Константин Динчев: Не пропускаме добрите новини, те ни дават сили да продължим

Константин Динчев е водещ на централната и късната емисия на Новините ON AIR в 18:30 и 21:30 часа. Става част от екипа на Bulgaria ON AIR през 2017 година, а преди това е трупал опит в различни медии. Константин е отразявал десетки извънредни събития, сред които наводнението във варненския квартал Аспарухово и военното обучение на САЩ в Черно море в разгара на конфликта с анексирането на Крим. Обича да представя човешки истории, а интересът към социалните теми не е случаен. Константин изучава специалността „Социални науки“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В интервю за Az-jenata.bg Константин Динчев разказва за предизвикателствата пред журналистиката в условията на пандемия - за нелеките за съобщаване новини, както и за тези, които успяват да го усмихнат. Приятно четене.

Как започнахте да се занимавате с журналистика, какво ви привлече към професията?

В интерес на истината започнах на шега. Преди дванайсет години, когато още работех по курортите край Варна, приятел, който работеше в местно радио, ми подхвърли: „Ей, хаймана, в радиото има конкурс за репортери, а с тоя твоя глас може и да излезе нещо от тебе. Пробвай се.“ И се пробвах. Бях много несериозно момче тогава, но ми дадоха шанс. По цял ден слушах и гледах как работят хората в радиото. Замислих се, че репортерите виждат и научават много по-интересни неща отколкото останалите хора. А и си припомних, че като хлапе много обичах приказките. Едната ми баба винаги ни четеше преди да заспим с брат ми. Другата ни разказваше интересни истории. Майка ми ме научи да чета всичко, което хвана, а баща ни купуваше куп касетки с приказки. Чудех се, как ли хората стават разказвачи, когато пораснат... и на стажа в радиото си помислих, че може би точно това е начинът. Защото репортерите и водещите са именно разказвачи. Разказват на зрителите и слушателите за интересни събития, за важните теми от деня, за добрите и лошите човешки истории. А след няколко месеца, когато започнах работа в малка местна телевизия, имах късмета да попадна на много търпелива шефка и изключително печен главен редактор. Те успяха да ми обяснят и вменят отговорността и важността на това да разказвам тези истории по възможно най-честния начин. За да могат хората да се информират, да бъдат подготвени за това, което предстои и, разбира се, ако съм достатъчно добър разказвач, да ги накарам да се усмихнат или да си вземат поука от някоя чисто човешка история.

Какви са най-честите предизвикателства, които срещате в работата си?

Времето, ресурсът и различните нрави. Времето в телевизията никога не е достатъчно. Постоянно се случват важни неща и у нас, и по целия свят. А нашата работа е да ги поднесем на зрителите бързо, разбираемо и безпристрастно да им покажем всички гледни точки. За всичко това е нужна добра концентрация и координация. Но имам късмета да работя със страхотни професионалисти. Шофьори, оператори, репортери, монтажисти, продуценти, режисьори, техници... всички вършим или се учим да вършим по няколко неща наведнъж и се стараем да си помагаме, а не да си пречим. Е... почти всички. Невинаги процесът е гладък. Но е важен крайният резултат.

Каква отговорност според Вас носят журналистите, когато подготвят една емисия новини в извънредна ситуация като сегашната?

Голяма. Искаме зрителите ни да са информирани за всичко, което може да ги касае и по най-косвения начин. За тази цел постоянно трябва да следим, отсяваме, проверяваме и синтезираме огромен поток от информация и сигнали. И го правим. Съвестно. Колкото и да са стряскащи събитията, ние трябва да сме честни и прецизни. За да могат хората да имат ясна представа от случващото се и да си направят изводите. Не подценяваме зрителите и работим усилено, за да бъдат те осведомени. Но в ситуация като тази, имаме и отговорността да не пропускаме добрите новини. Да ги търсим и да разказваме за тях. Те ни дават сили да продължим напред и да гледаме с усмивка към времето, когато всичко ще бъде наред.

Вие как успявате да не се поддавате на безпокойството и слуховете в неспокойната ситуация, в която се намираме всички?

С мисълта за здравето и живота не само на близките ми, но и за другите хора. Много зависим едни от други в момента. И просто трябва да бъдем отговорни и дисциплинирани. Не е кой знае какво усилие. А и напоследък в новините разказваме за все повече хора, които дават всичко от себе си, за да помагат на други и за такива, които сърцато се грижат за духа на всички ни. И възрастни, и деца всеки ден ни показват, че има как да се справим с тази ситуация. И то с усмивка на лице. Фокусирам се върху тези неща.

Коя за Вас беше най-трудната новина за съобщаване в последните седмици?

Няма нещо конкретно, но адски ме нервира това, че дори и в такава тежка, кризисна ситуация, се намират малки, бедни души, търсещи начини да се възползват от другите. Рекетьори всякакви и навсякъде има. И те ще си получат заслуженото някой ден. Но сега, в този труден момент, ти да търсиш как да издевателстваш над по-слабите или над тези в неравностойно положение, да кроиш схеми и далавери...Това просто не е човешко. И ме вбесява.

А коя новина Ви усмихна и направи деня Ви по-хубав?

Детският кризисен щаб направо ми стопли душата. Тези деца ми оправиха настроението не само за деня, но ме заредиха със сили да изкарам до края на извънредното положение. Медиците и полицаите също. Те показаха, че са хора, които имат силата не само да помагат, но и да крепят обществото.

Какъв съвет бихте дали на хората, когато търсят новини в медийното пространство, как да отсяват фалшивите новини?

Мисля, че хората са достатъчно интелигентни сами да отсяват фалшивото от истинското. Иска ми се обаче, да не задълбават толкова в разни баснословни, конспиративни теории. Дори и на шега. В момент като този всички търсим обяснение за нещата, които ни се случват. А понякога и твърде първосигнално бързаме да посочим виновник, просто защото имаме нужда някой да е виновен за съдбата ни. Колкото и неправдоподобно да е обяснението. В повечето случаи нещата просто са такива, каквито изглеждат. И ние трябва да ги приемем и да продължим.

Как успявате да запазите позитивен духа си в условията на социална дистанция и ограничения? С какво се разнообразявате, когато сте у дома? Отделяте ли време за спорт, макар и вкъщи?

Не е трудно. Обичам да си стоя вкъщи. Падам си киноман. Филми, сериали, музика, книги... има много неща с които да се разсеем. А и технологиите ни позволяват постоянно да се чуваме и виждаме с близките и приятелите, макар и виртуално. Вкъщи има достатъчно място за лицеви опори и коремни преси. Тренирам почти всеки ден. Залежаването и похапването от скука в тази ситуация могат да са много опасни и внимавам... уж.

Какво ще е първото нещо, което ще си позволите да направите след като премине извънредното положение?

Ще си купя колело, защото откраднаха моето.. пак. И ще карам, докато не ми остане дъх.

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Пазете се. И себе си, и близките си и другите. Те също ще ви пазят. Ако се съмнявате, просто се вслушайте в приказките за добрите герои, за които ви разказваме всеки ден. Те са истински. И няма да спрем да ви разказваме за тях.

Снимки: Bulgaria ON AIR; личен архив.