Българката Александра Драгова покори руско шоу за танци

Александра Драгова е танцьор и хореограф с невероятен талант, който успява да впечатли и екипа на руското шоу „ТАНЦы“ на ТНТ. Александра успява да се пребори с няколкохилядна конкуренция, за да участва в престижното шоу и да печели адмирациите на милионната аудитория. Макар и да не успява да стигне до финала на предаването, Александра показва огромния си танцов талант и ни дава поводи да се гордеем с нейното българско участие.

Специално за Az-jenata.bg Александра разказва за участието си в престижното предаване, за конкуренцията и интригите, признанието, но най-вече – за емоцията да създава магия с музика, танц и душа.

Представете се с няколко думи, с какво се занимавате и от колко време, какво учите?

Казвам се Александра Драгова a.k.a DRAGON на 20 години. Сега живея в София, студентка съм в Нов български университет със специалност Танцов театър и съм танцьор, педагог и хореограф на свободна практика. Започнах развитието на танцовата си кариера, когато бях на шест години, в непрофесионална танцова школа в град Хасково. През годините се развивах и чрез състезателна дейност, в различните танцови направления, в България и чужбина – завоювала съм безброй награди, звания и стипендии, и съм член на две от най-големите състезателни танцови организации: International Dance Organization и DWC. Междувременно пътешествах по цял свят с цел обучение и участия в различни проекти.

Моят професионален опит започна през 2014 г. От този момент обучавам деца, подготвям бъдещи звезди, като вече мога да се похваля с един световен шампион. Работя и като хореограф на свободна практика за няколко танцови школи и студия в България, както и за учениците на Национално училище за танцово изкуство в София.

Първият танц на Александра в предаването.

Разкажете ни за участието в предаването „ТАНЦы“ на ТНТ. Как решихте да участвате, тежък ли беше кастингът, колко кръга преминахте и до кой етап от надпреварата стигнахте?

Ще започна с малко въведение какво точно представлява шоуто. „ТАНЦы“ на ТНТ – телевизионно шоу, чието начало е поставено на 23 август 2014 година. Шоуто е собственост на Comedy Club Production, канал ТНТ. Продукцията извърши революция в света на танцовото изкуство и доказа, че талантливият и артистичен танцьор, може да се сдобие с популярност, не по-малка от тази на музикант или актьор. През 2019 стартира шестият сезон на шоуто „ТАНЦы – 6 сезон – Новое поколение“, което отдавна излезе от рамките на развлекателното и се превърна в нещо повече за многомилионната си публика и хилядите танцьори от цял свят.

„ТАНЦы“ – е проект с огромен мащаб, проект, който отгледа цяло поколение нови артисти, проект, създал и представил хиляди постановки на световноизвестни хореографи. Участниците в проекта се борят за званието на най-добрия танцьор на Русия и главния приз – 3 милиона рубли. По време на битката танцьорите трябва да преминат през много и различни танцови изпитания, състоящи се от научаването и представянето на различни танцови стилове, а в качеството си на ментори и съдии са Егор Дружинин, Мигел, Татяна Денисова – звезди на руския шоубизнес.

С началото на 6-и сезон бяха подадени повече от 10 хиляди заявки за участие от цял свят. Аз самата реших много спонтанно да взема участие. Няколко дни преди кастинга, ми се обадиха, че тази година отново са стартирали предкастингите и ще набират танцьори. През това време вече бяха приключили всички кастинги по големите градове на Русия, от Санкт Петербург до Владивосток и Хабаровск. Така малко по-късно, след като ме одобриха от онлайн кандидатурата, се озовах на кастинга в Москва – последният кастинг и последният шанс да попаднеш в шоуто. Отидох с абсолютна импровизация, тъй като не успях да се подготвя. Това беше и първият успешно преминат етап. След това до етапа, който вече се заснемаше, бяха допуснати 300 танцьора. Това и беше най-приятният момент от участието ми – вече бях подготвена, представях хореографията си на българска музика, чувствах се абсолютно във свои води и бях спокойна, защото със себе си носех частичка от дома. Милена Цанова и парчето „Скърцам със зъби“ – изключително ценни за мен, а Милена е невероятен човек и артист, който безусловно ме подкрепяше от самото начало.

След това вече ме пое и въртележката на изпитанията, които трябваше да изминем, за да попаднем в заветните топ 35 и 10-дневните майсторски класове. Резачката беше голяма, вероятността да отпаднеш след всеки кръг се равняваше почти на 100%. На мен всеки път ми се падаха само стрийт стилове, не родни за мен и за мен беше цяло чудо, че успях да премина всичките 11 етапа. Последният момент, в който отпаднах, а именно концерт на живо, беше след майсторските класове, където от топ 35 оставаха 18 човека, които се разпределят на три отбора.

Имаше ли участници в предаването от други националности?

Конго, Франция, Канада, Сащ, Израел, България, Германия, Корея, Япония, Унгария, всички бивши републики на СССР, Индия и много други.

Кое беше най-голямото предизвикателство в предаването за вас?

Да кажа, че цялото ми пребиваване там е било сложно, е все едно нищо да не кажа. Беше безумно трудно, не само заради ежедневните репетиции и денонощните снимки. А малки неща като това, че просто не говорех идеално руски, а повечето от участниците не говореха английски, понякога силно ме напрягаше. Както казах, ежедневни изморителни тренировки от сутрин до вечер, които понякога продължаваха и през нощта. Тренировките се състояха в изучаването, в кратък период от време, на всички познати на човечеството танцови стилове.

Като започнем от класически балет и стигнем до стрийт културата, дори стилове за които бях чувала само и никога не бях виждала на живо – например стрип пластика и frame up, стилове, които са разпространени все още само в Русия и се танцуват на 25+ см токчета. Тези репетиции непрекъснато се наблюдаваха от целите креативни групи, хореографи и ментори и всичко се случваше пред камера, затова и ние участниците постоянно се стараехме да изглеждаме добре и в същото време да останем максимално концентрирани в работния процес, за да не изпуснем и най-малкия детайл. Въпреки че вече толкова много години се занимавам с танцово изкуство и ми се е налагало да танцувам най-различни роли, сама, с партньори, в групи, тук за такова кратко време трябваше да се напаснем спрямо всеки един друг танцьор, който ни попадаше като партньор и да съумеем да се сработим и да изградим съответната връзка, за да може след това чрез чистите движения да включим и емоцията, и идеята, които ни бяха зададени от хореографа.

Как оценявате участието си в предаването?

Ако кажем накратко – повече от успешно. Да започнем от това, че за да бъдеш част от продукцията, трябва да обладаваш качеството на абсолютна стресоустойчивост. Трудно е да оцелееш и да работиш адекватно, бих казала, в почти агресивна среда. Въздухът буквално ставаше гъст от напрежение и както се изрази един от хореографите: „мирише на страх от километри“. И колкото повече искаш да продължиш напред, толкова повече стресът нарастваше, защото всеки един преминал в по-горен етап, е неслучайно стигнал там. И ти подсъзнателно започваш да разчиташ всеки един от състезателите като обект на враг и започваш да преценяваш доколко е способен дадения човек. На мен ми помагаше мисълта, че дори само това да се намирам сред тези хора и да бъда част от предаването, вече е огромно достижение и че това не е борба на живот и смърт, както беше за 99% от участниците. И как да не е важно за тях, когато автоматично след подобно участие, работата по различни проекти и преподаването по цяла Русия, е в кърпа вързана. А за мен това не беше на всяка цена, затова на тази безмилостна борба гледах леко отстрани и наблюдавах как хората реагираха в различните ситуации и по какъв начин им влияеше например отказът от продължаването в следващ етап. Това ми даде такава нова представа за хората... Възприятието ми дори за публиката зад екраните се промени също. Те ми доказаха, че все пак не хлябът и зрелището са най-важни в едно шоу, а истинското изкуство, или поне на тях това им е необходимо. Жадни са за него и желанието им расте, когато в едно риалити започват да включват все повече такива елементи. Затова за успешно своето участие мога да смятам и благодарение на руската публика.

Като многогодишен артист на сцена винаги съм танцувала първо за публиката, после за всичко останало. Дори това всичко да е зад екрана, енергията, която искаш да предадеш, все пак се усеща. Още след първото ми участие получих безброй коментари в социалните мрежи, личните ми съобщения бяха препълнени догоре и със всеки изминал етап подкрепата им растеше. Беше създадена и официална група в руските соц. Мрежи и направиха дори хаштаг, който феновете използваха непрекъснато, за да ме подкрепят – #дракарисАлекс, и ми помагаха във всичко, даже в преводите на руски.

А дискусиите, които се отвориха след приключването на участието ми, в социалните мрежи, бяха повече от невероятни и бяха на теми като дали е по-важно да има интриги, скандали, пошлост и шоу или в танцово предаване е по-хубаво да се наблюдава развитие на истински артисти и представители на изкуството. Дори в отказа на съдиите беше споменато именно това и единият от тях беше казал, че ценят и уважават мен като изпълнител, но в това шоу се играят други игри.

Неописуема е радостта да видиш как трудът ти се отблагодарява и колко много хора ценят творчеството ти, това ми даде кураж и вдъхновение. Аз определено не съжалявам за участието си, тъй като както казах и преди, то обърна живота ми на 180 градуса.

Какви са впечатленията ви от екипа на предаването, организацията, както и другите участници?

Най-ярката черта, която открих в характерите на руснаците, е техният максимализъм. Точност, внимание към всички и към всеки детайл. През цялото време ме удивяваше това как няма и една засечка – нито с техниката по време на снимки, нито с организацията. Особено на последните етапи, когато останахме малко хора, това се виждаше изключително добре. Всички от екипа знаеха всичко за участниците – кой е ял, кой колко е спал, има ли болни, дори знаеха, ако имаме проблеми в личния ни живот. Занимаваха се с всичките наши битови проблеми, дори с прането на нещата ни, само и само ние да сме погълнати изцяло от процеса в шоуто. Бяха ни осигурени лекари, масажисти, психолози, хора, които изцяло се грижеха за външния ни вид.

Целият ни живот по времето на проекта беше изцяло организиран, ние бяхме изцяло инструктирани и нямахме право на грешки.

Имахме специален човек – мениджър по работа с участниците, казва се Дина, а всички в проекта ѝ казват Мамо. Това е така, защото тя наистина заема мястото на наша майка по време на проекта. По всяко време на денонощието тя е готова да помогне, ако си болен – буквално да сготви супа, но от друга страна е изключително взискателна и стриктна, когато става въпрос за недисциплинираност на някой от участниците, и ни побиваха тръпки, ако някой сгафеше.Още един много колоритен персонаж от екипа – главният костюмер. Дама с изключително богата обща култура и невероятен усет за модата. Следи всичките си подчинени изкъсо, дори да се намира извън сградата. Още преди да започнат снимките получихме няколкократни предупреждения, че с нея шега не бива и че ако желаем да изразим мнението си по време на проби, хубаво да си помислим, преди да го направим, ако искаме да продължим напред в шоуто.

С този насаден страх и отидох на първите проби. Пред ателието ѝ имаше две предупредителни табели, на едната беше упоменато какво ще се случи, ако влезем с храна или напитка, или нарушим спокойствието на работния ѝ процес, а другата как можем да получим най-красивия костюм. Ще разкажа и за „манипулаторите“ – това са продуцентите и екипа от креативната група, чиято основна задача беше да извадят максимално много интриги и искрени емоции от нас. И тъй като бяха проучили всичко свързано с нас, знаейки дори подробности като това кой колко котки е имал, съумяваха да ни изкарат от равновесие. Повярвайте ми, бяха много добри в това. Стигаха дотам, че създаваха специално интриги между нас, за да променят по-нататъшното развитие. Все пак шоуто си е шоу, танците остават малко на заден план.

Бих разказала и за хореографите – те са като три големи семейства със своите малки и големи драми. Тъй като те бяха разделени на три отбора (спрямо нашите ментори – Мигел, Татяна, Егор), непрекъснато водеха битки помежду си. Кой ще създаде по-добрата хореография, кой ще разиграе картите си по-добре и кой ще спечели най-голямата битка накрая, а именно от чия команда ще бъде победителят на сезона.

Менторите – това е абсолютно отделна тема на разговор. Имах чувството, че те присъстваха с нас само духом. Наблюдаваха процеса, развитието ни, как общуваме, как бихме си подхождали в бъдещи танцови дуети и кое съчетание би било най-печелившото. Всичко се случваше изключително деликатно от някой ъгъл на залата, с цел ние да не ги забелязваме и да не се отвличаме. Много рядко се намесваха в процеса с някой съвет.

Ах, участниците... Какво да кажа – знаете, в толкова силно конкурентна среда е много трудно да създадеш нормален контакт с някого от тях. Всеки максимално се задълбочава и гледа изцяло себе си. Аз лично не съм от типа хора, които се отделят някъде настрани, за да се концентрират. Мисля, че именно такива проекти са местата, на които трябва да създаваме най-много контакти и приятелства. Голяма част от участниците се познаваха отдавна, работеха заедно, както помежду си, така и с менторите и хореографите. Със сигурност си създадохме невероятни изживявания, но усещането за напрежението помежду ни, не ни оставяше.

Какви са плановете ви след предаването?

Все още съм разтресена от случилото се, а шоуто промени изцяло виждането ми за бъдещето ми и приоритетите ми. Реших, че е крайно време сама да се заема с реализирането на собствените си идеи. Сега повече от всякога съм готова да вдъхна най-после живот в проектите си, които обмислях вече толкова много време.

Носител сте на наградата „Златна муза“. Какво означава наградата за вас, очаквахте ли това признание?

Мина време, а все още ми е трудно да повярвам какво се случи. Не бях кандидатствала за наградата сама, а ме номинираха хора, които уважавам и ценя искрено. Въобще не очаквах, че ще стигна до този етап, а да не говорим да спечеля. Дори не си бях подготвила реч и когато обявиха името ми, сякаш буца застана в гърлото ми. Докато се качвах по стълбичките към сцената се молех поне нещо да излезе от устата ми и то да не бъде твърде неловко. Чувствах се толкова глупаво като знаех, че хора от различни сфери, включително и представители на министерствата, бяха сред зрителите, а аз даже не знаех как да благодаря.