„Магазинчето за чай и щастие“ – Мануела Инуса

Есента предразполага да се отпуснем с чаша ароматен чай и хубава книга в ръка, а наближаващите празници ни замислят за любимите хора, приятелството и щедростта. Какво по-подходящо време за разходка по една от най-романтичните улици на света – „Валери Лейн“?

В тази поредица немската писателка Мануела Инуса ни пренася на една очарователна (но за съжаление измислена) уличка в Оксфорд, където няколко приятелки сбъдват мечтите си, споделят неволите си и се подкрепят в ежедневното търсене на щастието, любовта и призванието. А всяка сряда спазват една дългогодишна традиция – наслаждават се на чаша следобеден чай, придружен с вкусни бонбони и сладки приказки. Каним ви да се присъедините към тях с първия свеж роман от поредицата!

Започнете разходката от „Магазинчето за чай и щастие“

Лори е горда собственичка на малък магазин за чай на красива уличка в Оксфорд. Тя е щастливка, защото е успяла да превърне най-голямата си страст в кариера. „Ъгълът на Лори“ ухае прекрасно, а човек може да опита чаша чай от всяко кътче на света. Уютният магазин привлича с хармония и топлина, каквито излъчва и самата собственичка.

За жалост, не всичко в живота на Лори върви толкова добре, както магазинчето ѝ. Тя от месеци мечтае нейният привлекателен доставчик на чай – Бари, да я покани на среща, но това все не се случва. На помощ се притичват приятелките ѝ от съседните магазинчета, за да съставят план за действие. Той, разбира се, е обречен на провал. Но човек никога не знае до какво могат да доведат един скъсан чорапогащник, непохватно падане и големи количества ароматен чай!

Отзиви

Прекрасен и забавен роман, с който може да се разтоварите и да се откъснете от ежедневието.
Frankfurter Stadtkurier

Мануела Инуса разкрива колко важни са истинското приятелство и щедростта и доказва, че си заслужава да се борим за любовта.
Dingolfinger Anzeiger

Роман, изпълнен с любов и топлина... една книга, която ви кара да мечтаете.
Freizeit

За авторката

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя тридесети рожден ден, решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните ѝ романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel.

Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и двете им деца.

Рецепти от „Ъгълът на Лори“

Любимият чай на Лори: джинджифил – лимон – мента

Съставки за 1 порция:
1 парче пресен джинджифил
1 стрък прясна мента
2 лимонови резенчета
кафява захар или сироп от агаве

Начин на приготвяне:
Обелете джинджифила, нарежете го на тънки шайби и ги преместете в чаша за чай. Добавете няколко листенца прясна мента. Разполовете лимоновите резенчета и ги сложете в чашата. Залейте съставките с 200 мл вряла вода и подсладете по избор.
Лори препоръчва сироп от агаве.

Още интересни рецепти за чай и бонбони от петте приятелки, ще откриете сред страниците на „Магазинчето за чай и щастие“.

Откъс

Преди повече от сто години в Оксфорд, Англия, живяла жена на име Валери Бонам, но всички я знаели просто като „добрата Валери“. Наричали я така не без основание, понеже била едно от най-благите и добросърдечни създания на този свят.
Валери била омъжена, ала нямала щастието да бъде благословена с рожби, така че отдавала грижите и ласките си на околните.
Стопанисвала смесен магазин в малка пресечка в центъра на града и в него продавала хранителни продукти, домакински стоки, прежда и куки за плетене и въглища. Мястото обаче било повече от магазин, защото скоро след откриването си се превърнало в един вид убежище, в което хората намирали уютно кътче и получавали не само гореща напитка, но и внимание. Тъй като Валери не отблъсквала никого, който искал да сподели нещо, никога не отпращала човек, който идвал с молба, а помагала, доколкото можела. Така ден подир ден седяла зад тезгяха и плетяла топли дрехи и шалове за нуждаещите се от квартала, докато изслушвала поредната безпомощна, отчаяна или пък щастлива човешка душа, която изливала сърцето си пред нея.
Не след дълго станало традиция в сряда вечер Валери да отваря вратите на магазина за жените от града, които идвали при нея, благодарни, задето могат да ѝ доверят своите скърби и радости. Пиели заедно чай и си приказвали за какво ли не. Днес тази прекрасна традиция е продължена от група жени, взели пример от Валери Бонам. Пет жени, които понастоящем държат магазини на същата улица – улицата, носеща името Валери Лейн.
...
На другия ден петте собственички на магазинчетата по „Валери Лейн“, както всяка сряда вечер, се срещнаха в „Ъгълът на Лори“да си побъбрят, да обменят последните клюки и да пийнат чай. Естествено, вратата на Лори беше отворена за всеки, пожелал да се присъедини към тях – също както беше правила навремето Валери Бонам.
– Я вижте какво ви нося – каза Кийра, собственичката на съседната шоколатерия, влизайки последна в магазинчето на Лори.
Кийра беше на двайсет и девет и преди пет години бе отворила магазинчето си на „Валери Лейн“. Беше опора на другите и не само ги снабдяваше с шоколад, а и винаги бе готова да ги изслуша с неизчерпаемо спокойствие. Седна на масата пред прозореца до Руби от антиквариата, която за пореден път бе с тоалет сякаш от друга епоха. Сюзън и Орхид също се бяха настанили на масата. До фурията Орхид трийсет и четири годишната Сюзън изглеждаше като сива мишка, толкова тихо и кротко си седеше, облечена в сиви джинси и черна тениска. Черната коса, вдигната в семпъл кок, и негримираното лице допълваха това впечатление.
– И какво е то? – попита Лори и сложи на масата чиния, а Кийра заизважда разни вкуснотии от една от красивите кутии, в които продаваше собственоръчно направените бонбони, трюфели и други лакомства. Бялата кутия със златни орнаменти беше като нея самата: отвън обикновена, с няколко дребни, но естетични завъртулки, а отвътре – пълна с любов.
– Консервирани вишни, обвити във вълшебен шоколад – млечен и бял. Опитайте!
Жените не чакаха втора покана. Всички изгаряха от желание да пробват най-новите творения на Кийра.
– Леле, че са вкусни! – възкликна Орхид, която бе на двайсет и пет и с веселия си и непринуден нрав често приличаше по-скоро на тийнейджърка.
– Да си оближеш пръстите – потвърди Сюзън.
Руби, която не бе от разговорливите, също кимна.
– Трябва да ви кажа, че тия с белия шоколад пo ми харесват – обади се Лори и се загледа в Кийра.
Приятелката ѝ май пак беше понапълняла. Нищо чудно, след като шоколадът по цял ден 1 беше под носа! Нямаше значение, Лори я харесваше и така, защото беше просто фантастична.
– В магазина имам и с тъмен шоколад, но знам, че не го харесвате, и затова не ви донесох от тях.
– И как се продават? – попита Орхид.
– Невероятно добре. Предлагам ги от понеделник, а вече се наложи да приготвя втора партида.
– Може ли да ми заделиш малко? – попита Лори. – През уикенда ми се иска да ги сервирам с чая, като малък комплимент за постоянните ми клиенти.
Всеки уикенд при нея идваха група симпатични дами и господа, вече на възраст, и Лори искаше да им достави радост.
– Разбира се – кимна възторжено Кийра.
Ето така постъпваха собственичките на магазинчетата по „Валери Лейн“: подкрепяха се взаимно, доколкото можеха, още повече че бяха наясно колко трудно беше да се конкурират с големите магазини на „Корнмаркет Стрийт“. От Кийра купуваха всевъзможни лакомства, отново и отново. При Сюзън ходеха, когато имаха настроение да плетат, най-вече в студения сезон. От Орхид се снабдяваха с какви ли не подаръци. А при Лори се запасяваха с чай. Само при Руби се отбиваха по-рядко, като причината бе в цените на антикварните стоки, а не в нея.
Лори плъзна поглед по събралите се.
– Какъв чай да пийнем днес? За вишните подхожда плодов или... почакайте! Имам от новия черен чай с аромат на вишна. Пие ли ви се?
Пиеше им се и още как!
– Всички се доверяваме на преценката ти, особено пък относно чая – каза Кийра.
– Така е – потвърди Сюзън. – Благодарение на теб опознахме толкова много удивителни сортове.
Орхид отхапа от вишната си и кимна.
– О, да. Така да се каже, истински експлозии от вкусове.
Лори се зарадва на комплиментите. Знаеше обаче, че приятелките ѝ идваха всяка сряда в „Ъгълът на Лори“ не само заради чая. Много повече се радваха на възможността да се посмеят заедно, а понякога и да си поплачат до насита. Както си му е редът. Всяка си носеше кръста – веднъж по-лек, та го влачеше с песен на уста, друг път адски тежък, затова и беше щастлива, че можеше да разчита на толкова специални приятелки, които бяха готови да помогнат в носенето, щом останеше без сили.

На книжния пазар от 12 ноември 2019 г.
Обем: 200 стр.
Корична цена: 14,95 лв.
ISBN: 978-954-26-19536
Превод: Емилия Драганова-Сивкова