Снимка: istоck
Всеки има своите тревоги и страхове. Понякога те са неоснователни, защото са създадени от нашето въображение. Страхуваме се за неща, които може да ни се случат. Страхът пречи да се фокусираме върху хубавото, да продължим напред, да намерим решение в трудни ситуации.
Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости, цитати“ споделяме една поучителна притча.
Страх и тревога
Един ден пред портите на голям град се появила смъртта.
– Какво ще правиш тук? Защо си дошла? – попитал я един войник от градската стража.
– Днес съм дошла да взема сто души – отговорила Смъртта.
– Но това е ужасно! – извикал войникът.
– Какво да се прави... такава ми е работата – казала Смъртта и влязла в града.
Войникът веднага тръгнал из улиците и започнал да предупреждава хората за грозящата ги заплаха. Но в края на деня се оказало, че са умрели не сто, а хиляда души.
Вечерта, когато си тръгнала, войникът спрял неканената гостенка и я попитал мрачно:
– Ти каза едно, а се случи съвсем друго. Защо прибра толкова много хора?
– Аз удържах на думата си и взех само онези сто души, за които бях дошла. Страхът и тревогата, които ти причини, взеха останалите...