Алек Алексиев: Докато снимахме „Доза щастие“, с Яна живеехме разделени

„Доза щастие“ е повече от филм, казва неговият продуцент и един от актьорите в него, Александър Алексиев. За него самия това е първи проект като продуцент, и признава, че му е било много трудно. Той и половинката му в живота, актрисата и режисьор Яна Титова, се влюбват в историята на журналистката Весела Тотева за нейната борба с хероиновата зависимост, за която тя разказва в романа си „Падение и спасение“, и решават да направят филм по него, каквото и да им струва това.

В ролята на Весела влиза нейната собствена дъщеря Валентина Каролева, която признава, че е трябвало да изживее за втори път миналото си, и на няколко пъти се е отказвала от проекта, но в крайна сметка го завършва, и то блестящо.

Преди броени дни се състоя прожекцията за медии, на която успяхме да видим на голям екран този филм кауза, и да си призная честно, наистина е повече от просто художествен филм. Това е съвременна притча за любовта, вярата, падението и спасението, и най-вече за надеждата, която тлее някъде там, в нечии очи, дори и когато ние отдавна сме се отказали от нея.

След прожекцията на „Доза щастие“ разговаряме с Алек Алексиев, който ни сподели как е стигнал до идеята за филма, какви са били трудностите и предизвикателствата по заснемането му, както и каква е била реакцията на самата Весела, виждайки своята история на голям екран.

Как се случи вашата среща с книгата на Весела Тотева и нейната житейска история?

Тя е идентична с тази на Яна (Яна Титова), ние всъщност и двамата пътувахме заедно в самолета, прочетохме романа на Весето, и решихме, че искаме да го направим на филм, както и че нямаме време да чакаме за държавни субсидии, кандидатстване, бюрокрации. Че трябва да разкажем нейната история, сега, тук и веднага, защото колкото повече се бавим, толкова по-безполезни сме. Защото това е кауза, това е мисия. Аз съм човек, който от дете се интересувам от темата със зависимостта и винаги съм си представял, че ще мога да бъда полезен на обществото по някакъв начин за превенцията и информираността. И прочитайки книгата на Весето „Падение и спасение“, на която сега „Жанет 45“ правят ново издание с нова корица, се надявам да стане настолна на много хора, в тази книга виждаш някакъв особен вид хумор, адски прямо, директно, без параван, говори ти супер френдли, много честно. Адски впечатляващо е. И така, направихме го, и се случи.

Да, в книгата се усеща честността на Весела, която вие сте успели да претворите и във филма.

Много се радвам, че го казвате.

Във филма се усеща искреността, автентичността на историята на Весела. Играта на нейната дъщеря е невероятна.

Валя играе безумно, безумно добре. Аз наистина се радвам много. Има и разни малки роли, като на Таня Шахова, Стефан Вълдобрев, ти ги запомняш, те са малките диамантчета. Яна такъв кастинг е успяла да направи, с такива актьори… Успяла е да ги провокира да изиграят роли, които са рядкост за тях. Има някои много известни актьори, които за мен правят едни от най-добрите си роли някога. Силвия Лулчева специално.

Силвия Лулчева играе ролята на майката на Весела Тотева. 

Да, тя е фантастична във филма.

Да, аз, който съм гледал филма над 200 пъти и има сцени на нея и Валя, след които усещам как ябълката ми засяда в гърлото, и се възхищаваш на това превъплъщение, и си казваш „Леле“. Това се случва, когато имаш добър сценарий, добър режисьор, който те води, екип, който да запалиш за тази идея. Екипът е много важен, костюмите са много готини, сценографията.

Валентина Каролева играе собствената си майка във филма. 

Освен актьор във филма сте и негов продуцент. Какви бяха трудностите?

200 бона назад до момента! Това са трудностите като продуцент. Продължаваме да търсим партньори, хора, с които да си върнем това, което сме инвестирали и сме взели като заеми. Но както каза и операторът на филма, Мартин Балкански, не е имало никакъв компромис в процеса, нито един. Искат се кранове – дават се кранове. Искат се вишки – дават се вишки. Имаме много партньори, които са ни помогнали, но е трудно, защото ние нямаме продуктово позициониране.

Да, това прави силно впечатление и искам да ви поздравя за смелото решение, защото в последните години в българското кино изобилства от продуктово позициониране.

Да, частните филми разчитат на това. Това, може би, е първият частен филм, в който няма нито едно продуктово позициониране. Това беше търсено. То не е заложено драматургично, следователно нямаше и как да го сложим на екран, просто за да вземем едни пари. Искахме да сме честни в историята, която разказваме. Специално Яна, аз и Стоичков бяхме безкомпромисни в това. Ще страдаме, ще се мъчим, но не можем да правим компромис с тази история, в която аз вярвам, че е важна за всяко едно дете. Да си напомним, както на децата, така и на възрастните, които си казват „А, това на мен няма как да ми се случи или на моето дете". Не е така. 

Вие самият сте родител, имате две деца. Това ли е начинът да ги предпазим, доколкото е възможно, като говорим с тях отрано?

Да, моята дъщеря е на 5 и половина. Участва и във филма, и тя вече знае. Виждате в какви сцени участва във филма. Трябва да се усети подходящият момент за детето кога да бъде този разговор. Аз имам деца на мои приятели, които вече са първи клас и си говорим за тези неща. Те го интерпретират през това, което виждат вкъщи. „Ама тати пуши цигари, това значи ли, че е зависим?“. И аз им казвам – баща ти много ли пуши, да, много, ама не е зависим към бирата, защото пие само веднъж в седмицата. Виждате ли как минава през тяхната призма, това е важното. Тоест, от съвсем рано може да се започне да се говори, докато се стигне до момента, в който се вадят вече по-сериозните неща.

Дъщерята на Яна Титова и Алекс Алексиев - Ая Алексиева.

Какви трудности изпитахте в изиграването на реален човек, какъвто е вашият образ във филма?

Много интересно, но той всъщност е единственият персонаж във филма, който е благ и вярва през цялото време, пълен е с доброта. Защото дори и родителите имат момент, в който си казват „Стига, стига, не мога повече“, а той, както се вижда във филма, макар че не е до нея, развеждат се, но винаги се бори да ѝ помогне, добър е, хармоничен, и това е много трудно да се изиграе, тази святост. Да достигнеш до това излъчване. Той е нейният спасител, спасителят на Весела, един велик човек, който и до ден-днешен продължава да прави само добрини. И наистина ми беше трудно да го изиграя, да изиграя тази доброта и да не излезе фалшиво. Но Яна явно успя да го направи, аз май ѝ бях от трудните актьори за нея. (смее се.)

А как вървеше работният процес за вас двамата, давахте ли си съвети?

Ние сме си режисьор и актьор, личните отношения не са се намесвали. Даже ние, докато снимахме филма, не сме живели заедно. Аз се изнесох, тя живя с Валя, даже не ѝ даваше да се обажда на приятеля си, настоящия ѝ съпруг Сашо.

За да може да се дистанцира максимално?

Да. Аз ходех само от време на време да си взема дрехи. Ние сме професионалисти, работим заедно, имали сме много филми заедно. Много добре работим заедно. Бързо се чуваме, бързо се разбираме. На моменти много спорим, но това е хубав спор, защото така надграждаме ролите.

Дъщеря ви Ая също играе във филма.

Всъщност ние не искахме да я включваме във филма. Но на кастинга не намерихме подходящо дете, пък изскочиха другите две момичета – Стела и София, които също играят много добре и си приличат с Ая, и стана много добре. Поехме риск с нея, но тя се справи.

Каква беше реакцията на Весела, когато гледа филма?

Беше много впечатлена. Казваше „Нали няма да е някакъв сив, депресантски филм?“ Ние ѝ казвахме „Не, Веси, ще е цветен“. И тя „Ами, айде да видим“. Изгледа го и за нас това беше много важно, че тя искрено ни прегърна и ни каза какво мисли за него. А именно, че сме успели да разкажем тази история, че тя вижда това, през което е преминала, че е разказано достоверно, адски вярно и че вижда това надграждане на книгата, и че това може да помогне още повече. Защото това е мисия, нещо повече от просто филм. Кауза.

Освен чудесната операторска работа и монтажът, впечатление прави и подборът на песните, музиката във филма.

Много се радвам, че си го забелязала и че обръщаш внимание на музиката. Започваме с Placebo, и оттам минаваме само към български групи. Hayes&Y, Хилда Казасян, Васил Найденов, Дърти пърчис от Суингин Хол, Рут Колева. Яна много хубаво я подбра музиката, много ѝ вярваш, много е автентична. Имаме и страхотен композитор, Кристофър Барнет. С музиката много се старахме с Яна, защото тя е важна, хем да е автентична, да не дразни, но да не е и филм с прекалено много музика. И, разбира се, Seconday, основната група, тяхното парче се повтаря най-много.

То звучи и в трейлъра.

Да, в трейлъра и на две-три места във филма. Това са едни пичове от Ямбол, които бяха на 16 години, като записаха песента за филма. Написаха я за една вечер. Единият е син на наши приятели и Яна им каза, пичове, трябва ни едно парче, баладично, рок, а те са супер яки агенти, защото слушат истински рокендрол, не модерния рок. Идват от такива семейства. И в гаража в Ямбол го записаха една вечер, пратиха го, доразвихме го и ги поканихме да участват във филма.

Филмът тръгва премиерно на 8 ноември по кината, ще успее ли да стигне и до по-малките градове в страната?

Тъй като нашата продуцентска компания прави турне на късометражни филми и го правим именно в градове като Габрово, Враца, Шумен, Ямбол, те имат мултиплекси и в почти всички градове вече има кина. В Карлово имат кино. Така че и малките градове имат кино. Може да е само един екран, но имат.Така че, нека мине по кината и ще видим какво можем да направим за догодина. Може би пътуващо кино. Ще видим. Засега филмът тръгва на над 55 екрана в цялата страна, както и в малките градове и се надявам, че учениците също ще могат да го видят. Защото този филм трябва да стигне до тях. Ще направим всичко възможно както сега, така и за в бъдеще.