. За мен е огромна изненада начина, по който хората приеха стила ми на писане и книгите. Всъщност именно заради отзивите на хората под разказите ми за пътешествия във Фейсбук се появиха и книгите. Засега няма да бързам с трета книга, защото да си призная, вниманието и интересът от цялото това нещо започна да ми идва в повече. Искам да си се покрия в Свалбард, да се съсредоточа върху ресторанта и да изчезна.

В рубриката „Рестописи“ в сайта goodlife.bg споделяте ваши лични преживявания и интересни моменти от пътуванията. Къде е била най-вкусната улична храна, която сте опитвали? Както и на коя традиционна кухня сте любител?

Най-вкусната улична храна за мен си остава тази в Мексико и в Тайланд. Особено в Тайланд! Любимата ми традиционна кухня е мексиканската. Ял съм мексиканска кухня и преди, но се оказа, че само така съм си мислил, преди да отида в Мексико.

Има ли храни, които не бихте използвали в приготвянето на ястие?

Има, да! Варено-пушени колбаси не бих използвал. Не ги и ям. Кренвиршът е най-ужасният продукт на планетата!

Ястие, което ви е затруднило най-много?

Няма такова ястие. Просто има неща, които отнемат малко повече време да ги усъвършенстваш, но не мога да кажа, че има нещо, което може да затрудни който и да било професионален готвач. Хлябът е едно от тези неща.

Любимата храна е с вкус на...?

Въобще не знам отговора на този въпрос! Аз обожавам храната и нямам любима такава.

Как се чувствате, когато се прибирате в България и специално във Видин? Намирате ли промяна?

Чувствам се прекрасно, когато се прибирам у дома. Понякога намирам промяна, понякога не. Понякога е към добро, понякога към лошо. Много зависи откъде се прибирам, както и за колко време. След Индия или Бангладеш примерно, България за мен беше най-прекрасното място на света. Иначе Видин винаги си е най-прекрасното място на света за мен. Тази година например, почувствах нуждата да си поседя вкъщи за по-дълго. Споделих на ръководството на ресторанта, че имам нужда да презаредя батериите и да си почина от готвенето, за да ми липсва. Затова си взех половин година отпуск и си го прекарвам предимно във Видин. От години не съм се чувствал толкова добре там. Вкъщи си е вкъщи. А Видин е един наистина прекрасен град!

Ако живеете извън България и искате да се сдобиете с книгите на Филип Захариев, може да го направите от следните линкове:

"Да осъзнаеш колко си малък";

"Където корабите умират".

Снимки: личен архив на Филип Захариев.