Мечтая си за мига, когато отново ще мога да вляза в час!

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси и директор на направление „Бизнес мениджмънт и маркетинг“ към лабораторията на бизнес университета VUZF Lab. Тя е изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията. Специалист по управление, консултант и международно признат трейнър. Има зад гърба си богат опит в управление на бизнес процеси, бизнес комуникации, междукултурна комуникация и презентационни умения.

В момента тя и всички преподаватели във ВУЗФ преподават на студентите дистанционно.

Доц. д-р Илиева се включи и в благотворителна инициатива за раздаване на храна на възрастни хора по домовете, за да ги предпазят от COVID-19.

Публикуваме статия на доц. д-р Даниела Илиева, в която тя споделя мнението си за онлайн обучението и предизвикателствата, свързани с извънредната ситуация.

Наред с всички трудности, които преживяваме, и нещо много хубаво се случва през последните седмици! Това е трансформацията на българското образование към дигитално обучение. Браво на всички, които направиха и правят това възможно! Имам деца в I и в VII клас. И двамата са невероятно щастливи в „часовете“ си всеки ден. Радват се на системите си за домашни упражнения и дори приемат с интерес учебния процес в тези полупочивни дни. Изстрадаха грипната ваканция (сезонния грип), преминаха през еуфорията на „не съм на училище“, омръзна им изолацията, омръзнаха си един на друг и дори на кучето, и новото образователно начинание им донесе радост и вълнения.

Университетите, в които преподавам, се реорганизират много бързо и ще успеят да завършат трансформацията, може би навреме, за да приключим успешно академичната година. На частните училища и университети определено процесът ще е по-лесен, по-мобилен и по-“user-friendly“, просто защото администрацията е много по-динамична, управлението е гъвкаво, а преподавателите работят със системи за дистанционно образование много по-отдавна. Приятно забавно е превключването между Google Classroom, Zoom, Google Hangouts, Teams и други програми и платформи, които сега ни помагат да запишем, излъчим, предадем и обучим в онова, което допреди само няколко „нормални“ седмици, преподавахме на живо. Колкото по-дигитално образован и технологично „чевръст“ е човек, толкова по-лесно и по-бързо се справя с предизвикателството, наречено „онлайн образование“. В момента наличието на собствен бърз и оборудван с програми компютър е ценност, по-голяма дори от шкаф, пълен с ценни провизии, за които сме се редили търпеливо на опашка през 2 метра.

Трябва да признаем същевременно, че има учители и университетски преподаватели, които не се справят със сегашната провокация или със сроковете. Има и ученици, които по различни причини не успяват да присъстват активно в онлайн часовете – може би поради липса, например, на технологично обезпечаване, използване на споделено устройство в едно семейство, или между две или повече учащи се деца, липса на интернет връзка или отсъствие на възрастен наоколо, който да подпомага процеса. Понякога, именно присъствието на възрастен обаче, се оказва странен (смехотворен) битов проблем. През първите дни след стартирането на онлайн образованието, доста майки преминаваха по халат, по бельо или с нощните си прически на фона на видео връзката на детето. Немалко учители не бяха организирали пространството и поведението си по начин, подходящ за излъчване на живо. Очевидно се налага нова култура на комуникация за всички, а изграждането ѝ създаде entertainment channel (забавен канал) с неизлъчвано съдържание всеки ден до обяд за цяла една седмица!

Преди два дни (23 март, 2020) системата за видео преподаване ZOOM не издържа и рухна. Преди седмица платформата ucha.se също не издържа на трафика, който предизвика, пускайки всички образователни ресурси безплатно и в продължение на няколко часа не беше активна. Но, разбира се, трябва да кажем, че това са нормални явления при ненормално натоварване на системи, които дори не са имали шанс за тестване. Така че понякога пречките или затрудненията са наистина „външни“.

В една своя статия от 2019 г. „Дигиталните пробойни в нашето образование“ разглеждам подробно проблемите в българското образование, свързани с тези процеси, но от тогава до сега сме направили квантов скок, еквивалентен на години планирано транзитиране към възможности за дигитално образование. Сега трябва да си дадем поощрителни точки и високи оценки за всичко, защото нещо ново и голямо се случва. Всичко е похвално, защото показва задружие, съдействие, съпричастност, амбиция, модерен подход и желание дигиталната трансформация да се случи!

Вярвам, че въпреки възникващите проблеми, пробойни, сривове на системи и връзки, ще стане. Както се казва: Кога, ако не сега!?

Ще запомним месец март 2020 г. като времето, в което образованието се е променяло с всяка минута. Някои от принудителните промени ще се превърнат в стандарт за „новото нормално“. Над 190 елитни международни университета пуснаха над 600 безплатни обучителни курса. И още много ще се появят. Форматът, цените, конкуренцията, самите преподаватели и учащи ще се променят.

Но...

Ние сме социални същества. Децата си искат деца и... „госпожа“ (нарицателно за учител, въпреки нарастващия брой учители от мъжки пол). Ние, преподавателите, сме една наистина особена порода, които душевно се подхранваме от прекия контакт със своите ученици или студенти, от личния, непосредствен обмен на знание и енергия, от общуването и близостта. Да, справяме се, повече или по-малко успешно, с всички образователни ресурси и инструменти за дистанционно образование, но се надявам, наистина, „новото нормално“ да не погълне социалните контакти и възможността на живо да общуваме с любими преподаватели и любими ученици или студенти.

Нека наученото и записаното сега да остане като урок за всички нас за времената, в които ще се налагат кратки (надявам се) грипни ваканции, за ученици или студенти, които по някакви причини не могат да посещават часовете в училище, за тези, които пътуват или за други мотиви за неприсъствие.

Да – и нека времето заедно да си остане „нормалният“ образователен процес.

Мечтая си за мига, когато ще мога да вляза в час!