Какви книги чете ранобудната тв водеща Живка Попатанасова?

Всяка сутрин вече две години и половина Живка Попатанасова казва „добро утро“ на зрителите на сутрешния блок „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. В ефира на бизнес телевизията Живка води и предаването „Смарт час“, което представя успешни практики и актуални тенденции в българското и световното образование.

Водещата споделя, че е щастлива с решението си да посвети четири години от живота си в изучаването на книгата, завършвайки Книгоиздаване. Определя себе си като странна птица и допълва: „Имам ин и ян в себе си. Обичам четенето, планината, пътуванията. Раницата винаги ме чака в гардероба. Уча се да живея за момента, без излишни планове и нагласи. Дразня се, че съм твърде отговорна и подредена.“

Разберете повече за книжните навици на Живка от интервюто ѝ за Azcheta.com.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?

Без да се замисля отговарям „Сидхарта“ на Херман Хесе. Тази книга не просто промени живота ми. Промени ме изцяло. Преобърна ме. Случи се преди 8-9 години. Бих искала да споделя цитат от книгата: „…истинският живот минава покрай теб и не те занимава. Като пазарен жонгльор ти играеш със своите топки: с делата си, с хората, които те заобикалят – обръщаш им внимание, забавляваш ги, но сърцето ти, източникът на твоето съществуване, не е тук. Източникът е някъде там, ромоли, ромоли като невидим извор, но сякаш някъде далеч и сякаш вече няма нищо общо с твоя живот…“

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Никак не ме ужасява идеята да пиша в книгите. Напротив. Държа да отбележа, че това не е неуважение към книгата. Когато отбелязваш, значи съдържанието е успяло да те провокира и да ти подскаже на какъв етап си от живота си, какво е моментното ти състояние.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Имам много книгоразделители, но не ги използвам. Обикновено помня номера на последната прочетена страница. Или поне така си мисля, защото напоследък често ми се случва да отворя книгата и да чета някоя глава за втори път.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете, разбира се. Любимите ми книги са биографичните. Вдъхновяват ме хора, личности и съдбите им.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?

Чета хартиени издания. Това не значи, че не приемам електронните и аудиокнигите.

Цялото интервю вижте на Azcheta.com.