Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи

Великани с огромна сила, герои с безстрашни сърца, девици с нечувана красота, триглави лами, птицехора и други чудати създания бродят из историите, включени в новата книга на журналистката Ирена Григорова „Прастари времена“. От години авторката подрежда заплетени пъзели, свързани с отминали епохи и забравени герои, а това е първата ѝ книга с научнопопулярна насоченост.

Ирена Григорова тръгва по следите на митичните библейски герои и открива връзки, които водят към едно категорично заключение: българите са наследници на онази божествена кръвна линия, за която се говори в Стария завет.

Историята започва в далечните предпотопни времена и е за същества, които остават в митовете и легендите не само на хората, живели в библейските земи, но и по цял свят. Тази история е не просто свързана с нашите земи и с нашите хора, а е основополагаща в развитието на цивилизацията, зародила се по крайбрежието на днешно Черно море.

Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества?

Според Ирена Григорова героите от прастарите времена са захвърлени в прашния ъгъл на човешката история. Захвърлени, но живи. Те са там. И ни викат.

Премиерата на „Прастари времена“ ще се състои на 20 ноември от 19:00 ч. в „Кино култура“.

За авторката

Ирена Григорова е позната на телевизионната и литературната публика с работата си върху изясняването на българската история. В авторската си телевизионна поредица „Мистичната България“, Ирена от години подрежда заплетени пъзели, свързани с отминали епохи и забравени герои. „Прастари времена“ е втората книга на авторката и първа с научнопопулярна насоченост.

Съдържание
Предговор
I част
Най-загадъчната история в Стария завет
Енох, човекът, който става част от небесното войнство
Наказанието
Потопът
Има ли оцелели от кръвната линия?
Как Бог създаде земята и хората
Адам, Ева и тяхното поколение
Адам и неговите синове?
Той – странният Ной
Други необикновени персонажи сред любимците на Бог
Шумер и неговият Ной
Къде се намира мястото на този драматичен сюжет?
II част
Ангелски крила
Гръцката версия за Потопа
Моят любим тракийски герой – нефилим
Ех, тази Тракия – ох, тези гърци!
Богоравните пеласги
Евхемер и неговите богове-хора
Зевс и наследниците му
Титаните
Защо траките нямат страх от Бог?
Любовните истории на богове и човеци
Митичната Хиперборея
Аполон и лебедите
Юнаците и неговите птицехора
Птичият култ в Долнослав и Орсоя
Птичият език, птицебогинята Герана и птичите пера на лазарките
Бягащият по въздуха – Абарис
Питагор, ученикът на Абарис
III част
Нашите земи
Дванайсетте исполини от Кабиле и техните човешки жени?
Исполинът от Приморско и неговият исполин убиец
Тракиецът Тор
Младият тракийски цар – исполин: откритието на века
Император Максимин – гордият исполин от Тракия
Как се развива тази история при прабългарите? Сказание за Чулман
Сказание за дъщерята на Шана
Елбири – богатири: древните супергерои
Българите – създадени от връзка между великани и принцеси Дуло?
Високите същества в българския фолклор
Кой и защо прави светилища по най-високите върхове?
Крали Марко
Бог се страхува от Крали Марко
Ерим папа
Демир баба
Оброчището в Оброчище
Случаят с убития ангел от квартал Резбарци
Слънцето и любовта му към човешките жени
Останалата Слънчова фамилия
Хрельо Шестокрили и началото на българите
Крилати юнаци
Братя Миладинови и техният юнак
Богини с криле
Исполинът Момчил войвода
Плиска, Царевград Търнов и техните великани
Високите Асеневци
Кои са те?
IV част
Записки от тефтерите
Великаните от село Долен
Крилатите същества от Карлуково
Симеон Мильов и Пернишката околия
Страхил и неговите рилски исполини
Откритие точно преди финала
Богове и титани, замръзнали в нашите планини
Заключение
Допълнение
Благодарности
Използвани източници

Предговор <>човешката история има една епоха, която хората днес наричат „Прастари времена“ или „Имало едно време“. В тази епоха по земята бродят великани с огромна сила, герои с безстрашни сърца, девици с нечувана красота, лами с по две-три глави и всякакви други странни същества. Полуголи богове прелитат на своите каляски току над главите на обикновените хора. Било интересно, но и много опасно време. На току-що проходилото човечество се налагало не само да оцелява в страшни климатични условия, но и да се пази да не го настъпят циклопи, да го похитят змейове, да го залеят потопи или да го нападнат всякакви летящи, огнедишащи и правещи какво ли не твари.
Академичните учени смятат, че това време не се е случило в действителност и когато чуят за него, наместват смутено очила или се почесват по врата.
Но има и една порода хора, такива като мен, а и надявам се като теб, драги читателю, които когато чуем изречението „Имало едно време...“, потриваме доволно ръце и се приготвяме за приключения, защото знаем, че това си е съвсем, съвсем реално съществувало време, заличено от безразличие, страх или още по-опасното – от липсата на фантазия на следващите поколения. Вероятно заради това днес онези прастари времена и техните странни и чудати герои са завързани в стар чувал, захвърлен в прашния ъгъл на човешката история.
Прастари времена
Захвърлени, но живи.
Те са там. И ни викат.
Добре дошли в моя свят.
Историята, която ще ви разкажа, започва в далечните предпотопни времена и е за същества, които остават в митовете и легендите не само на хората, живели в библейските земи, но и по цял свят. Тази история и нейните герои е пряко свързана и с нашите земи, и нашите хора. И не просто е свързана, а е основополагаща в развитието на цивилизацията, зародила се по крайбрежието на днешно Черно море.
За да я разгледаме в детайли и да стигнем до същината, т.е. Балканския полуостров, трябва да започнем по-отдале-ко. От най-известната и четена книга в света – Библията.

I ЧАСТ

Най-загадъчната история в Стария завет

Историите, разказани в Стария завет, са много и изключително интригуващи. Но има една, която държи нащрек любопитството на изследователите вече хиляди години. Тази история е най-късо разказаната в иначе доста обширния разказ за онези времена. Тя е за съществата, причинили настъпването на Големия потоп.
Името, което им е дадено в Битие, е Божиите синове. Те са част от войнството, което Бог изпраща на земята, за да пазят и наблюдават как ще се развива човечеството през хилядолетията. Когато хората прекалено се размножили, пратениците забелязали, че човешките дъщери са много красиви и един по един се влюбили в тях. От тази забранена любов се раждат исполините, „...славни и прочути старовременни мъже“, които са кръстоска между божествената ангелска кръв и човешката. Тази забранена любов кара Бог да прибегне до апокалиптични мерки за сигурност.
Това мащабно събитие, което явно обръща с главата надолу цялото устройство на тогавашния свят, се разказва в Стария завет само с няколко изречения. Ето какво пише там:
(Битие 6:1-4)
...Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери.
2. Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си жени от всички, които избираха.
3. И тогава рече Господ: Духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека: в блуждаенето си
той е плът: затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4. В ония дни се намираха исполините на земята: а при това, след като Божиите синове влязоха при човешките дъщери, и те им раждаха синове,
тези бяха ония славни и прочути старовременни мъже...
Съществуването на тези прочути старовременни мъже явно жестоко объркало начина, по който Бог бил подредил земния живот. В Битие се казва, че хората се променили, станали безчестни и мислели само за зло. Затова се наложило животът им да бъде рязко скъсен, а два стиха по-надолу се разбира, че след като и това не е помогнало, Бог изпратил ужасяващо природно бедствие, което трябвало да унищожи не само хората и наследниците на смесената кръвна линия, но и всички останали твари:
(Битие 6-5:7)
5. И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята
и, че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло,
6. разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
7. И рече Господ: Ще изтребя
от лицето на земята човека, когото създадох, човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох.
Това е. Седем стиха, в които съвсем накратко се обяснява каква била причината за Големия потоп, в който загива по-голямата част от човечеството и който из основи променя всичко, съществувало до този момент. Успяват да се спасят само праведният Ной и неговите наследници. разбира се, историята на Ной и огромния дървен ковчег е описана доста подробно, така че никой никога да не я обърка. Но защо обаче любовната история между Божиите синове и човешките жени е описана толкова схематично? защо връзката между ангели и хора е толкова жестоко наказуема? Старият завет мълчи. просто в няколко изречения Моисей (за когото се предполага, че е автор на Битие) споменава случилото се, без да се впуска в обяснения. Така въпросите „Какво се е случило със синовете на греховната връзка?“, „оцелели ли са техните майки и бащи?“, „Само Ной ли е бил невинен в тази история?“, остават без отговор. Само че отсъствието на отговор поражда други, още по-сложни въпроси:
защо се налага да бъдат изтребени не само исполините, но и цялото човечество? Крие ли се още нещо зад това изтребление? Може ли една любовна история да накара Бог с едно просто махване с ръка да унищожи всички свои творения? И къде са наследниците на специалната кръвна линия след потопа?
за щастие, освен в Стария завет, споменът за онези прастари времена се пази и в няколко други летописа. Те, разбира се, не са толкова популярни и са познати основно на хората, които имат по-сериозен интерес към изучаването на древната история. От тях историята може да сглоби много по-плътен разказ, в който има и отговори на неизяснените обстоятелства.
основен разказвач в следващите няколко страници е пророкът Енох, чието писание днес се смята за апокрифно, но е изучавано и обмисляно стотици, хиляди години – също като самия Стар завет.

На книжния пазар от 18 ноември 2019 г.
Обем: 368 стр.
Дизайн на корицата: Яна Аргиропулос
Издателство: „Апостроф“
ISBN: 978-954-2962-66-3
Корична цена: 18 лв.