Лили Спасова: Децата са лекарството за всяка болест или вирус

Лили Спасова е специален човек. Не само защото я познавам още от дете и е мой скъп приятел, а защото е от хората, които успяват да те усмихнат с добротата си, с оптимизма си и най-вече – с таланта си. Лили е писател с няколко книги зад гърба си: „По диогенски“ (2005), „Една приказна история“ (2007), „Приказките на Дара“ (2009), „Седмият ден“, проза, (2012), „Парченца щастие“, поезия, (2015 г), "Ментолчо" (2019г.)., както и с още много идеи за бъдещи творби, силно се надявам.

Едно от нейните вълшебства обаче е много специално: тя пише приказни истории за деца, в които с вълнение се потапяме и ние, възрастните. На фокус днес е нейната най-нова детска книга „Уана. Една морска история“, за която помолих Лили да ни разкаже малко повече. Запознайте се с нея. Желая ви приятно четене.

На книжния пазар е новата ти детска книга „Уана. Една морска история“. Разкажи ни за нейния път до малкия читател – как се появи идеята за приказната история и колко време ти бе необходимо, за да я напишеш?

Приказката за Уана си стоеше кротко написана и чакаше своя момент отпреди няколко години. Тя е написана няколко години преди „Ментолчо“, а сладоледеното човече ѝ отвори вратичка и някак естествено дойде и тя на бял свят.

Рибката Уана е приказка за приятелството. Надявам се, да съумея да провокирам децата, чрез срещите си с Уана да посегнат и към енциклопедии, за да научат повече за тайните на морските дълбини, видовете морски обитатели, начина им на живот... Пътят на Уана до читателите, хъм, след една среща на сладоледеното човече Ментолчо с децата в град Пловдив, от пловдивското издателство „Разказвачът на приказки“ ми заявиха в прав текст, че ще се радват да работят с мен и така чудото се случи. Тъй като имах готови илюстрации от художничката си за тази приказка още отпреди няколко години, аз поставих условие първо да видят илюстрациите, ако ги харесат, защото държа на тях, то ще им пратя и самата приказка като текст. Харесаха и илюстрациите и приказката. И така се случи „Уана. Една морска история“.

Кой е авторът на красивите илюстрации?

Художникът на приказката „Уана. Една морска история“ е Весела Тончева, наша сънародничка, живееща в Дания. Тя е изключително талантлива, което си проличава от красивите илюстрации в приказката. С нея сме добър екип, заедно сме подготвяли образователното списание „Арти“, детското списание „Ния балеринка“, тя е художник и на други две мои книги за деца: „Една приказна история“, 2007 г. и „Приказките на Дара“, 2009 г. Весела Тончева е възпитаничка на Югозападния университет, специалност „Промишлени изкуства“.

Вече много пъти се срещаш с ученици, за да представиш своите книги. Какви са впечатленията ти от срещите с децата? Четат ли българските деца? Кои бяха най-любопитните въпроси, които са ти задавали?

Децата са вдъхновение! Срещите с децата са вълнуващи, сърдечни и емоционални. Децата са любознателни, питащи, търсещи, изискващи и критични. Радвам се, че днешните деца са толкова интелигентни и мислещи, толкова неподправени.

Като човек, работил дълги години в сферата на образованието и културата, като човек, който не е безразличен към книгата и нейната значимост в живота на децата смея да твърдя, че повечето деца четат. Тези, които четат имат своите претенции за това какво ще четат, свое виждане за нещата, своя гледна точка, което е похвално.

Ролята на семейството, ролята на учителката и библиотечния специалист в училище са взаимносвързани и е хубаво, че процесът се случва.

„Ако искате децата Ви да бъдат интелигентни – четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни – четете им повече приказки.“ – Алберт Айнщайн.

Книгата в живота на детето е важна част от изграждането му като личност, и без детските книги бихме обрекли децата ни на бездуховност. Мисля си, че днешните родители са модерни и интелигентни, осъзнаващи значението на книгата в ежедневието на младите хора. Казват, че днешните читатели са читатели от нов тип, и да, новите технологии предполагат и това, ето сега в това време на изпитания дори обучението на децата е дистанционно. Вътрешният порив за досег с изкуството остава. И идва ред на концертите онлайн, на срещите онлайн с писатели и книги, среща с приказката, срещи с артисти, художници и техните творби. Българските деца са будни деца и срещите с книгите и съвременните автори са провокация към умовете им, възможност да четат повече и по-често да посягат към книгата.

Благодаря на „Разказвачът на приказки“ за поканата да се включа в тази благородна инициатива.

По отношение на най-любопитните въпроси: „Писателко, ти на колко си години?“ или „Ти кога реши да станеш писателка?“, „Защо пишеш?“ или „Как ти идва идеята за приказка?“, „Как измисляш имената на героите ти?“ и куп други въпроси.

Ти се включи в инициативата „Онлайн междучасие с Разказвача на приказки“, която цели да даде кураж на децата във времената на самоизолация в домовете ни. Какво е посланието ти към малките читатели?

За мен е чест, че съм един от авторите включени в „Онлайн междучасие с Разказвача на приказки“, която цели да даде кураж на децата във времената на самоизолация в домовете ни. Вярвам, че и онлайн срещите имат своят принос, чрез тях дарявам частица от своята вяра и надежда, че всички ще успеем заедно да се справим във времена на трудности и предизвикателства. Като автор съм част от Национална инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“ и издателство „Разказвачът на приказки“, част съм и от всички проекти на Националната инициатива – Уана се чете от Маргаритка в проекта за детските градини „Маргаритка и Разказвачът на приказки“, участвам в „Приказки под лампите“ с лампите на Николай Табаков – 5 автора, Приказна светлина на лампите и други.

Това лично за мен е основание за национална гордост, вярвам, че инициативите насочени към децата и в името на децата са благородни, вдъхновяващи и важни. Посланието ми към малките читатели е да не подценяват съвременните български писатели, защото в съвременната ни детска литература има забележителни приказници, автори на приключения и фентъзи, книги, които си струват да бъдат прочетени. Посланието ми към децата е, че те са най-голямото чудо! Мили деца, планетата Земя е заприличала на ранено коляно с хиляди кървящи рани. Пожелавам кураж на всички хора! Мили деца, вие сте невероятно специални и вярвам, че вашите усмивки, вяра, любов и чистотата на мисълта ви ще направят така, че светът и раните му да се превърнат в червени божури и алени рози, в ароматни теменужки и от сини по-сини незабравки...

Вие сте лекарството за всяка коварна болест или вирус, вие сте най-голямото чудо!

Ситуацията, в която се намираме в момента – България, а и целият свят, ни изправи несъмнено пред големи предизвикателства. Какво е твоето послание към читателите в този труден за тях момент, имаш ли съвет как да запазят позитивен духа си?

Уважаеми Дами, скъпи Читатели, не се оставяйте на страха, защото той парализира сетивата ни. Земята ни има нужда от повече вяра, доброта и любов! Мисля си, че ако днес всеки стори по една добринка, то това ще повдигне духа му. Всеки, ако сподели една усмивка, то това ще усмихне поне още няколко човека, всичко е взаимносвързано. Ние сме част от един цялостен организъм, и когато душата боледува, то и тялото боледува. Нека се усмихваме повече, нека си помагаме повече, нека вярваме повече. Нека имаме вяра, че заедно можем да се справим! Българският дух не пада лесно и един вирус не може да го сломи.

Зад гърба си имаш няколко детски книги. Предизвикателство ли е да пишеш за деца?

Преди всичко да пиша за деца е отговорност. Предизвикателството е голямо поради факта, че днешните деца се „раждат с висше образование“ и е нужно наистина много упорит труд и постоянство, и разбира се, преди всичко голяма любов, за да намериш пътя към детските сърца.

Какво те вдъхновява?

Животът е вдъхновение! Той е низ от бели, черни и шарени бобени зърна, въпросът е, когато готвим супата да прибавяме ароматни подправки... като обич, вяра, надежда, доброта, сърдечност, съпричастност, любов във всичките ѝ измерения. Животът е приказка, а всеки един от нас е герой в тази приказка.

Кои са книгите, които напоследък са те впечатлили, би ли споделила техните заглавия?

Никога не чета само една книга. До главата си на шкафчето имам минимум поне пет шест книги и според настроението си посягам към определена. Чета „Тревожни хора“ от Фредерик Бакман, чета „Живот в скалите“ от Мария Лалева, препрочитам с голямо удоволствие разказите на Йордан Йовков, не спирам да преоткривам прозата на Здравка Евтимова, която ме вдъхновява като личност „Една и съща река“, „Пернишки разкази“, „Кръв от къртица“ и други. Наслаждавам се на изящната проза на Николай Милчев и по-точно на книгата му „Ябълковият човек“. Понякога вечер си чета приказки от детството, приказки, които са ме белязали с траен отпечатък и душата ми помни. И най-хубавото е, че винаги откривам по нещо ново, което ме кара да се усмихвам и да изтръпвам от сладко вълнение. И ми е уютно с книга в ръка.

След „Уана. Една морска история“ накъде? Имаш ли идея за нова книга, би ли ни издала малко за нея?

Интересен въпрос... Накъдето ме отведе Пътят. Идеи много, ще видим. Може и леко да повдигна завеската... Един от проектите ми за детска книга е за котарак на име Хапчук, който пътува извън границите на реалното в неговия свят и открива хилядите възможности на необятния космос. Другите приказни герои няма да ви ги издам. Нито ще ви споделя името на страната, в която живеят Хапчук и другите.

В извънредната ситуация, в която се намираме, как читателите могат да се сдобият с новата ти книга?

Поръчка на приказката „Уана. Една морска история“ можете да направите Тук. Детска книжарница „При Разказвача на приказки“ Ви очаква!

Твоето пожелание към читателите ни?

Бъдете себе си! Не предавайте себе си, обичайте се и по-често се усмихвайте!